О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 113
гр. София 12.02.2018 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 3404/2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. В. Щ. в качеството му на процесуален представител на А. С. С., действащ чрез своята майка и законен представител И. П. С., против решение № 2232/05.04.2017 г. по в.гр.д. № 9353/2016 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 5763/03.05.2016 г. по гр.д. № 57119/2015 г. по описа на Софийски районен съд, с което на основание чл. 537, ал. 3 ГПК по искане на Прокуратурата на Република България е отменено решение № 126/01.12.2014 г. по гр.д. № 216/2014 г. по описа на Районен съд – Брезник, с което е допусната промяна на фамилното име на малолетното дете А. С. И. от „И.“ на „С.“.
В касационната жалба се релевират оплаквания за недопустимост и неправилност на атакуваното решение. Поддържа се, че въззвинвият съд не се е произнесъл обосновано по отношение на всички установени факти, както и че промяната във фамилното име на детето е извършена законосъобразно, спрямо неговото желание и в негов интерес.
Приложено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, в което е заявено, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а разглеждането и произнасянето по него е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Формулирани са следните въпроси: 1. Следва ли да се смята нотариално заверената декларация на бащата за отказ да носи неговото фамилно име и дал съгласието си биологичният му син да носи фамилията на майка си за важно обстоятелство по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР; 2. След като охранителните актове, постановени в съдебно охранително производство не се ползват със силата на пресъдено нещо според правната теория, но са със статут на влезли в сила съдебни решения пак според правната теория, то пораждат ли те желаните от страната молителка правни последици.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК Прокуратурата на Република България не е заявила становище във връзка с подадената касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Жалбата е постъпила в съда на 12.05.2017 г. – преди влизане в сила на измененията на ГПК, обнародвани с ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г., поради което и на основание § 74 ПЗР на ЗИД на ГПК подлежи на разглеждане по досегашния ред. Подадена e в срока по чл. 283 ГПК, против въззивно решение, чието обжалване не е изключено от касационен контрол, от легитимирана страна да обжалва постановеното решение, поради което жалбата е процесуално допустима.
За да се произнесе с атакуваното решение Софийски градски съд е посочил, че производството по делото е образувано по иск с правно основание чл. 537, ал. 3 ГПК, предявен от прокурор от Софийска районна прокуратура, срещу детето А. С. С. за отмяна на решение № 126/01.12.2014 г., постановено по гр.д. № 216/2014 г. по описа на Районен съд – Брезник, с което е променено фамилното име на детето от „И.“ на „С.“. Приел е, че първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, за да обоснове крайния си извод за незаконосъобразност на решението по чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация – същото противоречи както на материалния – чл. 13- 14 ЗГР, така и на процесуалния закон – произнесено от некомпетентен съд при нарушена местна подсъдност – чл. 531, ал. 2 ГПК. Въззивният съд е счел за неоснователни оплакванията за недопустимост на първоинстанционния съдебен акт. Посочил е, че в случай, че издаден охранителен акт нарушава обществен интерес, прокурорът е легитимиран да предяви иск за неговата отмяна на основание чл. 537, ал. 3 ГПК. Настоящият иск е предявен срещу детето А., тъй като охранителният акт, с който е променено фамилното му име – съдебно решение № 126/01.12.2014 г., постановено по гр.д. № 216/2014 г. по описа на Районен съд – Брезник, поражда изгодни правни последици за него. Предвид правната характеристика на този акт, а именно че охранителният акт не се ползва със сила на пресъдено нещо, съдът е счел за допустима възможността на Прокуратурата да го атакува по исков ред, поради което в случая не е приложимо извънредното производство за отмяна по чл. 303 и сл. ГПК. От друга страна винаги е налице правен интерес за Прокуратурата да предяви иска по чл. 537, ал. 3 ГПК, когато са изложени надлежни твърдения за материална или процесуална незаконосъобразност на издадения охранителен акт. Въззивният съд е приел, че мотивите на първостепенния са всеобхватни и обосновани и е препратил към тях. В допълнение е посочил, че в случая се касае за допусната смяна на фамилното име на малолетно дете, което не притежава правно валидна воля да формира субективно желание за смяна на името, нито пък са налице съображения от етнически или религиозен характер, които да налагат смяна на името му. Не се установяват важни обстоятелства, които да налагат исканата отмяна, още повече при съобразяване на императивните разпоредби на чл. 13-14 ЗГР. Твърденията, че ответникът желае да носи фамилното име на дядо си „С.“, тъй като той се е грижил за него и понеже се чувства част от неговата фамилия, съдът е оценил като обстоятелства, които не налагат смяната на името. Те се основават на морална преценка, а разпоредбите на закона за формиране на фамилията на дете с известен баща са императивни. По отношение на оплакването във връзка с неучастието в процеса на бащата на детето съдът изрично е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 1 СК бащата се явява само представител на детето, а не задължителен участник в процеса.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. На първо място следва да се посочи, че в изпълнение на правомощията си по селекция на касационните жалби ВКС единствено може да уточни поставените въпроси и да ги конкретизира с оглед наведените оплаквания в касационната жалба – арг. т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Недопустимо е касационната инстанция да извлича въпроси от изложението или да ги формулира тъй като по този начин прекомерно се засилва служебното начало в полза на касатора и се нарушава принципът на състезателност между страните. Още повече, че жалбоподателят може да има различна воля от изведената от съда. Съобразно изложеното и двата въпроса, формулирани от касатора са общи, неконкретизирани и дори неясни.
Настоящото производство се развива по реда на чл. 537, ал. 3 ГПК по иск на прокурора. Преценката за наличие на материално-правните предпоставки за издаване на охранителния акт по чл. 19, ал. 1 ЗГР е едно от обстоятелствата, които подлежат на проверка за законосъобразността на акта. Съдът е посочил, че охранителният акт страда както от пороци свързани с процесуални нарушения, така и с такива относно материалната му законосъобразност. Декларация от бащата, че отказва детето му да носи неговото фамилно име въобще не е приемана като доказателство в производството по чл. 19, ал. 1 ЗГР по гр.д. № 216/2014г. по описа на Районен съд- Брезник.Освен това отделен е въпросът има ли доказателствена сила такава декларация и какво е материално-правното ? значение. Следователно акцентирайки върху доказателство, неприето по делото по чл. 19, ал. 1 ЗГР, въпросът свързан с материалната законосъобразност на издадения охранителен акт не може да обуслови извод за наличие на общо основание за допускане на касационна проверка, тъй като въобще не е бил предмет на разглеждане в атакуваното решение. Чрез него касаторът се домогва в настоящото производство да разшири предмета на иска, което от своя страна и предвид характеристиките на касационното обжалване е недопустимо.
Въпросът относно правните последици на издадения охранителен акт, макар да е изключително неясно поставен, настоящият състав свързва с правното действие на охранителните актове. Същият обаче не може да послужи като основание за допускане на касационна проверка. Макар и да признава правните последици от постановяване на решение по чл. 19, ал. 1 ЗГР, законодателят е предвидил изрично правомощие на прокурора да следи за законосъобразността на постановените охранителни актове. Това правомощие действа в обществен интерес и не може да бъде отречено пред запазването действието на охранителния акт.
Съобразно изложеното атакуваното решение не следва да се допуска до касационна проверка
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2232 от 05.04.2017 г., постановено по гр. д. № 9353/2016 г. по описа на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: