О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 974
гр. София 18.10.2017 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1097/2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Д. – прокурор в Апелативна прокуратура – София, в качеството му на представител на Прокуратурата на Република България против решение № 2281/01.12.2016 г. по в.гр.д. № 2769/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 21/05.01.2017г., в частта, с която е отменено решение № 1152/25.02.2016 г., постановено по гр.д. № 254/2015 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград в частта, с която е отхвърлен предявеният от З. Д. Б. против Прокуратура на РБ иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на повдигнато незаконно обвинение за престъпление за сумата от 8 000 лв., представляваща разлика между дължимите 20 000 лв. и присъдените 12 000 лв. и Прокуратура на РБ е осъдена да заплати на З. Д. Б. допълнително сумата от 8 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на повдигнато и поддържано незаконно обвинение по чл. 201 НК, по което ищецът е оправдан с присъда № 4699/29.10.2010 г., постановена по нохд № 372/2010 г. по описа на РС- Разлог, влязла в сила на 09.06.2015 г., като общият размер на дължимата главница е 20 000 лв., както и в частта, с което решение № 1152/25.02.2016 г., постановено по гр.д. № 254/2015 г. по описа на ОС-Благоевград е потвърдено в частта, с която П. е осъдена да заплати на З. Д. Б. сумата от 12 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, претърпени вследствие на горепосоченото незаконно обвинение в престъпление. Постъпила е и насрещна касационна жалба от З. Д. Б. против решение № 2281/01.12.2016 г. по възз.гр.д. № 2769/2016г. по описа на Апелативен съд– София /САС/, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 21/05.01.2017г., в частта, с която е потвърдено решение № 1152/25.02.2016 г., постановено по гр.д. № 254/2015 г. по описа на ОС-Благоевград в частта, с която искът на З. Д. Б. срещу П. с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е отхвърлен над присъдената сума от 20 000 лв. до пълния предявен размер от 130 000 лв.
В касационната жалба на Прокуратура на РБ се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Поддържа се, че съдът не е анализирал правилно събраните по делото доказателства имащи съществено значение за определяне размера на обезщетението и неправилно е приложил нормата на чл.52 ЗЗД ,в следствие на което е достигнал до грешни крайни изводи.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуално-правния въпрос за определяне на неимуществените вреди,след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа за справедливост визиран в чл.52 ЗЗД,който е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена в т.ІІ на ППВС № 4/1968г., в т.3 и т.11 на ТР № 3/2005г. по т.д.№ 3/2004г. на ОСГК на ВКС и в т.19 на ТР № 1/2001г. на ОСГК на ВКС, поради липса на мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди. Сочи се и чл.280,ал.1,т.2 ГПК по материално-правния въпрос относно приложението на общественият критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ.Позовава се на решение № 151/13.05.2014 г. по гр.д № 5386/2013 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 47/02.04.2014 г. по гр.д. № 5159/2013 г. на ВКС, III г.о. и решение № 188/11.07.2013 г. по гр.д. № 202/2013 г. по описа на АС-Велико Търново.
Ответникът по касация З. Д. Б. ,в писмения отговор,подаден чрез пълномощника му адв.Н. Р., поддържа становището, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване.
В подадената насрещна касационна жалба от З. Д. Б. се релевират оплаквания за неправилност на постановеното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост при определяне размера на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди,тъй като не е посочено каква е репарацията за вредата на година.
В приложеното изложение на основанията за допускане до касационно обжалване се сочи, че спорът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Изложени са съображения за неправилност на изводите на съда относно размера на дължимото обезщетение, без да са формулирани правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответната страна по насрещната жалба – Прокуратура на РБ не е подала писмен отговор и не взима становище.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационните жалби са допустими – постъпили са в срока по чл. 283 ГПК, респективно чл. 287, ал. 2 ГПК, от правно легитимирани страни с интерес да обжалват постановеното решение, което с оглед цената на предявения иск и съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК подлежи на касационна проверка.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е установил от фактическа страна следното: на ищеца З. Д. Б. е било повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл. 201 НК, което е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК. При преценка на данните, съдържащи се в приложеното по делото наказателно производство, е посочил, че предварителното производство против Б. е образувано на 26.09.2002 г. След многократно връщане на делото за доразследване, отстраняване на процесуални нарушения и внасяне на три обвинителни акта, постановяване на осъдителна присъда и обжалването й, на 09.06.2015 г. е влязла в сила окончателната оправдателна присъда. При преценка на събраните гласни доказателствени средства по реда на чл. 172 ГПК съдът е установил претърпените от ищеца неимуществени вреди. Приел е за безспорно от свидетелските показания , че в резултат на воденото против ищеца наказателно производство е пострадало доброто му име в обществото,а обстоятелство, че бил подсъдим се отразило на възможността му за намиране на работа, което от своя страна е снижило социалния му статус и е оказало косвено значение за разпадането на брака му, за което значение имало и негативното емоционално състояние на ищеца, причинено от стреса и дискомфорта, до който води вероятността да бъде осъден. Извършването на множество процесуални действия в продължилия 13-годишен период от време и неколкократното връщане на делото за поправяне на процесуални пропуски причинило допълнителен емоционален дискомфорт на Б.. Въззивният съд е приел за правилен извода на първоинстанционния съд, че не са събрани доказателства за наличие на причинна връзка между воденото наказателно производство и невъзможността на ищеца да пътува и да се среща с децата си. Констатирал е, че по делото не е установено влошаване на здравословното състояние на ищеца. Като е съобразил, че установените неимуществените вреди са търпени в продължителен период от време и то в най-активната и зряла възраст на един човек, съдът е приел, че дължимото справедливо обезщетение е в размер на 20 000 лв. и е постановил обжалваното решение.
По касационната жалба на Прокуратура на РБ
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт и по отношение на който да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице, макар и посочената съдебна практика да е задължителна.Касаторът е следвало да конкретизира в какво се състои противоречието между обжалваното решение и цитираната съдебна практика. Формалното изброяване на критериите при прилагането на чл. 52 ЗЗД, в цитираната задължителна практика на ВС, без да се посочи кой от тези критерии е нарушен с обжалваното решение, изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.За пълнота на изложението следва да се посочи,че поставеният въпрос не е разрешен в противоречие с константната практиката на ВКС,възприета в т.ІІ на ППВС № 4/1968 год.,съгласно която въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения, е определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението. Освен въздействието на незаконния акт на правозащитния орган върху здравето на ищеца, значение имат и субективните му негативни преживявания, отражението на незаконния акт върху личната свобода и социалната сфера на общуване и работа, контактите и взаимоотношенията със семейството му и близките му, както и други подобни обстоятелства, естествено, видът на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство, видът и срокът на мерките за неотклонение за всеки конкретен случай. Като база служи още и икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта, а тя също е различна. Въззивният съд в процесния случай е посочил кои обстоятелства счита за установени и за значими , а не е постановил решението си без обосновка. Разрешението на въззивния съд не е и в нарушение на т.3 и т. 11 от ТР № 3/2005 г., според които отговорността на държавата се намалява в случаите, при които е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия ,а в случай на частично оправдаване при доказана причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди, при определяне на обезщетението се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда и тежестта на тези, за които е осъден деецът съпоставени с тези, за които е оправдан. Разглежданият казус не е такъв.Не е налице и твърдяното противоречие на въззивното решение с разрешението , дадено в т.19 от ТР№1/2001г. на ОСГК на ВКС, съгласно която “мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност”. Според касатора противоречието се изразява в това, че във въззивния акт липсват мотиви досежно наличието на причинно следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди .Следва да бъде посочено,че по същество това е оплакване за необоснованост на съдебния акт, което не подлежи на преценка в стадия на селектиране на касационната жалба.
Не е налице и релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Представените съдебни решения са постановени по случаи, които не са идентични със случая по настоящото производство. Липсата на сходство между случаите не обосновава наличието на въпрос, свързан с приложението на чл. 52 ЗЗД, който да е решаван противоречиво от съдилищата. Различията в размера на присъденото обезщетение по приложените дела не може да се приеме като противоречивост по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, защото макар исковете да са с едно и също правно основание, размерът на обезщетението се определя по всяко конкретно дело, с отчитане на всички релевантни за това факти, поради което не може да съществува един усреднен критерий за размера на присъденото обезщетение.Освен това определения размер на обезщетението по представените съдебни решения не може да бъде критерий за определяне на обезщетението по настоящото дело.Отделно от посоченото, обосноваността на изводите на съда относно присъдения размер не е основание за допускане на касационно обжалване.
При липса на основания за допускане на касационно обжалване по касационната жалба и на основание чл.287,ал.4 ГПК не следва да се разглежда насрещната касационна жалба.
Разноски не се следват при този изход на делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2281/ 01.12.2016 год., постановено по в.гр. д. № 2769/2016 год. на Софийски апелативен съд по касационна жалба на Прокуратура на Република България .
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на основание чл.287,ал.4 ГПК насрещната касационна жалба на З. Д. Б. против въззивно решение № 2281/ 01.12.2016 год., постановено по в.гр. д. № 2769/2016 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: