4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1013
София, 29.09.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №600/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. Ж. – процесуален представител на ответницата по исковата молба Р. С. И. от [населено място], област С. З., против въззивно решение №357/16.11.2009 г. по гр.д.№411/2009 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, І-ви граждански състав.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че с обжалваното решение окръжният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси с противоречие с практиката на ВКС. Сочат се четири решения на ВКС и се съпоставят техните мотиви с мотивите на обжалваното решение. Твърди се също така, че противоречиво се решава от съдилищата въпросът по осъществяване на пълната имуществена отговорност по чл.207, ал.1, т.2 КТ като се визират четири решения на въззивни и първоинстанционни съдилища и са прави довод, че решенията по посочените дела противоречат на мотивите на обжалваното решение. За изложеното се сочи основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Освен това се твърди, че решение на ВКС по касационната жалба би било от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация [фирма] не заява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК намира за установено следното:
Изложението не съдържа формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл.280, ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. К. съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/.
К. жалбоподател е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1 т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал.3, т.1 на визираната правна норма. Посоченият от жалбоподателя материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд решава въпроса за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът.
В процесния случай първият абзац от изложението съдържа само твърдение за наличие на съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси. Извършването на съпоставянето между мотивите на цитираните решения и мотивите на обжалваното решение не представлява изобщо поставяне на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Освен това изложението в посочената част съдържа и касационни оплаквания, чието разглеждане може да стане едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Твърдението за противоречиво решаване от съдилищата на въпроса по осъществяване на пълната имуществена отговорност по чл.207, ал.1, т.2 КТ представлява безуспешен опит за формулиране на въпрос. Същото е бланкетно и може да съдържа в себе си поставянето на различни въпроси свързани с осъществяването на пълната имуществена отговорност. Такъв отделен, конкретен въпрос обаче не е поставен. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса или въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК
Поради това касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №357/16.11.2009 г. по гр.д.№411/2009 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, І-ви граждански състав, по касационна жалба, вх.№16829/23.12.2009 г., подадена от адв. Ж. – процесуален представител на ответницата по исковата молба Р. С. И. от [населено място], област С.З.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: