О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1417
гр. София, 10.12.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 07 октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 4134 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца А. Б. Х., чрез адв.И. П. против решение № 29/14.02.2013 г. по в.гр.дело № 423/2012 г. на Кърджалийския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 115/29.10.2012 г. по гр.дело № 126/2012 г. на Момчилградския районен съд. С последното е отхвърлена молбата на жалбоподателя с пр.основание чл.38,ал.4 от Закона за гражданската регистрация, с която се иска да бъде признато за установено по отношение на [община], че е [дата на раждане] , както и [община] да бъде задължена да впише промяна в актовете за гражданско състояние като датата на раждане на А. Б. Х. да бъде записана датата 05.01.1950 г.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В изложението към касационната жалба са поставени въпросите: според жалбоподателя с въззивното решение съдът се е произнесъл по съществен материално правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Поддържа, че от събраните по делото доказателства – показанията на свидетеля С. М. и Н. Е. е установено, че жалбоподателят е роден през 1950 г. Счита, че от представените по делото писмени доказателства по безспорен начин се доказва, че е роден през 1950 г. – приложената по делото служебна бележка от СОУ”Н. В.”, кс.копие от личния паспорт на А. Х., издаден на 13.03.1967 г., в който е отразено, че е [дата на раждане] , както и приложеното писмо № 840/06.10.2011 г. на Областен Военен отдел [населено място]. Според жалбоподателя относно извършената поправка на стр. 103 от регистъра на населението на [община] неправилно е поправена годината на раждането му, че тази поправка е извършена възоснова на неистински документ.
Ответникът по жалбата [община] не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл.38,ал.4 от Закона за гражданската регистрация.
От фактическа страна е установено, че в личния паспорт на жалбоподателя А. Х. серия ФК № 146831/13.03.1967 г. е отразено, че същият е [дата на раждане] В служебна бележка изх. № 591/19.12.2011 г., издадена от ОУ „Д-р П. Б.” [населено място] е отразено, че жалбоподателят е записан в III клас през учебната 1959/1960 г., като [дата на раждане] Прието е, че в служебна бележка изх.№ 7/04.01.2012 г. на СОУ „Н. Й. В.”, [населено място] е отразено, че жалбоподателят е бил записан в първи клас през учебната 1957/58 г. в Турското средно смесено училище „М. С.” [населено място] с дата на раждане 05.01.1950 г. От писмо с изх.№ 3.3.85/ 29.09.2011 г. на Областен военен отдел е прието за установено, че при извършена проверка в наборната книга за родени 1951 г. е открито името на жалбоподателя А. Х. и срещу същото е отразено, че е [дата на раждане] В приложеното по делото свидетелство за съдимост е посочена дата на раждане на жалбоподателя 05.01.1951 г. Посоченият по делото ЕГН на жалбоподателя е [ЕГН].
Възоснова на представено по делото извлечение от стр.103 от регистъра на населението на [община] съдът е приел за установено, че А. Х. е записан като роден в [населено място] на 05.01.1950 г. Прието е, че е налице видимо зачертаване на посочената 1950 г. и е изписано с цифри 1951 г., съответно в графа”Изселване и раждане или осиновяване” е изписан акт № 6/1951 г., като е констатирана поправката на последната цифра от „0” на „1”. Прието е, че от извършеното отбелязване в графа „бележки” е установено, че констатираните поправки са извършени възоснова на удостоверение за раждане № 6/06.01.1951 г.
Въззивният съд е приел, че в Акт за раждане на жалбоподателя № 6, е отразено, че е издаден на 06.01.1951 г. изписано цифром, а словом е изписано „шести януари хиляда деветстотин и петдесета година”, за осъществено раждане на 05.01.1951 г., изписано цифром и словом. Прието е, че предходния Акт за раждане № 5 е издаден, изписано цифром и словом на 05.01.1951 г. за осъществено на 04.01.1951 г. раждане. Последващия акт за раждане № 7 е издаден, изписано цифром и словом на 08.01.1951 г.При преценка на фактите по делото съдът не е възприел показанията на разпитаните свидетели, поради наличие на противоречие със събраните по делото писмени доказателства. Според въззивния съд в акта за гражданско състояние – акт за раждане на жалбоподателя, подреден в регистъра на актовете за гражданско състояние, съответно на актовете за раждане за текущата 1951 година, е допусната грешка -датата на неговото издаване е посочена цифром като 06.01.1951 г., а словом е записана „шести януари хиляда деветстотин и петдесета година”. Прието е, че такава грешка не е допусната при изписването на датата на раждане на молителя – последната ясно, точно и недвусмислено, цифром и словом е изписана като 05.01.1951 г. Прието е, че допуснатата техническа грешка вероятно е станала причина за издаваните в различните години документи с различно съдържание досежно датата на раждане, доколкото същите са били повлияни от извършената в регистъра на населението поправка. Съдът е направил извода, че тази грешка не съставлява вписване на неверни данни по смисъла на разпоредбата на чл.38, ал.4 от ЗГР, така както твърди жалбоподателя. Прието е, че допусната грешка е техническа по своя характер и не влияе върху изписаната без поправки, дописвания и зачертавания рождената дата – 05.01.1951 г. на жалбоподателя, отразена в подредения в регистъра на актовете за раждане за текущата 1951 г., акт за раждане № 6. Изводът съдът е обосновал и с факта, че считано от 22.11.1950 г., съобразно приложения акт за женитба № 141/1950 г. посочената в процесния акт рождена майка на молителя е приела да носи след сключения на същата дата граждански брак с посочения в акта рожден баща на молителя, фамилията Х.. Според съда с това фамилно име същата е записана като рождена майка на жалбоподателя в акта му за раждане. Прието е, че тази фамилия не може да фигурира в акт за раждане, издаден през м.01.1950 г. и установяващ раждане на жалбоподателя на 05.01.1950 г. Въззивният съд е приел, че в такъв акт, удостоверяващ дата на раждане на жалбоподателя 05.01.1950 г. същият е следвало да бъде записан като роден извън брак и/или съответно припознат или осиновен, каквито факти не са установени в процесния акт за раждане, в който е отразено име на рожден баща на молителя.
При тези съображения въззивният съд е направил решаващия извод за неоснователност на предявения иск с пр.осн.чл.38,ал.4 от ЗГР и е потвърдил първоинстанционното решение, с което искът е отхвърлен.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставените въпроси в изложението. Съгласно тълкуването, дадено в т.1-ва от ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение. Въпросите, формулирани в изложението касаят правилността на решението и са касационни основания за отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Същите следва да се преценяват само ако бъде допуснато касационно обжалване на обжалваното въззивно решение при разглеждане на касационната жалба по същество. В настоящото производство по чл.288 ГПК съдът преценява дали поставения правен въпрос е от значение за изхода на делото, за формиране на правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали тези изводи са законосъобразни. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност по чл.281,т.3 ГПК на въззивното решение. Както се посочи поставените въпроси в изложението не представляват правни въпроси по смисъла на посоченото тълкуване в т.1-ва на ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК, а са въпроси по правилността на обжалваното решение. Следователно само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на предпоставката, визирана в чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Като взе предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставените въпроси от жалбоподателя.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 29/14.02.2013 г. по в.гр.дело № 423/2012 г. на Кърджалийския окръжен съд по касационна жалба вх. № 46/14.03.2013 г. от ищеца А. Б. Х. от [населено място], [улица], чрез адв. И. П., съдебен адрес [населено място], [улица],ет.3, офис 31.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: