О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 909
София 28.07.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 466 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Й. И. Г.,приподписана от адв. С. Г. от АК- П. срещу решение № 494 от 14.10.08г.по гр.дело № 508/08г.на Плевенския окръжен съд,с което е оставено в сила решение № 180/9.05.08г.по гр.дело № 427/07г.на Плевенския районен съд. С него са отхвърлени предявени от същата страна против М. И. М. искове за унищожаване на сключен между тях договор за доброволна делба на земеделски земи от 1.03.2005г.,като сключен поради измама и при крайно неизгодни условия за ищцата.
В приложеното изложение към касационната жалба се поддържа като основание за допустимост на касационното обжалване чл.280 ал.1 т.3 от ГПК-решен от въззивния съд правен въпрос от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. В самото изложение се навеждат оплаквания за нарушения на материалния закон.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК ,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че не са налице предпоставките на чл.29 ал.1 от ЗЗД за унищожаемост на договора за доброволна делба,сключен между ищцата Й брат й М. М. ,по силата на който е получила в дял имоти с по-малка площ от тези,получени от другия съделител,поради измама. Изложени са съображения,че при сключването му същата не е била въведена в заблуждение,а с цел да услужи на брат си са се споразумяли той да придобие по-голям дял с оглед получаване на субсидии по програма за подпомагане на земеделските стопани. Направен е извод,че не е налице и другото въведено основание за унищожаемост на договора за доброволна делба по чл.33 ал.1 от ЗЗД,поради това,че не е доказан основният елемент от фактическия състав – крайната нужда.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК не е формулиран нито материалноправен,нито процесуалноправен въпрос,който е обсъден от въззивния съд. Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси,които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на правния въпрос от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 от ГПК/Не са изложени конкретни аргументи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото при наличието на трайна практика по приложението на чл.29 ал.1 от ЗЗД.
Изложените оплаквания за нарушение на материалния закон биха могли да се квалифицират като основания за касационно обжалване по чл.281 т.3 от ГПК при вече допусната касация,но не са основания за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 494 от 14.10.08г.,постановено по гр.дело № 508/08г.на Плевенския окръжен съд по жалба на Й. И. Г..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.