О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 554
гр. София, 03.12.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 4132/2018 год.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. Д. М. против определение от 17.07.2018 г. по ч.гр.д. № 2930/2018 г. по описа на Апелативен съд – С. , с което е оставено без уважение искането за предоставяне на правна помощ за представителство пред САС.
В жалбата се релевира оплакване за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение. Жалбоподателят счита, че е налице нарушение на чл. 47 ХОПЕС, чл. 81 ДФЕС и чл. 6, ал. 1 ЕКЗПЧ, както и че актът е постановен в противоречие с практиката на ЕСПЧ. Заявява, че тъй като е в затвора, интересите на правосъдието изискват ВКС да му назначи служебен адвокат.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, чиято обжалваемост е изрично предвидена с разпоредбата на чл. 95, ал. 5 ГПК, поради което е процесуално допустима на основание чл. 274 ал. 1, т. 2 ГПК. Атакуваното определение е постановено от апелативен съд и съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК компетентен да се произнесе по частната жалба е Върховния касационен съд.
Разгледано по същество жалбата е неоснователна.
С атакуваното определение САС е приел, че искането за допускане на правна помощ за изготвяне на частна жалба срещу първоинстанционното определение от 13.09.2017 г. по гр.д. № 10902/2017 г. по описа на Софийски градски съд, е неоснователно. Не е необходима правна помощ ,тъй като частна жалба срещу това определение вече е изготвена и подадена и е предмет на ч.гр.д. № 2930/2018 г. по описа на САС, а от друга страна не са налице условията по чл. 24, т. 3 ЗПрП. Изрично е посочено, че липсва законово изискване пред въззивна инстанция жалбоподателят да се представлява от адвокат и интересите на правосъдието не го налагат.
Обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗПрП, правна помощ не се предоставя, когато тя е неоправдана от гледна точна на ползата, която би донесла на кандидатстващото лице и когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. Този принцип на оправданата от гледна точка на ползата, която ще допринесе правната помощ, е възприет и в чл. 47, ал. 1 ХОПЕС, според който правна помощ се предоставя ако е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие. Исканата правна помощ от касатора е за процесуално представителство по частна въззивна жалба срещу преграждащото първоинстанционното производство определение в хипотезата на чл. 126 ГПК /отвод при висящ процес/, поради което е осъществено изключението на чл. 24, т. 1 и т. 2 ЗПрП и същевременно не са налице предпоставките на чл. 47, ал. 1 ХОПЕС за предоставяне на правна помощ, относими към допустими съдебни производства. Ето защо обжалваното определение по чл. 95 е валидно, допустимо и правилно и като такова подлежи на потвърждаване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 17.07.2018 г., постановено по ч.гр.дело № 2930/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: