Определение №732 от 19.10.2016 по гр. дело №2473/2473 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 732

гр. София 19.10.2016 г..

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 2473/2016 год.

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв.Кр.М. – процесуален представител на Е. И. П., против решение № 27/26.01.2016 г. по възз.гр.д. № 1620/2015 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което е отменено решение № 910/08.10.2015 г., постановено по гр.д. № 5227/2014 г. по описа на Районен съд – Стара Загора и предявените от Е. И. П. обективно кумулативно съединени искове срещу Държавна опера – [населено място] с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ са отхвърлени като неоснователни.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закона, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска се неговата отмяна и уважаване на предявените искове с произтичащите от това законни последици.
В приложеното изложение на основанията за допускане до касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК бланкетно са посочени хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК,без да е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото,разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Позовава се на решение по гр.д.№ 1877/10 г.,решение по гр.д. № 3911/13 г,решение по гр.д.№ 917/11 г. и решение по гр.д. № 985/2011 г.всички на ВКС, IV г.о.във връзка с приложението на чл.193,ал.1 КТ.
В срока по чл. 287, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по касация, в който са изложени съображения, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Е. И. П. е предявила срещу Държавна опера – [населено място] обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 , т. 2 и т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за признаване на уволнението й за незаконно и за отмяната му, за възстановяване на предишната работа и за заплащане на обезщетение за времето, през което служителката е останала без работа. За да се произнесе по предявените искове въззивният съд е приел за установено, че страните са били във валидно трудово правоотношение, считано от 09.01.1995 г., по силата на което П. изпълнявала длъжността „оркестрант“. Трудовото правоотношение било прекратено със заповед № 1129/30.09.2014 г. на основание чл. 192, ал. 1 и чл. 190, ал. 1, т. 2, чл. 188, т. 3 КТ поради безпричинното й неявяване на работа от 13.08.2014 г. до датата на издаване на процесната заповед. Приел е, че прекратяваното на трудовото правоотношение е извършено законосъобразно,тъй като П. е редовно уведомена за искането на работодателя за даване на обяснения по повод извършеното от нея дисциплинарно нарушение чрез връчване на писмо на посочения от нея адрес. Съобразил е трайната и последователна практика на ВКС, че задължението на работодателя да поиска обяснения от служителя е изпълнено чрез изпращането на искането по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка, като е приел за ирелевантни обстоятелствата относно здравословното състояние на брата на ищцата, който се е намирал на адреса и е получил пратката. С тези съображения въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е приел предявените искове за неоснователни.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, но без да формулира конкретен въпрос, който да е обусловил решаващите изводи на съда и да отговаря на изискванията за общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Оспорването на доказателствените изводи на въззивния съд,че при прекратяване на трудовото отношение поради дисциплинарно уволнение работодателят е спазил изискванията на чл.193, ал.1 КТ,не е основание за допускане до касация.Те могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,но само след допуснато касационно обжалване. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, но само за пълнота на мотивите следва да бъде посочено, че решаващите изводи на въззивния съд са изцяло съобразени с трайната и непротиворечива практика на ВКС, обективирана включително и в посочените от жалбоподателя решения. По делото е установено, че искането за даване на обяснения, както и самата заповед за налагане на дисциплинарно наказание са изпратени на служителката на адрес, за който самата тя е предоставила информация на работодателя. В решение № 35/07.05.2012 г. по гр.д. № 1877/10 на ВКС, IV г.о., решение № 283/06.10.2010 г. по гр.д. № 5078/09 на ВКС, III г.о., решение № 39/09.02.2012 г. по гр.д. № 410/11 на ВКС, III г.о., всичките постановени по реда на чл. 290 ГПК, еднозначно е прието, че при невъзможност заповедта да бъде връчена на служителя, работодателят му я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка.Същите постановки важат и за връчването на искането за даване на обяснения във връзка с извършено дисциплинарно нарушение. За да е осъществено надлежното връчване по пощата, не е необходимо то да е било доставено лично на получателя.Редовно е всяко друго връчване, което е допустимо съобразно общите правила на ГПК. В тази връзка е и въпросът, който поставя жалбоподателя позовавайки се на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно: „Какви са правните последици при връчване на съобщение не на адресата, а на друго лице по чл. 46, ал. 2 ГПК, което е пълнолетно, не е поставено под запрещение и към момента на връчването не е разбирало свойството и значението на действията си и не е могло да ръководи постъпките си“. Въззивният съд е приел, че връчването на друго лице, получило пратката на адреса, посочен от служителката, е редовно, доколкото е изпратено по пощата с писмо с обратна разписка на посочения от служителката адрес. Законосъобразността на процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ не е аргументирана с приложението на чл. 46, ал. 2 ГПК. Съдът е счел, че данните за здравословното състояние на брата на служителката са ирелевантни. Изводът му за законосъобразност е свързан единствено с изпращането на писмото на адреса, посочен от самата служителка. Всички допълнителни обстоятелства, на които тя се позова, твърдейки неузнаване за изпратеното писмо, са единствено последица от нейните собствени действия и непосочването на актуален адрес пред работодателя. Следователно този въпрос не е обусловил решаващата воля на съда и не може да послужи като общо основание за допускане на касационно обжалване.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на жалбоподателя следва да бъдат възложени и сторените от ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500/петстотин/ лв., чието плащане в брой е удостоверено в приложения по делото договор за правна помощ.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 27 / 26.01.2016 г., постановено по възз. гр. д. № 1620/2015 г. на Окръжен съд – Стара Загора.
ОСЪЖДА Е. И. П., ЕГН [ЕГН] да заплати на Държавна опера – [населено място] сумата от 500 лв. /петстотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top