О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154
гр. София, 23.02.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 3347/2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. М.Н. в качеството ? на процесуален представител на М. П. М. против решение № 143/11.04.2017 г., постановено по гр.д. № 59/2017 г. по описа на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 210/11.10.2016 г., постановено по гр.д. № 174/2016 г. по описа на Районен съд – Ботевград, с което са отхвърлени предявените от М. П. М. против Б. А. Б. искове с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от 14 749 лв., от които 14 719 лв., наредени от нея на 15.07.2014 г. за погасяване на кредита му и 30 лв., платени на 16.07.2014 г. за заличаване на ипотека, с която сума ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца,както и иск правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 384, 87 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на главницата за периода от 16.07.2014 г. до 16.02.2016 г., като неоснователни.
В касационната жалба се поддържа, че атакуваното решение е неправилно поради противоречие на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска се неговата отмяна и уважаване на предявените искове с присъждане на направените разноски.
Като основание за допускане до касационна проверка се сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпроса относно „Правилното определяне на правната квалификация на иск и разграничаването от страна на решаващия орган на искове с правно основание чл. 55 ЗЗД и искове с правно основание чл. 59 ЗЗД, както и средствата, с които се доказват претенциите по този иск и неговото оспорване“.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. И. Т. в качеството му на процесуален представител на ответника по касация Б. Б.. Поддържа се, че не са налице основание за допускане до касационно обжалване,а по същество жалбата е неоснователна и се претендират съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване,поради което е процесуално допустима. Постъпила е в съда на 21.06.2017 г. преди влизане в сила на измененията на ГПК, обнародвани с ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г., поради което и на основание§ 74 ПЗР на ЗИД на ГПК подлежи на разглеждане по досегашния ред.
Софийски окръжен съд е бил сезиран с въззивна жалба на М. П. М. срещу първоинстанционното решение, с което исковете ? против Б. А. Б. за връщане на неоснователно платени суми по негов банков кредит и за заплащане на лихва за заплащане на лихва за забава са отхвърлени като неоснователни. Въззивният съд е приел, че в подадената жалба не се съдържат конкретни оплаквания срещу първостепенния съдебен акт,поради което е извършил служебна проверка по чл. 269 ГПК по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта в обжалваната част и е счел, че при подадена бланкетна въззивна жалба дейността му във връзка с правилността на обжалвания съдебен акт се изчерпва с извършване на правилна правна квалификация и субсумиране на събрания фактически и доказателствен материал под приложимата материалноправно правна норма. При тези съображения Софийски окръжен съд е изследвал дадената от Районен съд – Ботевград квалификация на заявените главни претенции и е приел, че същите правилно са подведени под субсидиарната норма на чл. 59 ЗЗД. Въпреки съображенията относно характера на въззивното производство по действащия ГПК и посочването, че същото се развива при условията на ограничен въззив, съдът е извършил самостоятелна цялостна проверка на правилността на обжалваното решение. Приел е за безспорно установено, че ищцата е платила на трето лице исковата сума, представляваща погасяване на банков кредит, по който длъжник е бил ответникът, но от съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства във връзка с твърденията на страните,е приел, че М. П. М. е платила процесната сума на основание вътрешни отношения с Б. А. Б., свързани с придобиването на недвижимия имот, предмет на учредената за обезпечаването на кредита ипотека и освобождаването му от тази тежест,като в тези отношения между страните задължението към кредитодателя е било на М., а не на Б.,въпреки,че формално последният е бил страна по договора. При обоснована преценка на всички установени по делото данни Софийски окръжен съд достигнал до извод, че плащането по договора за кредит не е направено от М. без основание, респективно липсва неоснователно разместване на имуществени блага между страните и не е налице хипотезата на чл. 59 ЗЗД.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поставеният въпрос е общотеоретичен и абстрактен, и не визира конкретно правно разрешение на въззивния съд. Освен това самата му формулировка изключва възможността същият да послужи като общо основание за допускане на касационно обжалване,тъй като се иска касационната инстанция да даде правно разрешение, да разграничи фактическите състави на чл. 55 ЗЗД от този на чл. 59 ЗЗД. Още повече, че въззивният съд не е бил сезиран въобще с искане по отграничаването на сочените хипотези. Тези съждения са свързани със самата редакция на поставения въпрос, която изключва годността му да послужи като общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая при условията на ограничен въззив Софийски окръжен съд е субсумирал претенциите на ищцата под релевантната според него материално-правна норма и е потвърдил правилността на постановеното първоинстанционно отхвърлително решение. Оплакване относно липсата на надлежно разпределена доказателствена тежест пред въззивния съд не е заявено, нито такова е било предмет на разглеждане.За пълното на изложението следва да бъде посочено,че въпросът в частта, с която се отнася до правната квалификация на заявените претенции касае правилността на решението и може да се възприеме единствено като оплакване срещу правилността на решението. Съобразно изложеното не е налице основанието по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване,а съгласно приетото в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС това е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване, без да се разглежда наличието на допълнителните предпоставки.
С оглед изхода на настоящото производство касаторът следва да заплати направените и доказани от ответника по касация разноски за настоящата инстанция в размер на 1000 лв. /хиляда лева/.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 143/11.04.2017 г., постановено по гр.д. № 59/2017 г. по описа на Софийски окръжен съд.
ОСЪЖДА М. П. М., ЕГН [ЕГН] да заплати на Б. А. Б. разноски за настоящата инстанция в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: