3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 301
гр. София, 01.08.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юли две хиляди и деветнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 513/2019 год.
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
С молба с вх. № 4881 от 29.04.2019 г. на М. М. Д., подадена чрез адв. К. К., е поискано изменение на определение № 203/25.04.2019 г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските. Молителката иска определението да бъде отменено в частта, с която на насрещната страна Е. Д. са присъдени разноски, тъй като счита, че с поведението си не е дала повод за настоящото производство. Евентуално иска присъждане на по-нисък размер – до определения минимален размер на адвокатско възнаграждение за производство по частна жалба.
Молбата с правно основание чл. 248 ГПК е връчена на насрещната страна – Е. Д.. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор чрез адв. С. В., в който се поддържа, че не са налице основания за изменение на постановеното определение в частта за разноските.
Върховният касационен съд, състав на ІII г.о., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото частно гражданско дело е образувано по частна касационна жалба на М. М. Д., подадена чрез адв. К. К., против определение № 20825/04.10.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 5841/2018 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частна жалба с вх. № 5024136/13.02.2018 г. срещу разпореждане № 322965/25.01.2018г., постановено по гр.д. № 76297/2016 г. по описа на Софийски районен съд, с което е върната като недопустима подадената частна жаба с вх.№ 157790/23.11.2017 г. срещу постановеното по делото определение от 02.11.2017 г. за изменение на определение от 02.11.2017 г. за изменение на привременните мерки по реда на чл. 323, ал. 3 ГПК.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна Е. Д., подаден чрез адв. С. В.. Изложени са съображения за недопустимост и неоснователност на жалбата. Поискано е да бъдат присъдени сторените разноски за адвокатско възнаграждение съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие от 23.11.2018 г., в който е отразено, че уговореното възнаграждение от 1 800 лв. е изплатено в брой.
С определение № 203/25.04.2019 г., постановено по настоящото дело, частната касационна жалба на М. М. Д. е оставена без разглеждане, производството по делото е прекратено и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателката е осъдена да заплати на насрещната страна Е. Д. сумата от 1 800 лв., представляваща сторените съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.
Молбата за изменение на постановеното определение в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, с правен интерес да иска изменение на определението и е основателна по отношение на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в по-нисък размер. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страна възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Защитата на Е. Д. в случая се изразява в изготвяне и подаване на писмен отговор по частната жалба, с която е сезиран ВКС. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 7 от Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения в производствата по частни жалби за процесуално представителство, защита и съдействие се дължи минимум 1/3 от минималния размер за една инстанция според предмета на делото и интереса на страната, но не по-малко от предвиденото в чл. 11 НМРАВ.
Настоящото дело е образувано по искова молба на Е. Д. срещу М. М. Д., с която е предявен иск за развод на основание чл. 49, ал. 1 СК поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака между страните. По арг. чл. 7, ал. 1, т. 2 НМРАВ за развод по исков ред минималното адвокатско възнаграждение се равнява на сумата от 600 лв. Следователно за защита и съдействие, изразяващо се в подготвяне и подаване на отговор на частна жалба минималното възнаграждение е в размер на 200 лв., а в чл. 11 НМРАВ е предвиден същият размер на минимално възнаграждение. При преценка на действителната фактическа и правна сложност на частното дело, настоящият състав намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно и направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно и следва да бъде уважено. Ето защо присъденото адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до размера на сумата от 200 лв.
Неоснователни са наведените от молителката възражения и доводи относно недължимостта на адвокатско възнаграждение в производството, доколкото съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК насрещната страна има право да иска заплащане на направените разноски съразмерно с отхвърлената част на иска. Несъстоятелни са и доводите на насрещната страна за съразмерност на уговореното адвокатско възнаграждение предвид броя на частните жалби, тъй като те са израз на правото на защита на всяка страна по спора.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ определение № 203 от 25.04.2019 г. по ч.гр.д. № 513/2018 г. на ВКС, IV г.о. в частта за разноските, както следва:
НАМАЛЯВА присъдените в полза на Е. Д. разноски по делото, дължими от М. М. Д., от 1 800 лв. /хиляда и осемстотин лева/ на 200 лв./ двеста лева/.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: