О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 480
гр. София 08.04.2015 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 6444/2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Г. Ц., чрез пълномощника й адв. Д. Т., против решение № 94/24.06.2014г., постановено по в.гр. д. № 204/2014г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 43/14.01.2014 г. по гр.д.№ 2544/12 г. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан главният иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 124 ГПК, предявен от Е. Г. Ц. против Б. Д. К., за прогласяване за нищожен като сключен без съгласие /привиден/ и в противоречие с добрите нрави на договор, сключен във формата на нотариален акт № 68, том ІІ, рег. № 3968, дело № 203/2011 г. на нотариус № 224 – П. П., вписан под № 163, т. XІІ, дело 8828/2011 г., вх.рег. № 14431/30.06.2011г. на А., с който е продала на ответника собствените си недвижими имоти, находящи се в жилищна сграда в [населено място], [улица], а именно апартамент № 14, гараж № 5 и кабинет № 5, и е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният в условията на евентуалност иск от Е. Г. Ц. против Б. Д. К. с правно основание чл. 29 ЗЗД за унищожаване поради измама на договор , сключен във формата на нотариален акт № 68, том ІІ, рег. № 3968, дело № 203/2011 г. на нотариус № 224 – П. П., вписан под № 163, т. XІІ, дело 8828/2011 г., вх.рег. № 14431/30.06.2011г. на А., с който е продала на ответника собствените си недвижими имоти, находящи се в жилищна сграда в [населено място], [улица], а именно апартамент № 14, гараж № 5 и кабинет № 5.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност поради противоречие с процесуалния и материалния закон – основания по чл.281, т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като основание за допускане до касационно обжалване се сочи чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос: Следва ли съдът, при формиране на вътрешното си убеждение по конкретен правен спор, да обсъди в мотивите на решението си всички релевантни за спора доказателства, както и доводите и възраженията на страните. Твърди се противоречие със следните съдебни решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 175/11.07.2012 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 1855/2010 г., решение № 126/09.05.2011 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 421/2009 г., решение № 443/25.10.2011 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 166/2011 г.
Ответникът по касация Б. Д. К., чрез процесуалния си представител адв. С. П., е подал отговор на касационната жалба по чл. 287, ал.1 ГПК, в който е изложил становище, че същата не следва да бъде допускана до касационно обжалване, а по същество е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е посочил, че са предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД за обявяване на нищожен договор за покупко-продажба на недвижим имот като привиден /абсолютна симулация/ и като противоречащ на добрите нрави, при условията на евентуалност –прогласяване за унищожаем на същия договор като сключен поради измама. Съдът е изследвал подробно изложените обстоятелства и събраните доказателства пред първоинстанционния съд и е установил фактическата обстановка. Посочил е, че съгласно разпределената доказателствена тежест, ищцата е следвало да докаже твърденията си за наличието на абсолютна симулация и за сключване на договора при нарушаване на добрите нрави, но не са представени доказателства в тази насока, нито пък може да бъде направен такъв извод от съвкупната преценка на всички доказателства по делото. Приел е, че обстоятелства относно прехвърлянето на други имоти между страните, непредаването владението на имота, евентуалната финансова необезпеченост на ответника, твърдяната липса на парични средства за ищцата след сделката не са годни да обосноват привидност на сделката. По евентуалния иск въззивният съд е констатирал, че не са представени доказателства относно релевантния факт за знанието на ответника за измамата на ищцата от страна на трето лице.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е налице релевираното основание за допускане на касационно обжалване, на подадената касационна жалба от Е. Г. Ц. по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения процесуалноправен въпрос. Действията на въззивния съд са в съответствие с трайно установената съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК /включително и цитираните от касатора съдебни решения/ относно задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е обсъдил в мотивите на решението си събраните доказателства, както и тяхната доказателствена стойност относно подлежащите на доказване факти, съобразно дадената правна квалификация на претендираните права. Въззивната инстанция е посочила защо част от твърдените обстоятелства не са относими към предмета на спора, не подлежат на обсъждане и доказване в процеса. Така зададен процесуланоправният въпрос, преценен и във връзка с наведените в изложението съображения, се отнася към правилността на направената от въззивния съд преценка на събраните доказателства и относимите към предмета на доказване факти, и по същество представлява касационно основание по чл.281,т.3 ГПК. Касаторът смесва основанията за допускане на касационен контрол с основанията за касиране на въззивния акт при формулиране на процесуалноправния въпрос. Касационните основания подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, в какъвто смисъл са и указанията в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и не представляват основание за допускане до касационно обжалване. В обобщение не е формулиран въпрос обусловил правните изводи на съда.Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретния спор. Върховният касационен съд може само да го уточни и конкретизира,но не и да го формулира.
Във връзка с изложеното не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на постановеното въззивно решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 94/24.06.2014г., постановено по в.гр. д. № 204/2014г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: