Определение №579 от 17.12.2008 по ч.пр. дело №2191/2191 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

    ОПРЕДЕЛEHИЕ
                                                 № 579
                                  София,  17.12.2008 година
                                   В ИМЕТО НА НАРОДА
 
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди и осма година в състав :
 
                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТОИЛ СОТИРОВ
                                                          ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
                                                                                ВАНЯ АТАНАСОВА
 
при участието на секретаря Борислава Лазарова
като изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 2191 по описа за 2008. на I г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
 
Производството е с правно основание чл.274 ал.2 от ГПК и е образувано въз основа на подадена частна жалба от М. Г. З. от гр. С. против определение № 455 от 19.09.2008г.по ч.гр.д. № 1* на Софийски градски съд Административна колегия ПГ“б“съставх което е оставена без уважение частната й жалба срещу определение от 18.06.2008г..постановено по гр.д. №6542/2007г.на Районен съд София.с което е прекратено производството по делото поради отказ от иска.на основание чл.119 ал.2 от ГПК/отм./ Като основание за допустимост на подадената частна жалба сочи.че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуално-правен въпрос / необходимо ли е да се даде изрично пълномощно на адвоката по делотола да може той валидно да направи отказ от предявен от доверителя му иск/-в противоречие със съдебната практика. В този смисъл се позовава на решение № 451 от 5.07.1988г.по гр.д. № 384/88г. на ВС и на две решения на ВАС/№4597 по адм.д. №3 560/2003 г. и № 9* по адм.д. № 8230/2008г./Отделно счита и че произнасянето по този въпрос е от значение за точното прилагане на закона – основания по чл.280 ал. 1 т.1 и 3 от ГПК.
 
Срещу така подадената частна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
 
Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделениежато прецени изложените доводи по допускането и данните по делото.намира следното :
 
Нормата на чл.274 ал. З от ГПК предпоставя достъпа до касационно обжалване на подадената частна жалба от преценка на допустимостта й съобразно посочените в нея критерии по чл.280 ал.1 от ГПК за значимост на поставения процесуално правен въпрос.
В случая повдигнатият с частната жалба въпрос е свързан с обема на правата на представителите на страните по пълномощие и най-вече с възможността те да извършват действиязодещи до десезиране на съда със спора -по смисъла на чл.34 ал. З от ГПК. Това е съществен процесуално-правен въпрос.тъй като засяга представителната власт на страната и рефлектира върху правото й на защита.
 
Не е налице обаче нито една от посочените в частната жалба хипотези на чл.280 ал.1 от ГПК. Изискването на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК е за решаване на повдигнатия въпрос в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Независимо.че в случая са цитирани основно решения на ВАС. следва се посочи.че нормата на закона изисква и практиката на ВКС и на съдилищата в страната е непротиворечива,че за да може пълномощник да направи отказ от иска.той трябва да разполага с изрично пълномощно за това. Волята на страната,че е предоставила на пълномощника си-правото да извършва отказ от предявения иск – трябва да е ясна и недвусмислена. Извършеният без представителна власт отказ от иска е невалиден и не произвежда правни последици. В този смисъл практиката е трайно установена и повдигнатият с частната жалба въпрос не е разрешен в противоречие с нея.
 
Другата посочена хипотеза на чл.280 ал.1 т. З от ГПК- точно прилагане на закона с оглед развитието на правото.също не налага допускане до разглеждане на частната жалба. Това основание би било налице .ако конкретната правна норма е неясна или непълна.поради което има нужда от задължително тълкуване аз изясняване на точния й смисъл или когато се налага корективно тълкуване поради промяна практиката на ВКС. Нито една от тези хипотези не е налице досежно нормата на чл.34 ал. З от ГПК. Тази норма е ясна и точна и не се нуждае от изясняване на точния й смисъл. Практиката по прилагането й е постоянна.непротиворечива и никаква промяна в обществените отношения не налага корективно тълкуване с оглед преминаване към различна практика на ВКС.
 
С оглед на изложеното.подадената частна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
 
Мотивиран от изложеното. Върховен касационен съд.състав на Първо гражданско отделение
 
О ПРЕДЕ ЛИ:
 
НЕ ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба.подадена от М. Г. З. от гр. С. против определение № 455 от 19.09.2008г.по ч.гр.д. № 1* на Софийски градски съд Административна колегия Ш“б“състав.
 
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
 
 
ЧЛЕНОВЕ: 1.
 
2.

Scroll to Top