О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 788
гр. София 10.11.2016 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 31 октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 2397 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответницата М. Д. Ш., чрез адв. М. А. против решение № 1054/22.05.2015 г. по гр.дело № 4451/2012 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 5453/14.07.2012 г. по гр.дело № 3174/2012 г. на Софийски градски съд в частта, с която са отхвърлени иска с правно основание чл.124,ал.1 ГПК, вр.чл.26,ал.2,пр.2 ЗЗД и иска с правно основание чл.31,ал.1 ЗЗД и чл.27, вр.чл.29 ЗЗД, предявени от Б. И. Т. в качеството й на наследник на Л. Д. Р. срещу жалбоподателката М. Д. Ш. и в частта, с която Л. Д. Р. е осъдена да заплати на ответниците М. Д. Ш. и М. Д. Ш. сумата 800 лв. разноски и вместо отменената част е признато за установено по иска с пр.осн.чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл.26,ал.2,пр.2 ЗЗД, предявен от Б. И. Т. срещу жалбоподателката М. Д. Ш., че договорът за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ апартамент на първия етаж от триетажна жилищна сграда, състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня, баня-клозет и две антрета, заедно с избено помещение от около 18 кв.м., заедно с таванско помещение от 24 кв.м., със съответното право на строеж и идеални части от дворното място, в което е построена сградата, сключен между Л. Д. Р. чрез пълномощник Н. И. Д. и М. Д. Ш. на 28.12.2007 г. с нот.акт № 4/2007 г. на Нотариус при СРС е нищожен поради липса на съгласие от страна на продавача Л. Д. Р..
Жалбоподателката поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението са поставени въпросите както следва – според жалбоподателката въззивното решение, постановено от Софийски апелативен съд в частта, в която е отменил решението на СГС по отношение на същата подлежи на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК, тъй като съдът се е произнесъл в обжалвания съдебен акт по правен въпрос, касаещ липсата на представителна власт при сключване на процесната сделка за покупко-продажба, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, който правен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Сочи, че въззивният съд неправилно приел, че сключения между Л. Д. Р., чрез пълномощник Н. И. Д. и М. Д. Ш. на 28.12.2007 г. нот.акт № 4/2007 г. е нищожен, поради липса на съгласие от страна на Л. Р., изхождайки от направения извод, че упълномощеното лице Н. Д. нямал право да изрази волята на упълномощителя съгласно чл.37 ЗЗД, предвид доводите на съда, че пълномощното било нищожно. Поддържа също, че съдът приел, че за да бъде редовно и действително пълномощното, с което е изповядана процесната сделка трябва да бъде подписано от упълномощителя Л. Р. и подписът й да бъде нотариално заверен. Сочи, че от доказателствата по делото е очевидно, че са изпълнени и двете цитирани предпоставки, че извършения едностранен акт на упълномощаване е преди промяната на чл.37 ЗЗД, на която се позовава въззивния съд, като в този смисъл е решение № 101/056.04.2011 г. по гр.дело № 829/2009 г. на ВКС, IV г.о.. Жалбоподателката сочи, че това решение е неправилно по принцип и въпросът за това детайлно е изяснен в практиката на ВКС и правната доктрина. Цитира решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК. Поддържа също, че практиката е обобщена в решение № 1380/13.02.2009 г. по гр.дело № 6048/2007 г. на ВКС, II г.о., според което правната квалификация на иск за недействителност на сделка поради липса на представителна власт е по чл.42, ал.2 ЗЗД, че по настоящото дело ищцата Р. не е предявявала такъв иск, че въззивното решение е неправилно и постановено в нарушение на закона.
Ответницата по касационната жалба Б. И. Т., чрез адв.Д. Д. в писмен отговор е изразила становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК, тъй като не е формулиран правен въпрос от жалбоподателката и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивното решение на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковете – иска с правно основание чл.124,ал.1, вр.чл.26,ал.2 ЗЗД и чл.27,вр.чл.29 ЗЗД, предявени срещу Н. М. Ш., А. М. Ш., М. М. Ш., малолетна чрез нейната майка и законен представител М. Д. Ш. и Р. М. Ш. в качеството им на наследници на М. Д. Ш. и вместо отменената част е уважен предявения иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК, вр.чл.26,ал.2,пр.2 ЗЗД по отношение на тези ответници, като наследници на първоначалния ответник М. Д. Ш., починал в хода на делото не е обжалвано и е влязло в сила.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове при условията на алтернативност – установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК във вр. с чл.26 ал.2 предл. второ от ЗЗД и конститутивен иск с правно осн. чл. 31 ал.1 във вр. с чл. 27 във вр. с чл. 29 от ЗЗД.
Прието е, че при изповядване на процесната сделка – договор за покупко – продажба на недвижим имот – апартамент, находящ се на първия етаж от триетажна жилищна сграда в [населено място], извършен с нотариален акт № 4/28.12.2007 г. не е дадено надлежно съгласие от продавача Л. Р., тъй като съгласието на продавача е дадено от пълномощника Н. Д., който не е бил надлежно упълномощен и не е имал право да изрази волята на упълномощителя.
За да уважи предявения иск с правно основание чл.124 от ГПК във вр. с чл.26 ал.2 предл. второ от ЗЗД въззивният съд се е позовал на разпоредбите на чл.37 ЗЗД, според които упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма, че ако договорът трябва да бъде сключен в нотариална форма, упълномощаването може да бъде направено и писмено с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно. Прието е, че за да бъде редовно и действително пълномощното, с което е изповядана процесната сделка следва да бъде подписано от упълномощителя Л. Р. и подписът й да бъде нотариално заверен. Според въззивния съд нотариалното действие за удостоверяване на подписа на Л. Р. е нищожно.
Взети са предвид разпоредбите на чл.472 от ГПК (отм.) при действието, на който нормативен акт е извършено процесното удостоверяване, според които нотариалното действие е нищожно, когато нотариусът не е имал право да го извърши (чл. 465, 466, ал. 1, 469, ал. 1, 470, 471), както и когато при неговото извършване са били нарушени чл. 474, ал. 4 (относно личното явяване на участващите лица), 475, 476, б. „а“, „в“, „г“ и „е“, 478, 479 и 485, ал. 2. Прието е за доказано с оглед заключението на СГЕ, че пълномощното е било подписано от Л. Р., както и за доказан и факта, че Р. не се е явила в нотариланата кантора на нотариус Ж. Г., рег. № 219, район на действие Районен съд [населено място] на 15.12.2007г. и не е положила, съответно и не е потвърдила подписа си пред нотариуса. Възприети са показанията на свидетелката А. и заключението на СПЕ относно физиологичното и психичното състояние на ищцата. Възоснова на това е формиран извода, че е доказан положителния факт, че ищцата на 15.12.2007г. е пребивавала в [населено място], че това изключва обстоятелството по същото време да е била в кантората на нотариус Г. в [населено място].
Въззивният съд е приел, че ищцата Л. Р. твърди отрицателния факт – че на определена дата не е пребивавала в [населено място] и че доказателствената тежест да опровергае този факт, е за страната, която го е оспорила. Според съда с доказването на положителния факт от ищцовата страна, че ищцата на 15.12.2007г. е пребивавала в [населено място], се доказва при условията на пълно и главно доказване и отрицателния факт, че ищцата не е пребивавала по същото време в [населено място], респ. не се е явила в кантората на нотариус Г. и при извършеното удостоверяване на подписа й върху пълномощно рег.№ 6403/15.12.2007г. е била нарушена разпоредбата на чл. 474 ал.4 от ГПК(отм.) и разпоредбата на чл. 472 от ГПК(отм.). Прието е, че нарушаването на тези разпоредби води до нищожност на нотариалнато действие, което от своя страна води до порок във формата на пълномощното като едностранна сделка, която форма е задължителна за валидността й, тъй като такава е изрично предвидена в чл. 37 от ЗЗД. Посочил е за ирелевантно обстоятелството, дали нотариалното удостоверяване е извършено без личното явяване на упълномощителя или при заблуда на нотариуса, чрез явяване на друго лице, представящо се за упълномощителя. Според съда за действителността на нотариалното удостоверяване е релевантен само факта на личното явяване на действителния упълномощител, което обстоятелство в случая не е настъпило. С оглед на посоченото е формиран извод, че процесната сделка за покупко-продажба на недвижимия имот е сключена от лице без представителна власт, че договор сключен от лице без представителна власт е нищожен. Прието е, че предявеният иск срещу жалбоподателката М. Ш. и М. Ш., заместен в процеса от наследиците си по закон е основателен и доказан и следва да бъде уважен. С оглед изхода по този иск съдът е приел, че не следва да бъде разглеждан алтернативно предявения иск за унищожаване на процесния договор, предявен от Л. Р. срещу М. Ш. и М. Ш..
При тези съображения съдът е отменил въззивното решение в отхвърлената част на предявения иск с пр. основание чл.124,ал.1 ГПК, вр.чл.26,ал.2,пр.2 ЗЗД и иска с правно основание чл.31,ал.1 ЗЗД и чл.27, вр.чл.29 ЗЗД, предявен от Б. И. Т. в качеството й на наследник на Л. Д. Р. срещу жалбоподателката М. Д. Ш. и останалите ответници, като наследници на М. Д. Ш. и вместо това е уважил предявения иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК, вр.чл.26,ал.2, пр.2 ЗЗД. В частта, с която първоинстанционното решение е потвърдено въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по въпросите, посочени в изложението. Съгласно тълкуването в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. В изложението е поставен въпросът касаещ липсата на представителна власт при сключване на процесната сделка за покупко-продажба. Така формулиран въпросът е общ и бланкетен, и не представлява правен въпрос по смисъла на възприетата практика на ВКС. За да е правен въпросът, същият следва да е разрешен в обжалваното въззивно решение, да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по настоящото дело. Такъв ясен и конкретен въпрос жалбоподателката не е поставила. Следователно въпросът не е правен и само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на останалите предпоставки, визирани в чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Всички останали въпроси и доводи в изложението също не са правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като касаят правилността на обжалваното решение и са касационни основания за отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Според трайно установената практика на ВКС основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК са различни от основанията за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК. Материално правният или процесуално правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В производството по чл.288 ГПК, каквото е настоящото касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби се произнася дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по делото е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Както се посочи основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалваното решение ще се извърши едва след като същото бъде допуснато до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. Посочените въпроси съдът преценява, че не представляват правни въпроси, тъй като са по правилността на обжалваното решение. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част, без да се обсъжда наличието на предпоставките, предвидени в чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Като взе предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по поставените правни въпроси от жалбоподателката М. Д. Ш..
С оглед изхода на спора в полза на ответницата по жалбата на основание чл.81 ГПК,вр. чл.78,ал.3 ГПК следва да се присъди сумата 2300 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 1054 от 22.05.2015 г. по гр.дело № 4451/2012 г. на Софийски апелативен съд по касационна жалба вх. № 9790/16.07.2015 г., подадена от ответницата М. Д. Ш., [населено място],[жк], [жилищен адрес] чрез адв. М. А..
Осъжда М. Д. Ш., [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на Б. И. Т., ЕГН [ЕГН], съдебен адрес [населено място], [улица], ет.3,ап.7, чрез адв. Д. Д. сумата 2300 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: