О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 376
гр. София 30.03.2017 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 4306/2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], представлявано от управителя В. Г. Х., приподписана от адв. Д. Т., против решение № 135/27.05.2016 г. по възз.т.д. № 143/2016 г. по описа на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 175/30.10.2015 г. по т.д. № 9/2014 г. по описа на Добрички окръжен съд, с което е отхвърлен иска на дружеството срещу [фирма] /бивша [фирма]/ и [фирма] за признаване на установено по отношение на тях, че в полза на [фирма] не съществува ипотечно право на предпочтително удовлетворение за вземането й към [фирма] по отношение на собствени на [фирма] недвижими имоти – сграда с идентификатор 72624.606.458.3, изградена в поземлен имот с идентификатор 72624.606.458, находяща се в [населено място], [улица], включваща 21 самостоятелни жилищни обекти, както и 9 бр. нежилищни обекти по нотариален акт № 20, том V, рег. № 8280, нот.д. № 781/2008 г. на нотариус Ю. Д. с рег. № 1** на НК с район на действие РС-Д., вписан под № 9, том 3, вх.рег. № 6324/10.04.2008 г. за обезпечаване на кредит в размер на 400 000 лв. на [фирма] ,тъй като нотариалният акт е извършен от помощник-нотариус С. С..
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.Иска се неговата отмяна.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните материалноправни и процесуалноправни въпроси, за които се твърди, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.2 ГПК : 1. Всяко отсъствие на нотариуса, вкл. и временно за непродължителен период от време, поражда ли възможност той да бъде заместен от своя помощник съгласно чл. 46, ал. 1 ЗННД или предпоставка за заместването е само неговото продължително отсъствие ; 2. Допустимо ли е въззивният съд да основе изводите си по спора за неоснователност на иска въз основа на фактически положения, които не са твърдени от страните пред първата и въззивната инстанция и не са включени в доклада по чл. 147, ал. 1 ГПК като факти от значение за спора. По отношение на първия въпрос се позова на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане до касационна проверка като сочи противоречиво разрешаване в решение № 63/30.04.2014 г. по възз.гр.д. № 87/2014 г. по описа на Варненски апелативен съд, решение № 278/21.06.2013 г. по гр.д. № 51/2012 г. по описа на Окръжен съд – Добрич. По отношение на втория въпрос сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 317/12.03.2014 г. по гр.д. № 4396/2013 г. по описа на ВКС, I г.о.
В срока по чл. 287, ал. 1 вр. чл. 62, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация – [фирма], в който се излагат съображения за липса на основания за допускане до касационна проверка по подадената жалба и становище за нейната неоснователност. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице помагач Ю. В. Д., чрез пълномощника си адв. В. Г., също е подал писмен отговор в законоустановения срок. Излага съображения, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна.
Ответникът по касация [фирма] и третото лице помагач С. Б. С. не са подали отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Въззивният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 576 ГПК и чл. 46, ал. 1 ЗННД за признаване несъществуване на ипотечно право на предпочтително удовлетворение в полза на банката за вземането й спрямо дружеството”А.”-Д., произтичащо от нищожен договор за ипотека, сключен при липса на предписана от закона форма, тъй като нотариалният акт е подписан от помощник-нотариус по заместване без да са налице предпоставките на чл. 46, ал. 1 ЗННД за заместване на нотариуса.Безспорно установено е сключването на процесния договор за учредяване на ипотека върху недвижими имоти,обективиран в нотариален акт № 20, том 5, рег.№ 8280,н.д. № 781/2008 г.по регистъра на нотариус Ю. Д., вписан под № 9, том 3,вх.рег.№ 6324/10.04.2008 г.на С. при Д..Сделката е изповядана от помощник-нотариус С. С. по заместване при нотариус Ю. Д.,който е отразил качеството си на помощник-нотариус по заместване при подписване на нотариалния акт съгл. чл.580, ал.1, т.2 от ГПК,както и съобразно изискванията на чл.46, ал.1, изр.2 от ЗННД е направена и прибавка към подписа на помощник-нотариуса „по заместване”. От представените писмени доказателства – заповед на Министъра на правосъдието № ЛС-08-137/10.12.2007 г. и удостоверение № 743/14.12.2007г. на председателя на Нотариалната камара е прието,че С. С. е вписан в регистъра на НК като помощник-нотариус по заместване на нотариус Ю. Д. за срок от 2 години,считано от 14.12.2007г. Съдът е приел като спорен по делото въпроса– налице ли са били условията помощник-нотариуса да извърши изповядването на процесната сделка от 10.04.2008 г. при условията на заместване. Позовал се е на разпоредбата на чл. 46, ал. 1 ЗННД, според която заместването от помощник-нотариус е възможно, когато нотариусът отсъства или не е в състояние да изпълнява функциите си, като компетентността на помощник-нотариуса в този случай съвпада с тази на нотариуса. Посочил е, че страните не са спорили по въпроса относно правоспособността на самия помощник-нотариус. С оглед принципа за непрекъснатост на работата на нотариалната кантора, съдът е приел, че всяко отсъствие на нотариуса, независимо от продължителността му обуславя заместването му. Още повече, че след като законът не въвежда времеви рамки – за съда липсва основание да тълкува разпоредбата ограничително. Съдът се е произнесъл и по доводите на жалбоподателя относно обстоятелствата, че на процесната дата нотариусът е изповядвал други сделки в кантората, както и относно възможността да се поправя дата на сделка, като ги е счел за неотносими към правния спор. За да потвърди решението за отхвърляне на предявената претенция, въззивният съд изрично е посочил, че единственото релевантно обстоятелство към конкретния спор е дали нотариусът е бил извън кантората си към момента на изповядване на сделката. След съвкупна преценка на събраните доказателства съдът е приел за неустановен факта към момента на изповядване на процесната сделка нотариусът да е бил в кантората,тъй като на 09.04.2008 г.е отпътувал от [населено място],пренощувал е в друго населено място – [населено място],на 10.04.2008 г. е отсъствал от града,тъй като със свой приятел е присъствал на закупуване на автомобил в [населено място],а за периода 11 – 13.04.2008 г. е бил извън страната,като е напуснал през ГКПП Г.. При тези съображения съдът е достигнал до решаващия извод за безспорно наличие на предпоставките за заместване на нотариуса по чл. 46, ал. 1 ЗННД ,както и че оборването на удостоверителното волеизявление в нотариалния акт на нотариуса е в тежест на ищеца,който не го е провел успешно.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Формулираният материалноправен въпрос относно предпоставките по чл. 46, ал. 1ЗННД не може да послужи като общо основание за допускане на касационно обжалване, тъй като представлява питане и по същество съдържа противопоставяне и оспорване на решаващите изводи на въззивния съд.Крайното разрешение на Варненски апелативен съд е обусловено от извода, че независимо от продължителността, отсъствието на нотариуса от кантората към момента на изповядване на сделка е основание за заместването му.Съдът не е формирал изводи за невъзможност на нотариуса да упражнява функциите си по смисъла на чл.46,ал.1 ЗННД. Съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби се произнася дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба/чл.290, ал.1 ГПК/. Тази проверка не би могла да се извършва в закрито заседание в отсъствие на страните, защото би противоречала на едни от основните принципи в гражданския процес за непосредственост и устност. Липсата на повдигнат правен въпрос с предвиденото в чл. 280, ал. 1 ГПК значение е достатъчен аргумент за недопускане на касационно обжалване.Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че не е обоснована и претендираната специална предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.Освен това не са представени доказателства за влизане в сила на решенията на които се позовава.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по повдигнатия процесуалноправен въпрос. Той е формулиран общотеоритично и хипотетично и не се отнася до конкретно правно разрешение. Първоинстанционният съд е указал на ответника, че валидността на сделката подлежи на доказване от него, във връзка с което са събрани относими доказателства за правоспособността на помощник-нотариуса. В настоящият случай е доказано наличието на предпоставките по чл. 46, ал. 1 ЗННД, тъй като към момента на сключване на сделката нотариусът не е бил в кантората си и е бил заместван. Изводите на съда по приложението на правото, а именно – темпоралният период на отсъствие на нотариуса, не са обусловени от конкретни данни по делото, а се отнасят до тълкуване на закона.Липсва и специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК,тъй като в приложеното решение по чл. 290 ГПК Върховният касационен съд се е произнесъл във връзка със задълженията на въззивния съд по чл.269 ГПК намерили разрешение в т.1 на ТР № 1/2013 г.на ВКС,ОСГТК.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в тежест на жалбоподателя следва да се възложи претендираното от ответника по касация [фирма] юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ в размер на 300/триста/ лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 135 /27.05.2016 г., постановено по т. д. № 143/2016 г. по описа на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма] , ЕИК[ЕИК] разноски за настоящата инстанция в размер на 300 /триста/ лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: