О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 819
гр. София 24.06.2013 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 11 март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 1600 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника [фирма] [населено място], чрез адв. Р. Ж. против решение № 296/12.11.2012 г. по в.гр.дело № 426/2012 г. на Окръжен съд [населено място], с което е отменено изцяло решение № 792/08.12.2010 г. по гр.дело № 1582/2010 г. на Районен съд [населено място] и вместо отменената част е осъден жалбоподателя да заплати на Г. Б. Г. от [населено място] по иска с пр.осн.чл.195 ЗЗД сумата 15 300 лв. платена цена по договор от 18.06.2007 г. за покупка на лек автомобил „Л. Н.” 1.7 I и по иска с пр.осн.чл. 86,ал.1 ЗЗД обезщетение за забава върху тази главница в размер на 5 702.86 лв. за периода 09.09.2007 г. до 18.06.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от 18.06.2010 г. до изплащане на сумата.
Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба са формулирани въпросите: 1. срокът по чл.197 ЗЗД преклузивен ли е или давностен, решен в противоречие с практиката на ВКС, 2. допустимо ли е при предявен иск за ангажиране на законна отговорност на продавача за недостатъци по чл.197 ЗЗД съдът да се позовава и мотивира решението си на доказателство, обосноваващо и обуславящо претенция за гаранционна/договорна/ отговорност и представляващо елемент от нейния фактически състав, 3. презюмира ли се съзнателното премълчаване на недостатъка, установено в чл.197, ал.1 изр.2 ЗЗД, 4. допустимо ли е съдът да удовлетвори претенцията на ищеца възоснова на елемент от фактическия състав на гаранционната /договорна/ отговорност, при условие, че е предявена претенция за ангажиране на законна отговорност на ответника – последните три въпроса според жалбоподателя са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Цитирано е ТР № 88/28.02.1984 г. на ОСГК на ВС и решения на състави на ВКС, постановени по реда на ГПК/отм./.
Ответникът по жалбата Г. Б. Г., чрез адв.В. Д. в писмен отговор е изразил становище за липса на основния за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Третите лице помагачи [фирма] [населено място] на лицето Н. Н. и [фирма] [населено място] не са изразили становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Производството пред настоящата инстанция е второ поред след постановено отменително решение № 151/11.06.2012 г. по гр.дело № 1055/2011 г. на ВКС, III г.о.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл. 195,ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
От фактическа страна е прието, че с договор от 18.06.2007 г. ищецът Г. Г. закупил от жалбоподателя [фирма] [населено място] автомобил „Л. Н.” 1.7 I бял на цвят за сумата 15 300 лв. с ДДС. Прието е, че [фирма] сключил договор за дистрибуция а продукти на „Л.” от завод „О. А.” Т. Р. с [фирма] [населено място], съответно на основание договор от 14.12.2003 г. [фирма] [населено място] продава/доставя и възлага, а [фирма] гр.Ст.З. закупува и продава продуктите на „О. А.” Т. Р..
Съдът е приел, че в декларация пред митническите власти процесния автомобил е обозначен като отговарящ на стандарт Евро 4 с посочен получател [фирма] и произход Р. ф..
Прието е, че с протокол от 28.06.2007 г. ищецът предал доброволно на ОДП Х. съпътстващите автомобила документи, а с протокол от 24.08.2007 г. предал и автомобила като част от веществените доказателства по досъдебно производство № 146/2007 г. на ОДП Х..
Възоснова на СТЕ е прието, че процесния автомобил не отговаря на техническите и законови изисквания за регистрация на леки автомобили към м.юли 2007 г. Приложения евросертификат не отговаря графично и с датата на издаване на определението валиден. При запитване до производителя за разшифроване на автомобила по VIN код е установено, че евросертификат за същия не е издаван и автомобила съответства на стандарт Евро 2. Прието е, че действителните конструктивни параметри съответстват на двигател 12124, версия 12620, който не отговаря на стандарта Евро 4. Прието е, че идентификационната табела е с нерегламентирани обозначавания в долния край, което представлява пречка да се определи версията на двигателя, ако не се проследят конструктивните разлики.
Възоснова на писмо на завода производител е прието, че процесния автомобил е произведен през месец ноември 2006 г. в пълен комплект, съответстващ на нормите за токсичност на емисиите Евро 2 и за него не е издаван сертификат за съответствие.
Прието е, че с постановление от 23.08.2007 г. на РП [населено място] е образувано досъдебно производство № 146/2007 г. на ОДМВР Х. за престъпление по чл.316, ал.1 НК срещу неизвестен извършител, затова че на 28.06.2007 г. съзнателно се ползвал в [населено място] от неистински официален документ – ЕО сертификат за одобряване на типа на ПС за процесния автомобил и посочен издател А. Р..
Съдът е приел, че процесния автомобил е обект на договор № 7429/26.01.2007 г. възоснова на който [фирма] С. продава същия на [фирма] [населено място], като е отразено, че двигателят е от вида 21214-Евро-4 и че същият автомобил е обект на митническа декларация с получател [фирма] [населено място], в която е отразено, че автомобила е с двигател със стандарт Евро 4.
Възоснова на приложената сервизна книжка съдът е приел, че задължителна част от пред продажбената подготовка на автомобила е осъществяване на замерване токсичността на отработените газове, че в документа е отразено, че автомобила не подлежи на продажба без осъществяване на всички действия, описани в глава „Подготовка на автомобила преди продажба”.
От правна страна съдът е приел, че ищецът е закупил процесния автомобил от дружеството-жалбоподател, че е заплатил цената, че автомобила е останал нерегистриран от органите на КАТ, поради отказ, не по вина на купувача, а поради несъответствие на автомобила с въведените законови показатели, един от които е нормата за токсичност на отработени газове и липса на валиден евросертификат за този показател – Евро 4 . В случая е установено, че процесния автомобил от категорията по този показател Евро 2, с който показател е недопустима регистрация страната след 01.01.2007 г.
Въззивният съд е приел, че продавача на автомомила [фирма] е знаел, че същият е от екологичната категория Евро 2, а не Евро 4. Според съда автомобила е негоден за продажба с оглед нормативната забрана същият да бъде обект на задължителна за всички МПС регистрация в страната. Прието е, че идентификационния VIN код на автомобила е неразчитаем и с нерегламентирани означавания, което е пречка за регистрация по чл.7 от Наредба № 1-45/23.03.2000 г. Съдът е приел, че придружаващия автомобила сертификат не отговаря графично на издаваните от производителя и не съответства по дата с производството на автомобила. Възоснова на приложени по делото отговори на завода производител съдът е приел че подобен евросертификат не е издаван за процесния автомобил.
Прието е, че задължение на продавача-жалбоподател е да осигури на клиентите годни за физическа експлоатация автомобили, както и отговарящи на изискванията на закона за задължително въведените показатели. Според съда такъв показател е нормата за токсичност на отработените газове, наличие на валиден евросертификат и пълен и разчитаем VIN код. Съдът е приел за доказано по делото, че процесния автомобил не е от категорията на Евро 4, а попада в обхвата на екологичните изисквания по стандарт Евро 2, че за автомобила не е издаван екологичен сертификат. Прието е, че независимо от отразеното в митническата декларация, че автомобила е с показател Евро 4 то съобразно заводската документация същият е от категорията Евро 2, установено от данните на посочения VIN код. Прието е, че при специалист по продажбите на автомобили „Л.” какъвто е дружеството-ответник е невъзможно такова обстоятелство да остане скрито.
Съдът е приел, че жалбоподателят осъществява сервизните услуги и поддръжката на автомобили от посочената марка и при следващия се задължителен пред продажбен преглед е следвало да установи и конструктивните различия между двата вида двигатели. Според съда задължително изискуемо действие по пред продажбената подготовка на автомобила е измерване на токсичността на отработените газове и тяхното регулиране.
Въззивният съд е приел, че в сервизната книжка продавача не е посочил модела, номера на двигателя, идентификационния код на автомобила, които са важни за сервизни цели и за регистрация на автомобила пред съответния административен орган. При неразчитаем идентификационен код на автомобила и неотразяване на същия в продажбените документи и сервизна книжка съдът е направил извода за наличие на недобросъвестни действия от страна на продавача. Правните си изводи съдът е обосновал и с разпоредбите на чл.4 и сл. от Закона за защита на потребителя с въведените от този закон задължения продавача да предостави цялостна информация за продаваната стока. Според съда добрите нрави изискват търговеца да не предоставя за продажба автомобили, които не отговарят на нормативните изисквания или най-малкото да уведоми купувача за същите.
При тези съображения съдът е приел, че е налице знание от страна на продавача за липса на съответствие на закупения автомобил с изискванията на сертификат Евро 4, съответно същият е премълчал за недостатъка при сключване на договора за продажба.
Съдът е направил извода, че купувача е изцяло добросъвестен, че недостатъка на автомобила последният не е могъл да установи при употреба на вещта, че купувача не е могъл да предполага за несъответствието на двигателя със изискванията на закона, тъй като не разполага със специални знания и умения. Прието е, че ищецът е закупил процесния автомобил от официален дистрибутор. Според съда ищецът е изправна страна по договора и може да се ползва от всички права на такава страна – да иска разваляне на договора, съответно връщане на изплатената цена.
С оглед на тези съображения съдът е направил извода за основателност на иска. Прието е, че искът е предявен в тригодишния срок по чл.197 ГПК и следва да се уважи за сумата 15 300 лв. изплатена от купувача продажна цена на лекия автомобил. Приета е за основателна и претенция за лихва за забава от 09.09.2007 г. до предявяване на иска – 18.06.2010 г. в размер на 5 702.86 лв., съответно за присъждане на законна лихва върху главницата от18.06.2010 г. до изплащането.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос, формулиран в изложението.
С ТР № 88/28.02.1984 г. на ОСГК на ВС е застъпено становището, че срокът за погасяване на вземанията по договор за продажба на вещи по чл.197 ЗЗД е давностен и започва да тече от предаване на вещта, че този срок е независим от гаранционния срок за продажба на същата вещ, предвиден в договор между страните или нормативни документи. В същата насока е разрешението на правния въпрос в решение № 64/02.02.2006 г. по т.дело № 610/2005 г. на ВКС ТК, решение № 595/11.06.2004 г. по гр.дело № 2700/2008 г. на ВКС, ТК V т.о., постановени по реда на ГПК/отм./.
С въззивното решение съдът е приел, че искът е предявен в предвидения тригодшен срок по чл.197,ал.1 ЗЗД, като е посочил, че срокът е преклузивен. Обосновани са доводи в мотивите на решението, че съдът следва да се произнесе за приложимата за вземането на ищеца давност, съобразно указанията с отменителното решение на ВКС по гр.дело № 1055/2011 г. на ВКС III г.о. Освен това с обжалваното решение съдът е приел, че искът е допустим и се е произнесъл по основателността на същия. Следователно формираните изводи в обжалваното решение за характера на срока за предявяване на иска на купувача по чл.195,ал.1 ЗЗД са, че същият е давностен. Разрешението, поради това на правния въпрос не е в противоречие с цитираната практика на ВКС.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по правните въпроси, поставени в п.2-ри, 3-ти и 4-ти в изложението. Съобразно тълкуването в т.4-та от ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената, поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването на същата, поради изменения в законодателството и обществените условия. Правният въпрос е от значение за развитие на правото, когато законите са неясни, непълни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, поради настъпили промени в законодателството и обществените условия. Точното прилагане на закона и развитието на правото формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК и същото е налице, когато приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.
Поставените правни въпроси от жалбоподателя касаят приложение на разпоредбите на чл.195,ал.1 ЗЗД и чл.197 ЗЗД, които са ясни, пълни и непротиворечиви, и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е постановена трайна и обилна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и/или обществените условия.
Като взе предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по поставените правни въпроси от жалбоподателя.
С оглед изхода на спора в полза на ответника по жалбата Г. Г. следва да се присъди сумата 600 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 296/12.11.2012 г. по в.гр.дело № 426/2012 г. на Хасковския окръжен съд по касационна жалба вх. № 11580/21.12.2012 г., подадена от ответника [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез адвокат Р. Ж..
Осъжда [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на Г. Б. Г. от [населено място], [улица], вх.В, ет.2,ап.6 сумата 600 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: