О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 574
гр. София 24.04.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 16 април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 6628 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответниците Б. Н. Б. и В. Б. Б., чрез адв.В. А. против решение от 09.05.2013 г. по гр.дело № 12733/2012 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № I -50-58/08.06.2012 г. по гр.дело № 15883/2011 г. на Софийски районен съд, с което на осн. чл.135 ЗЗД е обявен за относително недействителен спрямо ищците Е. Л. Я., лично и като законен представител на малолетната дъщеря Т. М. Я. договорът за дарение на недвижим имот – 1/6 ид.част от апартамент № 6, находящ се в [населено място], район И., [улица], вх.А, ет.2 със застроена площ 63.92 кв.м. със съответни идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, сключен между жалбоподателите-ответници Б. Н. Б. и В. Б. Б. с нот.акт за дарение на недвижим имот № 141/15.08.2006 г.
Жалбоподателите поддържат доводи за недопустимост на обжалваното решение, като постановено по недопустим иск, предявен при липса на правен интерес, както и основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението към касационната жалба са формулирани въпросите: 1. налице ли е правен интерес за ищците от предявяване на иск по чл.135 ЗЗД относно прехвърляне на идеални части от нескестируемо жилище при положение, че останалите идеални части от жилището – в случая 5/6 ид.части са несеквестируеми, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 2. налице ли е увреждане на кредиторите при положение, че сделката по иск с пр.основание чл.135 ЗЗД касае идеални части от несеквестируемо жилище, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответниците по касационната жалба Е. Л. Я., лично и като законен представител на малолетната дъщеря Т. М. Я., чрез адв. С. Б. в срока по чл.287, ал.1 ГПК са изразили становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирани страни и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл. 135 ЗЗД.
Съдът е преценил за правилни изводите на първоинстанционния съд за наличие на елементите от фактическия състав на чл.135 ЗЗД – ответникът Б. Б. е длъжник на ищците, които са наследници по закон на поемателя по запис на заповед с дата на издаване 04.11.2005 г., разпореждането с 1/6 ид.част от апартамент № 6, находящ се в [населено място], чрез договор за дарение от Б. Б. в полза на сина В. Б.-ответник по иска представлява правно действие, което уврежда ищците, тъй като намалява имуществото на длъжника, наличие на знание на ответника Б. Б. за увреждащото действие по отношение на ищците с оглед момента на възникване на задължението преди акта на разпореждането. Прието е, че сделката е с безвъзмезден характер и поради това е без значение знанието на надарения за увреждането, като последният е и син на дарителя.
По довода за недопустимост на съдебното решение, поради липса на правен интерес от предявения иск, тъй като имота, предмет на дарението е несеквестируем съдът е приел, че след като отчуждителя се е разпоредил с право, ползващо се с гаранцията по чл.444 ГПК, то същият е преценил, че това право не е сред необходимите за оцеляването му, че жилището не му е нужно и сам се е лишил от облагите не несеквестируемостта, и по отношение на това право може да бъде уважен иск с пр.основание чл.135 ЗЗД. Прието е, че с връщане на имота в патримониума на длъжника се увеличава обезпечението на кредиторите му, които ще имат възможността да насочат принудителното изпълнение върху върнатото благо, като длъжникът няма да може да противопостави възражение за несеквестируемост. Изводите съдът е съобразил с трайната практика на ВКС по този въпрос. Освен това е взел предвид, че възражението за несеквестируемост на имота е направено от ответниците с въззивната жалба, без да са ангажирани доказателства в подкрепа на същото. При тези съображения съдът е направил решаващия извод за неоснователност на доводите на ответниците за недопустимост на съдебното решение, поради липса на правен интерес от предявения иск.
Въззивният съд е изложил и доводи относно възражението за предявяване на иска след изтичане на петгодишния давностен срок. Същото е прието за неоснователно, тъй като увреждащата сделка е сключена на 15.08.2006 г., а исковата молба е постъпила в районния съд на 14.04.2011 г. По твърдението на ответниците по иска за липса на увреждане съдът е приел, че в случая е налице такова увреждане, тъй като с правните действия на длъжника е намалено имуществото му, което служи за удовлетворение на кредиторите, че увреждане е налице не само, когато длъжникът се лишава изцяло от имуществото си, но и когато го намалява.
Относно твърденията на ответниците-сега жалбоподатели, че длъжникът Б. Б. не е знаел за извършеното увреждане, че първоинстанционния съд не е изслушал поискан свидетел за опровергаване на презумпцията за знание съдът е приел, че позоваването на допуснато процесуално нарушение от районния съд при събиране на доказателствата е ирелавнто за правния спор, тъй като с въззивната жалба ответниците не са направили доказателствени искания за оборване на презумпцията по чл.135 ЗЗД и на това основание въззивният съд я е зачел.
С оглед на тези съображения съдът е потвърдил първоинстанционното решение, с което е уважен предявения иск с пр.осн.чл.135 ЗЗД, като правилно.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по първия правен въпрос, формулиран в изложението. Въпросът въззивният съд е разрешил в съответствие с трайната практика на ВКС, а именно, че несеквестируемостта на единственото жилище отпада тогава, когато длъжникът го е продал или е предприел други разпоредителни действия с него, че когато едно лице се разпорежда с право, за което процесуалният закон му е дал гаранцията по чл.444 ГПК, то отчуждителят сам е преценил, че това право не е сред необходимите за оцеляването му, че по отношение на това право може да бъде уважен иск по чл.135 ЗЗД. С оглед на това съдът е направил и извода за наличие на правен интерес, съответно за допустимост на предявения иск с пр.осн.чл.135 ЗЗД. Поради това, че правният въпрос съдът е разрешил в съответствие с трайната практика на ВКС не следва да се тълкува нормата на чл.135 ЗЗД относно наличието на правен интерес от търсената с иска защита в хипотезата, поставена от жалбоподателите.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК и по втория правен въпрос. Същият касае приложението на текста на чл.135,ал.1 ЗЗД. Наличието на соченото основание за допускане на касационно обжалване съгласно тълкуването в т.1 от ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. означава разглеждането на правния въпрос да допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия – т.е. правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона. Правният въпрос е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Разпоредбите на чл.135,ал.1 ЗЗД са ясни пълни и непротиворечиви и не следва да се тълкуват. По приложението им е установена трайна и обилна съдебна практика.
Като взе предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставените правни въпроси от жалбоподателите.
С оглед изхода на спора в полза на ответниците по жалбата Е. Л. Я., лично и като законен представител малолетната дъщеря Т. М. Я. следва да се присъди сумата 1360 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 09.05.2013 г. по гр.дело № 12733/2012 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 76971/27.06.2013 г., подадена от ответниците Б. Н. Б. и В. Б. Б., чрез адв. В. А., съдебен адрес [населено място], ул.”проф.Н. М.” № 7а, ап.6.
Осъжда Б. Н. Б. и В. Б. Б., двамата със съдебен адрес [населено място], ул.”проф. Н. М.” № 7а, ап.6 да заплатят на Е. Л. Я. лично и като законен представител на малолетната дъщеря Т. М. Я., двете с адрес [населено място], [улица] сумата 1360 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: