О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 467
гр. София 17.05.2016 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1116/2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Р. Н., в качеството му на пълномощник на [община], против решение № 5579/03.12.2015 г., постановено по възз. гр. д. № 578/2015г. по описа Окръжен съд – Благоевград, с което е потвърдено решение № 1945/27.04.2015 г. по гр.д. № 53/2014 г. по описа на Районен съд- Разлог, с което [община] е осъдена на основание чл. 49 вр.чл. 45, ал. 1 ЗЗД да заплати на Й. С. Д. сумата от 5 800 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане на собствения му лекотоварен автомобил „Фолксваген Транспортер“ с ДКН [рег.номер на МПС] ,а на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 133, 44 лв., представляваща дължима законна лихва за забава върху главницата за периода от настъпването на вредоносното събитие – 14.10.2013 г. до предявяването на иска – 23.01.2014 г.,както и направените разноски.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи бланкетно чл.280, ал.1,т.3 ГПК по следните въпроси, формулирани в отделни пунктове: I. 1. „Възможно ли е сезирания с иск първоинстанционен съд, да приеме, че е налице грешно правно основание /в случая РС-Р. приема, че е сезиран по реда на чл. 49 ЗЗД, вместо чл. 50 ЗЗД/, на тази база да изложи напълно грешни мотиви и въпреки това да постанови правилен съдебен акт, който въззивната инстанция да остави в сила, па макар и с други мотиви?“; 2. „Допустимо ли е изобщо ответникът с въззивната си жалба да посочи вярното правно основание, какъвто е конкретния случай, по което следва да се развие делото, въззивният съд да го приеме, а процесуалния представител на ищеца да гледа мълчаливо в една точка и да не трепка?‘; 3. „Полага ли се на ищеца в гражданския процес този процесуален комфорт или би било редно да си поправи обстоятелствената част на исковата молба, пък било то и във въззивна инстанция?“; II. 1. „Необходимо ли е в производството по чл. 50 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД вещта като телесен предмет, причинила вредата да бъде точно индивидуализирана или е допустимо тази вещ да се включва в по-широки от нейната телесност граници, като необезопасен път, необезопасен район и други подобни, какъвто е конкретния случай?“; III. „Трябва ли точно да се определи собственика на капака на ВиК шахтата, като част от самостоятелно съоръжение и от тук като как да се ангажира отговорността на Общината, като собственик или като надзираващ, с оглед правилото на чл. 50 ЗЗД – отговарят солидарно собственикът и надзираващият?“; IV. „Кой е собственик на капака на ВиК шахтата? Има ли значение кой е собственик на пътя, където се намира въпросната ВиК шахта и ако има как трябва да бъде ангажирана неговата отговорност? Кой точно е легитимиран ответник – Общината като такава или общинската администрация? В крайна сметка съществува ли знак за равенство между Общината, общинската администрация, Общински съвет и Кмет или това са самостоятелни правни субекти с права и задължения изрично уредени в ЗМСМА?“
В срока по чл. 287, ал.1 ГПК адв. И. Д. е подал писмен отговор, в качеството му на процесуален представител на ответника по касация – Й. С. Д.. Изложено е становище, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение във връзка с подадената жалба, а по същество същата е неоснователна. Претендира адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Окръжен съд – Благоевград се е произнесъл като втора инстанция по предявената искова молба от Й. С. Д. срещу [община], с искане ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в следствие на претърпяно пътно-транспортно произшествие в резултат от преминаване на автомобила му през необезопасена водопроводна шахта върху път, намиращ се на територията на общината. Въззивният съд е приел, че се претендира ангажирането на отговорността на ответника в качеството му на собственик на вещта, от която са произлезли вредите, и правната квалификация на предявения иск е такава по чл. 50 вр. чл. 45 ЗЗД. Посочил е, че макар пъроинстанционниият съд да е квалифицирал претенцията по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и да е обсъдил всички елементи на фактическия състав, решението му по същество е правилно,тъй като в доклада по чл.146 ГПК е квалифицирал главния иск по чл.50 и чл.49 вр.чл.45 ЗЗД,т.е. указал е на страните правното основание, а в мотивите на постановения от първостепенния съд съдебен акт са разгледани и предпоставките, обуславящи уважаването на иска по чл. 50 ЗЗД.
Като се е позовал на законовите разпоредби, съдържащи се в § 7, ал. 1 ПЗР на ЗМСМА, съдът е приел, че [община] е собственик на пътната инфраструктура, обслужваща територията й. Посочил е, че Общината не е изпълнила вменените й задължения по чл. 3, ал. 1 ЗДвП, тъй като не е осигурила условия за сигурното придвижване на моторните превозни средства, вследствие на което е допуснато капак върху канализационна шахта да доведе до настъпване на ПТП. Посочил е, че Общината като собственик на пътя единствена има задължение да осъществява ремонта и поддръжката му по силата на чл. 31 ЗП и това как тя ще репарира средствата, вложени от нея за обезопасяването или ремонтиране на участъка, в който има шахти, е предмет на отношенията й с ВиК дружеството. Въз основа на установеното е приел,че неизпълнението на задълженията на ответника представлява противоправно поведение,а настъпването на вредите и размерът им са установени от заключението на СТЕ,поради което са налице всички предпоставки за ангажирането на отговорността на [община] за обезщетяването им. Уважаването на главния иск е обусловило произнасянето по акцесорния за присъждане на обезщетение за забава.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Поставените в четирите пункта въпроси не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК,тъй като една част от тях са фактически въпроси,други са общо тематично зададени,а не в контекста на правните разрешения,а по част от поставените въпроси съдът не е давал правни разрешения. Касаторът смесва основанията за допускане на касационен контрол с основанията за касиране на въззивния акт. Акцентира върху твърденията за извършени процесуални нарушения от въззивния съд при квалифициране на предявената претенция, както и за неправилно приложение на материални закон, уреждащ реализирането на отговорността при непозволено увреждане. Материалноправният или процесуалноправният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, се произнася дали сочените от касатора правни въпроси са от значение за изхода по конкретното дело, дали са обусловили правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали самите изводи са законосъобразни. Оспорването на решаващите изводи на съда представлява оплакване за неправилност на въззивното решение. Тези оплаквания подлежат на преценка едва в производството по чл. 290 от ГПК, в какъвто смисъл са и указанията в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Следва да се има предвид, че е недопустимо съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало, прокламиран с чл.6 ГПК.Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по делото, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
За пълнота на изложеното, следва да се посочи, че не е налице поддържаното допълнително основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК ,защото касаторът се позовава бланкетно и не обосновава самото основание, т.е. не е посочил какво е значението на “поставения” правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото,а двете хипотези формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване. Следва да се има предвид , че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване.Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. По поставените въпроси ,не е налице непълнота или неяснота в правната уредба, не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго и съществува последователна и многобройна задължителна съдебна практика.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора е да заплати сторените от ответника разноски за настоящата инстанция, удостоверени в договор за правна помощ от 07.03.2016 г., в размер на 800 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 5579/ 03.12.2015 г. на Окръжен съд – Благоевград, постановено по гр. д. № 578/2015 г.
ОСЪЖДА [община], ЕИК[ЕИК], представлявана от Кмета – инж. К. Г., да заплати на Й. С. Д. , ЕГН [ЕГН] разноски за настоящата инстанция в размер на 800 лв./осемстотин лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: