8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 122
гр. София, 14.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 3303/2018 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от „Земпродукт – 1“ ЕООД, представлявано от управителя Т. М. В., против въззивно решение постановено на 17.01.2018 г. по гр.д. № 421/2017 г. по описа на Окръжен съд – Монтана, с което е потвърдено решение № 200/12.05.2017 г. по гр.д. № 1519/2016 г. по описа на Районен съд – Монтана, с което са отхвърлени предявените от „Земпродукт – 1“ ЕООД против А. Г. А. искове за обявяване нищожност на сключения договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в Нотариален акт /№/, том VI, рег. /№/, дело № 446/2011г. на нотариус peг./ №/ и район на действие Районен съд – Монтана, вписан в Служба по вписвания с вх. рег./ №/15.07.2011г., акт /№/, том ХІ, дело /№/, по отношение на следните недвижими имоти: 1. „Нива“ с площ 24.636 дка, представляваща имот /№/ – местност /“/, [населено място], област М.; 2. „Нива“ с площ 7.684 дка., представляваща имот /№/ – местност /“/, [населено място], област М.; 3. „Нива“ с площ 18.824 дка., представляваща имот/ №/ – местност „В. п.“, [населено място], област М., и 4. „Нива“ с площ 18.570 дка., представляваща имот /№/ – местност „В. п.“, [населено място], област М., с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД поради противоречие със закона и за обявяване недействителността на договора за покупко-продажба, обективиран в гореописания нотариален акт с правно основание чл. 40 ЗЗД поради сключването му във вреда на представлявания; отхвърлени са и обусловените предявени от „Земепродукт – 1” ЕООД против „Агро – К.П.“ ЕООД искове с правно основание чл. 108 ЗС да се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на следните недвижими имоти: „Нива“ с площ 7.684 дка., представляваща имот /№/ – местност „Б.к.“; „Нива“ с площ 18. 824 дка, представляваща имот /№/ – местност „В. п.“ и „Нива“ с площ 18.570 дка, представляваща имот /№/ – местност „В. п.“, както и да се осъди ответникът да предаде владението на описаните имоти на ищеца; отхвърлен е предявеният от „Земпродукт – 1” ЕООД против Б. С. Г. иск с правно основание чл. 108 ЗС да се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на следния недвижим имот: „Нива“ с площ 24.636 дка, представляваща имот № 033015, в местността „Под камъка“ , както и да се осъди ответникът да предаде владението на описания имот на ищеца.
В касационната жалба се съдържат оплаквания за нищожност и неправилност на атакуваното решение. Поддържа се, че решението е нищожно, тъй като е произнесено от незаконен състав, тъй като не става ясно как са определени членовете на съдебния състав, разгледал въззивната му жалба. Касаторът счита, че решението е постановено по непредявени искове. Поддържа, че са налице нарушения на материалния и процесуалния закон, а изводите на съда са необосновани. Иска се отмяна на въззивното решение и уважаване на предявените искове.
Приложено е изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК, в което касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Твърди се, че отговорът на въпросите: „Незаконен ли е съдебен състав при липса на доказателства или основания как са избрани съдиите, участвали в съдебния състав, разгледал делото и постановил съдебния акт?“, „Следва ли да е налице акт за образуването на колегии и отделения при съответния съд, както и кои съдии участват в тях?“, „Само съдия – докладчика ли се избира на принципа на случайното разпределение на делата или изборът се прилага за всички съдии от съдебния състав с оглед нормата на чл. 9 ЗСВ?“, „Следва ли да са налице предварително образувани съдебни състави в съответния съд с оглед нормата на чл. 9 ЗСВ?“, „Представлява ли съществено процесуално нарушение произнасянето от съда по предявен иск и каква е силата на така постановен съдебен акт?“, „Създаден ли е в съответствие със закона независим и безпристрастен съд при липса на доказателства за избор на съдиите, участвали в съдебния състав с оглед разпоредбата на чл. 9 ЗСВ?“, „Разгледано ли е образуваното дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона при липса на доказателства за избор на съдии с оглед разпоредбата на чл. 9 ЗСВ, участвали в съдебния състав?“, е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съдържат се доводи за неправилно приложение на материалния закон, като се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по тълк.д. № 5/2014 г. по описа на ОСГТК на ВКС, решение № 353/14.06.2004 г. по гр.д. № 618/2003 г. по описа на ВКС, II г.о., решение № 394/18.05.2010 г. по гр.д. № 1584/2009 г. по описа на ВКС, III г.о., решение № 223/27.03.2009 г. по гр.д. № 6158/2007 г. по описа на ВКС, I г.о., решение № 841/19.01.2010 г. по гр.д. № 3530/2008 г. по описа на ВКС, II г.о., решение № 615/15.10.2010 г. по гр.д. № 1208/2009 г. по описа на ВКС, III г.о., решение № 361/16.11.2011 г. по гр.д. № 1077/2010 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 452/25.06.2010 г. по гр.д. № 4277/2008 г. по описа на ВКС, I г.о., решение № 1193/10.01.2009 г. по гр.д. № 4702/2007 г. по описа на ВКС, V г.о. Във връзка с твърдението, че съдът се е произнесъл по непредявен иск с правно основание чл. 38, ал. 1 ЗЗД касаторът счита, че решението противоречи на Тълкувателно решение № 3 от 15.11.2013 г. по тълк.д. № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 5 на Тълкувателно решение, постановено по тълк.д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 14/27.01.2017 г. по т.д. № 1453/2014 г. по описа на ВКС, II т.о., решение № 2108/18.11.2013 г. по гр.д. № 1416/2013 г. по описа на САС, ГК, 2 с-в, решение по гр.д. № 5006/2007 г. по описа на СГС, 4 с-в. Заявено е, че при успешно реализиране на предявените главни искове, са налице предпоставките за уважаване на ревандикационните искове.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК са постъпили писмени отговори от ответника по касация – А. Г. А., подаден чрез адв. В. Л. и от третото лице помагач – В. И. Т., подаден чрез адв. Н. Б..
В отговора на А. Г. А. се поддържа, че са налице основания за допускане до касационно обжалване, а по същество атакуваното решение е правилно и законосъобразно.
В отговора на третото лице помагач В. И. Т. се поддържа, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, а в случай, че такова бъде допуснато се твърди, че касационната жалба е неоснователна.
„Агро-КП“ ЕООД и Б. С. Г., както и третото лице помагач Г. Х. А., не са подали писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 вр. чл. 259, ал. 3 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва атакуваното решение, което е с допустим предмет на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК. Приподписана е от адв. В. П., с което са изпълнени изискванията на чл. 284, ал. 2 ГПК.
За да се произнесе по предявените от „Земпродукт – 1“ ЕООД против А. Г. А. обективно евентуално съединените искове за прогласяване нищожност, евентуално на недействителност, на сключения на 15.07.2011 г. договор за покупко-продажба на недвижими имоти в землището на [населено място], обл. М., както и по обусловените ревандикационни искове, предявени от „Земпродукт-1“ ЕООД против „Агро-К.П.“ ЕООД и против Б. С. Г., Окръжен съд – Монтана е извършил собствена преценка на събраните доказателства, разгледал е възраженията и доводите на страните и е достигнал до обосновани изводи. От фактическа страна е установил следното: на 15.07.2011 г. между „Земпродукт -1“ ЕООД /с предишно наименование „Анием“ ЕООД/, представлявано от управителя Г. К. П., в качеството му на продавач и А. Г. А., представлявана от Г. К. П. – в качеството ? на купувач е сключен договор за покупко-продажба на четири земеделски имота в землището на [населено място], обл. М. срещу заплащане на продажна цена от 5 000 лв., за която е отразено да е заплатена преди сключването на сделката. Договорът е сключен в изискуемата от закона форма за действителност – нотариален акт. Данъчната оценка на имотите, отразена в договора за продажба е 9 108, 90 лв. Към датата на сключване на договора Г. К. П. е управител на дружеството и едноличен собственик на капитала му,както и че той е баща на А. Г. А.. На 16.12.2012 г. А. Г. А., действаща чрез пълномощника си Г. К. П., е продала на „Агро-К.П.“ ЕООД три от земеделските имоти за сумата от 22 539 лв. На 18.12.2012 г. тя, отново действайки чрез същия пълномощник, се е разпоредила с четвъртия имот, като го е продала на сина си Г. Х. А. за сумата от 3 000 лв. На 30.09.2014 г. Г. Х. А. е продал имота на Б. С. Г. за сумата от 18 477 лв. От заключението на приетата в първата инстанция СТЕ е установено, че пазарната цена на земеделските имоти, предмет на договора от 15.07.2011 г., към датата на сключването му е 24 450, 64 лв. При тези данни съдът намерил предявените искове за неоснователни. По иска за нищожност на сключения договор поради противоречието му със закона, въззивната инстанция е посочила, че неплащането на цена по договор за покупко-продажба не представлява основание за нищожност на сделката, а за реализиране на договорната отговорност по чл.79,ал.1 ЗЗД и основание за разваляне на договора. Освен това принципът на свободата на договаряне, предвиден в чл. 9 ЗЗД, позволява на страните сами да определят насрещната престация. Съдът е разгледал доводите на жалбоподателя – прехвърлител и е приел, че дори да е налице неяснота на определената в договора продажна цена, тя би могла единствено да рефлектира върху реализирането на договорната отговорност, не и върху действителността на договора. Приел е, че не е налице нарушение на императивни правни норми, поради което искът с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е неоснователен.
По иска за признаване недействителност поради договаряне на пълномощника и лицето, с което договаря, във вреда на представителя, съдът е изложил няколко групи мотиви. На първо място е посочил, че властта на управителя на търговско дружество произтича от закона – арг. чл. 147, ал. 1 ТЗ, поради което в случая е налице „законно представителство“. И. на чл. 40 ЗЗД не е приложим по отношение на органното представителство на търговско дружество, доколкото липсва упълномощителна сделка – елемент от фактическия състав на иска. В този случай липсват отделни субекти – представляван и представител, напротив управителят на търговското дружество волеизявява на основание законна представителна власт и извършва правни действия, пораждащи правни последици в сферата на дружеството. Съдът е приел, че липсва и нееквивалентност на престациите по договора за продажба от 15.07.2011 г., която да обуслови споразумяване във вреда на представлявания. Определянето на цената по договора се извършва от страните по него в израз на договорната им свобода, а доколкото самият законодател в ЗННД допуска сделката да се сключи на по-ниска цена от данъчната оценка на продавания имот, не може да се приеме, че такова обстоятелство би довело до нищожност на сделката поради противоречие на добрите нрави, изразяващо се в нееквивалентност на престациите. Съдът е посочил и че в случая страни по договора от 15.07.2011 г. са търговското дружество и А. Г. А.. Не е налице хипотезата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД, тъй като Г. К. П. – действащ по отношение на продавача като законен представител, а по отношение на купувача като доброволен представител, не е страна по сделката. Аргументи за правните последици от органното представителство на търговското дружество са черпени при съобразяване на дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в Тълкувателно решение № 3/2013 г. от 15.11.2013 г. по тълк.д. № 3/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС. Отхвърлянето на главните искове е обусловило и отхвърлянето на обусловените от тях ревандикационни искове срещу последващи приобретатели на имотите – „Агро-К.П.“ ЕООД и Б. С. Г.. При постановяване на въззивното решение Окръжен съд-Монтана се е произнесъл изрично и във връзка с наведените оплаквания за незаконност на първоинстанционния състав. Съобразена е разпоредбата на ЗСВ, според която съдия встъпва на длъжност, на която е преназначен в едномесечен срок след влизането в сила на решението на В..
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. Поради това на първо място следва да се отбележи, че не са налице основания, във връзка с които настоящият състав да направи извод за вероятна нищожност или недопустимост на атакуваното въззивно решение. Доводите на касатора, че е произнесено от незаконен състав са неоснователни. Както в доктрината, така и в съдебната практика се приема, че нищожно съдебно решение е постановеното от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемо или неподписано решение. Касаторът твърди, че бил нарушен принципът на случайния подбор при определяне на въззивния състав. Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1 ЗСВ окръжният съд като втора инстанция разглежда дела в състав от трима съдии, освен ако със закон е предвидено друго. Извършено е електронно разпределение на постъпилото дело в Окръжен съд – Монтана по въззивна жалба на „Земпродукт-1“ ЕООД и съгласно Правилника за администрация на съдилищата и приетите въз основа на него Вътрешни правила за разпределение на делата в Окръжен съд – Монтана, е определен съдия-докладчик по делото. Въззивното решение е постановено от тричленен състав, в правораздавателната му компетентност, в изискуемата писмена форма, подписано е и е разбираемо. В тази връзка поставените въпроси нито са от значение за прилагането на закона, който е ясен и недвусмислен, нито са от значение за развитието на правото. Спазени са формалните правила за разпределение на делото въз основа на случайния подбор, както и правилото за разглеждане на въззивното дело в тричленен състав. В случай, че касаторът е имал съображения за заинтересованост на член на състава, законодателят му е предоставил процесуална възможност да поиска отвод – арг. чл. 23, ал. 1 ГПК.
Не могат да бъдат споделени и доводите за очевидна неправилност на атакуваното решение. Касационната инстанция извършва самостоятелна преценка на правилността на въззивното решение. В случая не са нарушени правни норми и принципи, които нарушения да опорочат решението до такава значителна степен, че неправилността му да е видна без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.
По отношение на претендираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следва да се посочи, че касаторът излага подробни съображения относно допуснати нарушения на материалния закон от страна на въззивния съд, като твърди, че Окръжен съд- Монтана се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и други съдилища, която цитира. Съгласно задължителното тълкуване на закона, дадено в т. 1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая касаторът поддържа доводите си за основателност на главните искове за нищожност и недействителност на сключената разпоредителна сделка от 15.07.2011 г., както и излага съображения за основателност на ревандикационните искове. Тези съображения преповтарят оплакванията, съдържащи се в касационната жалба. Не е налице дори опит да бъде формулиран правен въпрос с предвиденото в процесуалния закон съдържание. В изпълнение на своите правомощия касационния съд може единствено да уточни повдигнатите от жалбоподателя въпроси, но не и да ги извлича от съдържанието на подаденото изложение. Това е така, защото от една страна е възможно да се формулира въпрос, който не е повдигнат от касатора, а от друга се нарушава принципът на състезателното начало. Липсата на поставен въпрос с предвиденото в процесуалния закон съдържание е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се дължи произнасяне по наличието на допълнителните предпоставки. Само за пълнота следва да се посочи, че с изменението на чл. 280, чл. 1, т. 2 ГПК, обн. ДВ бр. 86/2017 г., противоречивото разрешаване от съдилищата на правни въпроси с влязло в сила решение отпадна като основание за допускане на касационно обжалване. За яснота следва да се уточни, че макар правната квалификация на претендираните права да се извършва от съда, в случая претенция с правно основание чл. 38 ЗЗД не е разглеждана.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение ,постановено на 17.01.2018 г. по възз.гр. д. № 421/2017 г. по описа на Окръжен съд – Монтана .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: