О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 381
София, 26.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №3071/2014 година.
Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, вх.№4032/03.04.2014 г., подадена от Ал. П. – прокурор в Софийска градска прокуратура, против въззивно определение №559/10.3.2014 год. по ч.гр.д. № 813/2014 год. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 5 състав, с което е потвърдено разпореждане от 24.01.2014 г. по гр.д.№2996//2007 г. по описа на Софийския градски съд, І ГО, 4 състав, с което е върната подадената от Софийска градска прокуратура въззивна жалба против протоколно решение от 18.12.2013 г. по посоченото гражданско дело, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение от 11.5.2009 г. на стр.3 в ЕГН на ищеца Н. Ц. Ц..
С обжалваното определение въззивната инстанция е приела, че по отношение на Софийска градска прокуратура е налице просрочие при подаване на въззивната жалба, тъй като решението е обявено в съдебната зала, в присъствието на представителя й. Изводите си съдът е съобразил и с приетото в т.5 от ТР №3/22.4.2004 г. по тълк.гр.д.№3/2004 г. на ВКС ОСГК, а именно че “Структурните звена на Прокуратурата на Република България не са надлежна страна по предявените искове по чл.2, т.т.1-6 ЗОДОВ, но могат да я представляват по право и да участват в образуваните граждански дела срещу нея.”
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, частният касационен жалбоподател моли да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК на въззивното определение и сочи следните въпроси:
1. “Задължен ли е съдът в производствата по ЗОДОВ да уведомява всички, без изключение страни в производството относно постановените съдебни актове и допустимо ли е това да се извърши избирателно – само за главната, но не и контролиращата страна ?”;
2. “Ако инстанционният СГС в производство по ЗОДОВ е изпратил съобщение единствено до главната страна – Прокуратура на Република България, в производство за постановен съдебен акт/определени еза допускане на ОФГ/ по ЗОДОВ с копие от акта и указание за възможност за обжалване от същия е препратен от В. на СГП, без последната да е била самостоятелно уведомена чрез нарочно съобщение за постановения съдебен акт, от кой момент следва да се приеме, че тече срокът за СГП за упражняване правото на подаване на жалба срещу определението ?”;
3. “Изпращането на съобщение до главната страна и задвижването на процедура по обжалване на постановения акт от контролиращата страна, губи ли значение ако се окаже, че постановеният съдебен акт е бил обявен в съдебно заседание или обявяването в съдебно заседание следва да се цени като ирелевантно в полза на страната, която тенденциозно е била заблудена впоследствие от съда чрез връчване на ненужно съобщение с указания за възможно обжалване?”.
Ответниците в настоящото производство не заявяват становища.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на въззивното решение до касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че частната касационна жалба е подадена в законния срок. По поставените от частния касационен жалбоподател процесуалноправни въпроси съдът намира за установено следното:
Поставените от частния касационен жалбоподател въпроси са решаващи, но въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. В производството по чл.192, ал.2 ГПК/отм./, както и в цялото първоинстанционно производство Софийска градска прокуратура е участвала като представляваща Прокуратурата на Република България по смисъла на т.5 от ТР №3/22.4.2004 г. по тълк.гр.д.№3/2004 г. на ВКС ОСГК. Поради това въззивната инстанция е приложила точно закона, и не се налага допускане на обжалваното решение до касационно обжалване. Изложеното в мотивите на САС относно пропускането на срока за обжалване съответства изцяло на фактите по делото.
Ето защо касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №559/10.3.2014 год. по ч.гр.д. № 813/2014 год. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 5 състав, по касационна жалба, вх.№4032/03.04.2014 г., подадена от Ал. П. – прокурор в Софийска градска прокуратура.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: