О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 47
гр. София 13.01.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 05 януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 3363 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответницата Г. П. К., чрез адв. Х. К. против решение № 603/27.03.2013 г. по гр.дело № 3977/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 3 571/22.05.2012 г. по гр.дело № 3 586/2009 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е осъдена Г. П. К. да заплати на Н. Д. Н. на осн.чл.79,ал.1,в.чл.284,ал.2 ЗЗД сумата 31 963 евро ведно със законната лихва върху тази сума от 16.04.2009 г. до окончателното изплащане.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК са допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост.
В изложението, към касационната жалба озаглавено като допълнително изложение жалбоподателката е изложила следните доводи: поддържа, че с решението на въззивния съд е постановено при неизяснена фактическа обстановка и при недостиг, който се изразява в това, че съдът не е обсъдил визираните в касационната жалба писмени доказателства, че това се отнася преди всичко до решението на Софийски градски съд, наказателно отделение, с което решение № 1455/19.12.2012 г. се отменя присъда на СРС по нохд № 5855/2010 г. по отношение на жалбоподателката, че са представени заверени преписи за противната страна и новооткрити писмени доказателства, от които е видно, че освен за разноски, свързани с упълномощаването жалбоподателката е изтеглила части от поверените й парични средства за издължаване на страни по сделката – Г. К. и Д. Н. и ответницата Н. Н..
Ответницата по жалбата Н. Д. Н., чрез адв.В. Г. е изразила становище в писмен отговор за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.284,ал.2 и чл.86 ЗЗД.
Въззивният съд е приел, че ищцата Г. Б. К. е починала на 20.10.2010 г., което е установено от представено удостоверение за наследници № 1051/21.03.2011 г., издадено от Столична община и е оставила за наследник по закон своя брат Д. Б. Н.. Последният е починал на 04.12.2 010 година, съобразно удостоверение за наследници № 4 090/20.12.2010 година на Столична община и е оставил за законни наследници Н. Д. Н. – дъщеря и В. В. Н. – внук. Последният наследява по право на заместване по чл. 10, ал. 1 от ЗН, починалия на 09.10.2008 година – преди наследодателя, негов син В. Д. Н.. Прието е, според разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и чл. 10, ал. 1 от ЗН, че Н. Н. и В. Н. получават по равна част от наследството на Д. Б. Н. и Г. Б. К. – по ? ид. част за всеки от тях.
Прието е, че с пълномощно рег. № 197/16.01.2 008 година на нотариус с район на действие района на Софийски районен съд Д. Б. Н. и Г. Б. К. упълномощили жалбоподателката-ответник Г. П. К. да продаде от тяхно име и за тяхна сметка притежавания от тях недвижим имот-нива, намираща се в землището на [населено място], Столична община, район „В.“, представляващ имот № 106004 като получи полагащият им се дял от продажната цена в брой или по банков път по нейна преценка. Приел е също, че на Г. К. са предоставени права да представлява упълномощителите пред търговските банки при откриване на банкова сметка и превеждане на сумите от продажбата по банков път, включително и да се разпорежда със сумите по откритите банкови сметки.
Въззивният съд е приел, че с нотариален акт № 22, том І, рег. № 626, дело № 17/2008 г. Г. К., в качеството си на пълномощник на Д. Н. и Г. К. продала описания в пълномощното имот на [фирма] [населено място] за сумата от 134 926.00 €, като сумата е следвало да бъде заплатена на продавачите, чрез техния пълномощник, в посочени банкови сметки. Прието е, че с молби от 13.02.2008 година жалбоподателката К. открила сметки на двамата упълномощители в [фирма] [населено място]. На същата дата Г. К. внесла сумата от 36 000.00 € по първата сметка и сумата от 35 000.00 € по втората сметка. Впоследствие Г. К. изтеглила сумата 4 000.00 € от сметката на Г. К., като в същата са останали налични 32 000.00 €.
Въззивният съд е приел, че упълномощаването съобразно чл. 36 от ЗЗД е едностранно волеизявление на упълномощителя, че въз основа на него за упълномощения възниква представителна власт за извършване на действия от името и за сметка на упълномощителя по чл. 36, ал. 2 от ЗЗД в определения обем според чл. 39, ал. 1 от ЗЗД. Посочил е, че пълномощното не обвързва упълномощения и не го задължава да извърши действията, за които се отнася, че то може да се тълкува и като предложение до упълномощения за сключване на договор за поръчка между упълномощителя и упълномощения по реда на чл. 280 и чл. 292, ал. 1 от ЗЗД. Според въззивния съд такова предложение представлява и пълномощно рег. № 197/16.01.2008 г. Приел е, че направеното с него предложение е стигнало до Г. К. и същата е извършила действията, за които е упълномощена, а именно приела е предложението за сключването на договор за поръчка. Съдът е приел, че за сключването на последния не се изисква специална форма, освен в случаите по чл. 292, ал. 3 от ЗЗД, какъвто не е настоящият случай. С оглед на това съдът е приел за установено наличието на договор за поръчка с оглед представянето на пълномощното за извършване на разпореждането, нотариалния акт установяващ извършването на разпореждането от упълномощения и доказателствата за откриване на банковите сметки.
Прието е, че отношенията между Д. Н. и Г. К. от една страна и Г. К., от друга страна се уреждат въз основа на сключен между тях договор за поръчка по реда на чл. 280 и следващите от ЗЗД, че според този договор първите имат качеството на поръчители, а Г.К. има качеството на довереник. Посочил е, че с извършването на продажбата, оформена с нотариален акт № 22/2008 г. Г. К. е изпълнила възложеното й с договора за поръчка действие и за същата е възникнало задължението съобразно текста на чл. 284, ал. 2 от ЗЗД да даде на Д. Н. и Г. К. сметка за извършените действия и да им предаде всичко, което е получила в изпълнение на поръчката. Прието е, че разпоредбите на ЗЗД не предвиждат това действие да се извърши веднага след изпълнението на поръчката, като довереникът е длъжен да отчете полученото незабавно и без покана. С оглед на това е направил извода, че задължението на Г. К. да предаде на Д. Н. и Г. К. е станало изискуемо веднага след изпълнение на поръчката и не е необходимо да се отправя покана за изпълнението му от доверителите.
Въззивният съд е приел, че Г. К. е извършила продажбата на имота съобразно пълномощното за сумата от 134 926.00 € и е следвало да заплати на всеки един от двамата доверители по 67 463.00 €. Прието е, че К. е заплатила на Д. Н. сумата от 35 000.00 €, а на Г. К. 34 000.00 €. Останала е неиздължена сума от 32 463.00 € за първия от доверителите и от 35 463.00 € за втората от тях.
Прието е, че съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК доказателствената тежест за установяване на изпълнението на задължението по чл. 284, ал. 2 от ЗЗД се носи от Г. К.. По доводите на жалбоподателката, изложени в отговора на исковата молба, че е предала остатъка до пълния размер на продажната цена на ищците в брой по тяхно настояване и, че имала право да се разпорежда със сумите по откритите влогове, че средствата били необходими за заплащане на разноски, свързани с продажбата съдът е приел, че се касае до суми, получени от Г. К. въз основа на писмен документ и от последната не са представени доказателства за предаване на сумите на доверителите, така както е предвидено в текста на чл. 164, ал. 1, т. 4 от ГПК. Освен това според въззивния съд касае се за договор на стойност над посочената в чл.164,ал.1,т.3 ГПК и изпълнението на задълженията следва да се установява с писмени доказателства, каквито не са представени за това, че Г. К. е предала на доверителите си разликата до пълния размер на продажната цена, с което да е изпълнила задължението си по чл. 284, ал. 2 от ЗЗД.
Относно твърдението на Г. К., че изтеглените от влога на Г. К. суми са били необходими за заплащане на разноски свързани с продажбата и са изразходвани за това съдът е приел, че ответницата по иска е следвало да даде отчет за това на основание чл. 284, ал. 2 от ЗЗД, като ангажира доказателства за извършените разходи, че такива доказателства не са представени.
Въззивният съд е изложил и доводи по твърденията на ответницата в допълнителна молба с вх. № 105 706/22.11.2011 г., че договорът бил за управление и като управител е извършила действията Г. К., че са били уговорени условията на пазара във времето – купувачи и цени, че са уговорени минимални изгодни цени и подходящ купувач, че всичко, което е било реализирано в повече оставало за управителя, че това била сумата от 40 000.00 лева. Ответницата е обосновала и твърдения, че е полагала грижи за Д. Н. и Г. К. за периода от 2006 година до 2009 година, за което и се дължала сумата от 20 000.00 лева. Съдът е приел, че тези твърдения не са посочени в отговора на исковата молба по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК и поради това са преклудирани на основание чл. 133 от ГПК. Посочил е също, че според чл. 286 от ЗЗД договорът за поръчка е безвъзмезден и при твърдения за уговорено възнаграждение съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, доказателствената тежест за това се носи от лицето, което твърди посочения факт. Приел е също, че Г. К. не е ангажирала доказателства в тази насока. Според съда ответницата може да извърши прихващане на дължимото по чл. 286 от ЗЗД възнаграждение със задължението й по чл. 284, ал. 2 от ЗЗД, съответно и за евентуалното задължение на Д. Н. и Г. К. за полагани от Г. К. грижи за тях. Посочил е, че тези възражения не са направени в срока по чл. 131, ал. 1 във връзка с чл. 133 от ГПК и поради това не могат да са предмет на разглеждане. Приел е също, че съобразно чл. 131, ал. 2, т. 5 от ГПК в отговора на исковата молба ответникът трябва да посочи всички възражения срещу иска както и обстоятелствата, на които тези възражения се основават, съответно всички възражения, водещи до отхвърляне на иска, че правилото се отнася и за възраженията за прихващане. Прието е, че възраженията, които не са въведени с отговора по исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК възможността за това се погасява съгласно чл. 133 от ГПК. Прието е, че според чл. 131, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 133 от ГПК това се отнася и за въвеждането на нови твърдения за уговорките между страните, което произтича и от разпоредбата на чл. 147, т. 1 от ГПК. Поради това съдът е приел, че изложените в молба с вх. № 105 706/22.11.2011 г. твърдения на ответницата са преклудирани и не подлежат на разглеждане.
При тези съображения съдът е приел за установено задължение по чл. 284, ал. 2 от ЗЗД на ответницата Г. К. към Д. Н. и Г. К. в общ размер на 67 926.00 €, че след смъртта им по силата на наследственото правоприемство това вземане е преминало към Н. Д. Н. до размера на наследствената й част от 1/2. Направил е извода, че вземането на Н. Н. към Г. К. на основание чл. 284, ал. 2 от ЗЗД е в размер на 33 963.00 €, че решението на първоинстанционния съд е за сумата от 31 963.00 € – по-малък размер, като не е подадена въззивна жалба от Н. Н. за това. С оглед на изложеното въззивният съд е потвърдил решението на Софийски градски съд.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1, ГПК по въпросите, поставени в изложението, озаглавено като допълнително изложение. Според тълкуването, дадено в т.1-ва от ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284,ал.3 ГПК, но може да го уточни и конкретизира. Материално правният или процесуално правният въпрос следва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В производството по чл.288 ГПК касационният съд трябва да се произнесе дали формулирания от жалбоподателят правен въпрос от значение за изхода на делото е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. Като взема предвид посоченото тълкуване съдът преценява, че поставените въпроси от жалбоподателката касаят правилността на обжалваното решение и са основания за касационна отмяна по чл.281,т.3 ГПК. С оглед на това тези въпроси не са правни по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. По тях съдът следва да се произнесе само ако се допусне касационно обжалване, при разглеждане на касационната жалба по същество, но не и в настоящото производство по чл.288 ГПК. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване. Не следва да се допусне касационно обжалване и поради обстоятелството, че жалбоподателката не е посочила в изложението нито една от допълнителните предпоставки, предвидени в чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3-та ГПК, при наличие на които според нея са разрешени правните въпроси.
Без разглеждане, като недопустимо следва да се остави искането на жалбоподателката, формулирано в касационната жалба да се приемат следните писмени доказателства – препис от протоколи от проведени съдебни заседания на 10.09.2010 г., на 04.11.2011 г., на 08.03.2012 г. по нохд № 5855/2010 г. на Софийски районен съд, препис от решение № 1455/18.12.2012 г. по внохд № 4261/2012 г. на Софийски градски съд, три броя извлечение от банкова сметка.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 603/27.03.2013 г., постановено по гр.дело № 3977/2012 г. на Софийски апелативен съд по касационна жалба вх. № 6825/17.06.2013 г. подадена от ответницата Г. П. К., [населено място], [улица] чрез адв. Х. К., съдебен адрес [населено място], [улица], търговски дом, ет.3,кантора 311.
Оставя без разглеждане искането на Г. П. К., чрез адв. Х. К. да се приемат писмените доказателства, представени с касационната жалба – препис от протоколи от проведени съдебни заседания на 10.09.2010 г., на 04.11.2011 г., на 08.03.2012 г. по нохд № 5855/2010 г. на Софийски районен съд, препис от решение № 1455/18.12.2012 г. по внохд № 4261/2012 г. на Софийски градски съд, три броя извлечение от банкова сметка.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: