10
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 693
гр. София, 27.07.2018 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 386/2018 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], подадена чрез адв. И. Р., против решение № 154/07.11.2017 г.,постановено от Апелативен съд – В. по гр.д. № 342/2017 г., в частите, с които е потвърдено решение № 57/18.05.2017 г., постановено по гр.д. № 165/2016 г. по описа на Окръжен съд – Силистра в частите, с които [фирма] е осъдено да заплати на В. П. Е. сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществен вреди, претърпени в периода м. септември 2014 г. – април 2015 г., вследствие на проявена лекарска немарливост при лечение от лекари, работещи в [фирма], след травма на ръката и неправилно лечение, довело до ампутация, ведно със законна лихва от 01.10.2014 г. до изплащане на сумата; сумата от 1 620 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в закупуване на модулна подлакетна козметична протеза и са присъдени разноски, както и в частите, с които е отменено решение № 57/18.05.2017 г., постановено по гр.д. № 165/2016 г. по описа на Окръжен съд – Силистра в частите, с които [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода м. септември 2014 г. – април 2015 г., вследствие на проявена лекарска немарливост при лечение от лекари, работещи в [фирма], след травма на ръката и неправилно лечение на В. П. Е., довело до ампутация, ведно със законна лихва от 06.10.2016 г.; сумата от 1 620 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в закупуване на модулна подлакетна козметична протеза, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.10.2016 г. до изплащане на задължението, след като [фирма] заплати на В. П. Е., присъдено с настоящото решение и вместо него отхвърля предявените от „МБАЛ – С.“ против [фирма] обратни искове с правно основание чл. 435 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца съответно сумата от 25 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.10.2016 г. до окончателното изплащане и сумата от 1 620 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.10.2016 г. до окончателното изплащане, двете суми представляващи застрахователно обезщетение, след като [фирма] заплати на В. П. Е. присъдените ? с решението суми.
В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Наведени са твърдения, че исковете на В. П. Е. са неоснователни, поради което въззивното решение в тази част следва да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени. Евентуално се иска отмяна на решението, с което са отхвърлени предявените обратни искове срещу привлеченото трето лице помагач за заплащане на застрахователно обезщетение, както и същите да бъдат уважени.
Касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационна проверка във връзка със следните формулирани въпроси: 1/ „Следва ли да се игнорира заключението на тройна съдебно-медицинска експертиза изцяло при липса на каквито и да било доказателства в обратния смисъл, т.е. доказателства, опровергаващи становището им?“; 2/ „Следва ли да се изисква от здравно заведение тип I покриване на минимални изисквания по медицински стандарти за тип II?“; 3/ „Следва ли да се прилага клаузата „ретроактивна дата“ при обстоятелството, че се петендира застрахователно обезщетение за период от 12 месеца, през който действа съответната застрахователна полица?“; 4/ „При наличие на застрахователно събитие, за което претенцията е заявена след изтичане на застрахователния договор, следва ли да е необходимо условие за заплащане претенцията да е заявена в периода на действието на застрахователния договор?“. Касаторът счита, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като с отговорите по тях би се улеснило в значителна степен решаването на подобни дела от съдилищата.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация – В. П. Е., чрез пълномощника й адв. Т. Р., в който се оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба. Претендира разноски.
В отговора на третото лице помагач, ответник по обратните искове – [фирма] се поддържа становището за основателност на касационната жалба на [фирма] в частта, с която се оспорва решението по главните искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 86 ЗЗД , а по отношение на отхвърлителното решение по обратния иск с правно основание чл. 435 КЗ се излага становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК предвид цената на предявените искове.
Апелативен съд – В. се е произнесъл като въззивна инстанция по предявените искове на В. П. Е. против [фирма] за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на болницата и присъждане обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, вследствие на допусната лекарска немарливост и неправилно лечение, осъществени от лекари работещи там. Произнесъл се е и по предявения обратен иск от [фирма] против конституираното трето лице помагач [фирма] за присъждане на застрахователно обезщетение по сключения договор за застраховка професионална отговорност, в случай, че болницата бъде осъдена.
За да постанови обжалваното решение съдът е приел за установено от фактическа страна, че : В. П. Е. е постъпила в „МБАЛ – С.“ на 20.09.2014 г.; приета е от д-р В. Х., който е констатирал, че е налице закрито счупване на горния край на дясната раменна кост /хумерус/ ; при описание на състоянието на пациентката е посочено, че дясната ? раменна става е с оток, налице е болезнена, видима деформация в проксималния край на дясна раменна кост, функционална немощ на десен горен крайник и клинични данни за увреда на нервус радиалис, както и придружаващото заболяване диабет; поставена е директна скелетна екстензия през олекранон и са включени обезболяващи; проведени са консултации с кардиолог, невролог и хирург; на 25.09.2014 г. е извършена оперативна интервенция – закрито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация;поради продължаващите отслабени пулсации на ръката е осъществена консултация със съдовия хирург д-р Д. в [населено място], който на 26.09.2014 г. е поставил заключение за невъзвратима исхемия на десен горен крайник;пациентката се завърнала в „МБАЛ-С.“ и са назначени допълнително инфузия с хепарин и пентилин;поради задълбочаване на исхемичните проблеми на 01.10.2014 г. е извършена ампутация на ръката. Съдът е взел предвид действащият през 2014г. медицински стандарт, приложим към проведеното лечение във връзка с получената от Е. травма,а именно – медицински стандарт „Ортопедия и травматология”, утвърден с Наредба № 21/28.06.2004г., обн.ДВ, бр.75/ 04г., отм. ДВ, бр.95/16г., издадена от министъра на здравеопазването на основание чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ. Съгласно приложението към чл. единствен, ал.1 към наредбата медицинският стандарт по специалността „Ортопедия и травматология” определя изискванията относно: 1/ здравните изисквания за ортопедично-травматологична дейност в лечебни заведения за извънболнична и болнична помощ; 2/ осигуреност с оборудване, апаратура и консумативи; 3/ осигуреност с човешки ресурси и квалификация на персонала; 4/ организация на дейността; 5/ диагностични и лечебни дейности; 6/ критерии за оценка на качеството на извършваната дейност. Позовал се е на заключението на комплексната тричленна СМЕ от 11.04.2017 г. и е посочил, че в резултат от инцидент Е. е получила размествано счупване в горната трета на раменната кост на дясната ръка, контузия на мишична артерия, довело до нейното тромбозиране и проява на артериална непроходимост. Определящото обстоятелство е тежестта на настъпилата травма – разместено счупване /дислокацията/ на дисталния фрагмент медиално в подмишичната ямка, като в резултат от това разместване е увреден още при травмата брахиалният плексус и се е получила контузия на аксиларната артерия. Контузията на трите нерва е видна още при травмата и е диагностицирана при приема на пациентката за лечение в отделението. Най-вероятно притискането на мишичната артерия е довело на по-късен етап до нейната тромбоза/запушване/, което е исхимизирало крайника. Съдът е съобразил данните от приложената медицинска документация на [фирма] във връзка с проведеното лечение на пациентката, както и показанията на разпитаните свидетели, обясненията на страните и вещите лица, дадени при разпит в съдебно заседание. Достигнал е до извод, че ампутацията на ръката на В. Е. е била наложителна предвид настъпилото тромбозиране на мишничната артерия, довело до невъзвратима исхемия на дисталната част на крайника. Тромбозирането е в резултат от травмата на костта, но същото не е било внезапно, а се е осъществило поетапно в дните от 20.09.2014 г. до 26.09.2014 г., докато пациентката е била на хоспитализирано лечение в [фирма]. Клиничните прояви на започваща съдова увреда /отслабени пулсации на артерията, болков синдром, невъзможност да се движат пръстите/ са били налице още от първия ден на приема на пациентката и са продължили през всеки от следващите дни, а от третия-четвъртия ден е била видна и ливидността на пръстите. Съдът е съобразил също, че от първия ден лекарите в [фирма] били наясно, че пациентката страда от диабет, което заболяване предразполага увредата на кръвоносни съдове. Приел е, че този проблем би могъл ясно да бъде установен при изследване с доплеров апарат, в резултат на което да се предприеме адекватно лечение. Като безспорно е посочено обстоятелството, че в болницата не се намира такъв апарат, нито в нея работи съдов хирург. Въпреки липсата на такъв апарат съдът е приел, че поради постепенното настъпване на съдовата увреда същата е могла да бъде констатирана и без него. Посочил е, че според изискванията на цитирания медицински стандарт при извършване на средни травматологични операции /каквато е приложената директната скелетна екстензия през олекранона при фрактура на проксималния край на раменната кост/хумерус/ на пациенти с висок тромбоемболичен риск е необходимо при показания да се назначи антикоагулантна профилактика. Също според изискванията на стандарта при осъществяване на лечение в болнично заведение за активно лечение със структури от I-ви и II-ри тип ниво на компетентност /според минималния брой лекари и специалисти в отделението по „Ортопедия и травматология” към ответната болница се касае за структура или от I-ви или от II-ри тип, т.к. в отделението работят четирима специалисти/ е необходимо според раздел IV, т.1.10.2/за I-ви тип/, осигуряване на възможност за консултации по показания с външни специалисти, един от които е съдов хирург, а за II-ри тип според раздел V, т.1.11.6.2 отделението следва да разполага и с ултразвуков апарат с възможност за доплерово изследване. Взел е предвид, че медицинската помощ, предоставена на пациентката, е следвало да отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 2 ЗЗ при прилагане принципите на своевременност, достатъчност и качество. С оглед изложените съображения, съдът е приел, че е налице нарушение на медицинския стандарт при лечение на установената комплицирана травма на пациентката – не е приложена изискуемата се антикоагуална терапия, не е проведена своевременно консултация със съдов хирург и не е започнато своевременно лечение на съдовата увреда. Съдът е посочил изрично, че не кредитира с доверие изслушаната СМЕ в частта, в която се поддържа, че не е налице нарушение на медицински стандарт. Приел е, че е налице пряка причинно-следствена връзка между посочените бездействия /нарушения на медицинския стандарт/ и настъпилата на 26.09.2014 г. невъзвратима исхемия на крайника, чието тромбозиране би било лечимо, ако е започнало своевременно. Приел е, че понесените от Е. вреди поради ампутацията на ръката ? са вследствие на противоправното бездействие /несъответствие на правно дължимото, вкл. съгласно изискванията на Закона за здравето и медицински стандарт „Ортопедия и травматология“, утвърден с Наредба № 21/28.06.2004 г., обн. ДВ бр. 75/2004 г., отм. ДВ бр. 95/2016 г./ и фактически извършеното от страна на лекарите в [фирма],поради което са налице предпоставките за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на лечебното заведение на основание чл. 49 ЗЗД. Съобразил е разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и е приел, че справедливия размер на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пострадалата пациентка е в размер на 25 000 лв. Приел е за доказана и претенцията за заплащане на имуществени вреди в размер на 1 620 лв. – сума, равняваща се на разходите, сторени за закупуване на модулна подлакетна протеза.
Съдът е посочил, че се е сбъднало вътрешно процесуалното условие и е налице основание за разглеждане на обратните искове с правно основание чл. 435 КЗ. Съгласно представената полица №130211001759/31.03.2013г. между [фирма] и [фирма] е сключен договор за застраховка „Професионална отговорност” за периода 01.04.2014г.-31.03.2015г. Застрахованата дейност е професионалната отговорност на лекари и друг медицински персонал,като изрично е уговорена ретроактивна дата – 01.04.2009г. Според общите условия по договора застрахователят се е задължил да обезщети увредените трети лица от застрахования до размера на застрахователната сума по полицата /200 000лв. за всяко събитие и агрегатен лимит от 250 000лв./ за сумите, които застрахованият е длъжен да заплати съгласно българското законодателство по искове, предявени писмено към него за първи път през срока на застраховката за вредите, причинени от нарушаване на неговите професионални задължения при осъществяване на посочената в полицата застрахована дейност, вследствие небрежност, грешка или пропуск, извършени/допуснати през срока на застраховката или след ретроактивната дата, ако такава е посочена в полицата, от застрахования, негов съдружник, служител или консултант, действащи от негово име и за които той е отговорен при осъществяване на тяхната професионална дейност.Вземайки предвид даденото в общите условия определение на понятието „застрахователно събитие”- неправомерно действие или бездействие на застрахования при изпълнение на професионалните му задължения във връзка със застрахованата дейност извършено/допуснато през срока на застраховката или след ретроактивната дата, довело до причиняване на вреди, попадащи в обхвата на застрахователното покритие е приел,че застрахователното събитие се счита за настъпило през срока на застраховката и подлежи на обезщетяване при условията на договора, само ако са налице кумулативните две условия: 1/ вредите са настъпили през срока на застраховката или в периода след ретроактивната дата; 2/ претенцията от увреденото лице е предявена за първи път писмено пред застрахователя или пред съда през срока на застраховката, а срок на застраховката е вписаният в полицата календарен период от време с посочване на начална, крайна дата и час, за който се сключва застрахователния договор. Като е съобразил посочените уговорки, въззивният съд е конкретизирал, че за да възникне отговорността на застрахователя [фирма] в настоящия случай е необходимо вредите да са причинени от деяние, осъществено за времето от 01.04.2009 г. до 31.03.2015 г. и претенцията на увреденото лице спрямо застрахования [фирма] да е предявена писмено през периода 01.04.2014 г. до 31.03.2015 г. Съдът е посочил, че е налице модел на застраховане, при който отговаря застрахователят, сключил договор към момента на предявяване на претенция за обезщетение, макар и вредоносното деяние да е извършено/допуснато преди началната дата на застрахователната полица, но след уговорената ретроактивна дата. И тъй като,в настоящия случай вредоносното събитие е настъпило в срока на застраховката, но претенцията на увреденото лице е заявена след изтичане на срока на застрахователния договор /същият е изтекъл на 31.03.2015 г., а исковата молба е подадена на 29.06.2016 г./, то за застрахования не възниква право на обезщетение. С тези мотиви съдът е приел за неоснователен предявения обратен иск.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съгласно приетото в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС формулираният въпрос не следва да се отнася до правилността на обжалваното решение, до възприемането на фактическата обстановка или до обсъждане на събраните по делото доказателства. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, касаторът е длъжен да посочи въпрос. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране, тъй като формулираният въпрос определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора.
При заявено позоваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът следва да изложи обосновани съображения, които да аргументират тезата му, че формулираният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Двете предпоставки следва да съществуват кумулативно и жалбоподателят да обоснове значимостта на въпроса, който е повдигнал и необходимостта същият да бъде разрешен от касационната инстанция или да получи различно разрешаване с оглед променените социално-икономически условия в страната. Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка по нито един от поставените въпроси.
По отношение на първия въпрос следва да се посочи, че съгласно чл. 202 ГПК съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Горното е изпълнено от Апелативен съд – В., който за да се произнесе, е анализирал всички събрани доказателства и ги е съпоставил със заключението на експертите по СМЕ. Несъгласието с правните изводи на съда не може да послужи като основание за допускане на касационна проверка, а единствено може да обоснове касационно оплакване за неправилност на въззивното решението. Не е налице и претендираното специално основание, доколкото по въпросите за приложението на чл. 202 ГПК ВКС нееднократно се е произнасял и е налице трайна безпротиворечива практика. Съдът постановява своето решението по вътрешно убеждение и при изграждането му от значение са всички факти и връзки между тях, както и опитните правила и логика при преценка на доказателствения материал. Ето защо решението, в което фактическите и правни изводи на съда са изведени стриктно на база заключенията на вещото лице без съобразяване на всички факти, връзки между тях, опитните правила и логика, се явява порочно. Противното би обезмислило решаващата роля на съда /решение № 43 от 04.09.2017 г. по гр.д. № 3143/2016 г., ГК., ІІІ г. о. на ВКС/.
Вторият формулиран въпрос представлява питане по приложението на закона и по-специално относно стандартите при осъществяване на лечение в здравните заведения от различен тип. Само това е достатъчно, за да се приеме, че въпросът не отговаря на изискванията за общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Нещо повече съдът не е възприел за установени обстоятелствата относно типа здравно заведение на [фирма],а напротив, в мотивите си е посочил, че според минималния брой лекари и специалисти в отделението по „Ортопедия и травматология“ към ответната болница се касае за структура от I-ви или II-ри тип. Тези негови съображения са постановени във връзка с констатираното бездействие на медиците и неспазване на предписания медицински стандарт относно консултирането със съдов хирург. Следователно въпросът не само че се отнася до правилното прилагане на закона от въззивния съд, а и изводи по отношение на акцентираната проблематика не са правени.
Третият и четвъртият въпрос отново представляват оспорване правилността на решаващите изводи на въззивния съд и могат да бъдат възприети единствено като касационни основания. Същите касаят основателността на претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение, предявена от застрахованото здравно заведение по риска „Професионална отговорност“ против застрахователя. Съдът е съобразил постигнатите договорености между страните в сключения застрахователен договор, обективирани в застрахователната полица и общите условия към нея. Достигнал е до извод, че е налице клауза „claim made, приложението на която обуславя неоснователността на заявените претенции, доколкото за застрахователни събития, осъществени по време на застрахователното покритие, но незаявени при действието на договора не може да се ангажира отговорността на застрахователя. Поставените въпроси са по същество на спора и се отнасят до тълкуването на уговорките по сключения застрахователен договор. Оспорването на изводите на съда би могло да послужи само като основание за отмяна на решението, но не и като основание за допускане на касационна проверка.
Съобразно изложеното нито един от формулираните въпроси не отговаря на изискванията за общо основание за допускане на касационна проверка. Само за пълнота на мотивите следва да се посочи, че довод за липса на съдебна практика по конкретен правен въпрос не е достатъчен да обоснове наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а следва да се посочи неяснотата или непълнотата на нормативната уредба, значението му за развитието на обществените отношения или нуждата от осъвременяване на вече дадени разрешения.
С оглед изхода на настоящото производство и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да заплати направените и доказани разноски от ответника в размер на 1 000/хиляда/ лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 154 / 07.11.2017 г., постановено по възз.гр.д. № 342/2017 г. по описа на Апелативен съд – В..
ОСЪЖДА [фирма] , ЕИК[ЕИК] да заплати на В. П. Е. , ЕГН [ЕГН] разноски за настоящата инстанция в размер на 1000/хиляда/ лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: