О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 592
гр. София 30.05.2017 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 22 май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 4919 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата С. П. Т., чрез адв.А. Ч. против решение № 830/25.04.2016 г., постановено по гр.дело № 4966/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 07.08.2015 г. по гр.дело № 8021/2011 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от С. П. Т. против [фирма] [населено място], обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД за заплащане на сумата 23 505 евро заплатена цена по развален предварителен договор от 16.05.2008 г., чл.93 ЗЗД за заплащане на сумата 6000 евро двоен размер на задатъка на основание чл.6.5 от предварителния договор, чл.92 ЗЗД за заплащане на сумата 8 835 евро неустойка за забава на основание чл.6.3 от предварителния договор и с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата 5 670.45 лв. законна лихва върху заплатената по предварителния договор цена за периода от 27.12.2009 г. до 16.06.2011 г. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявените искове са уважат.
В изложението са формулирани правните въпроси: 1. дали изпълнението в рамките на конкретната договореност между страните, уговорени в предварителен договор за продажба и строителство на недвижим имот, но което изпълнение е в отклонение както на нормативно установени изисквания, така и на волята и съгласието на възложителя представлява неизпълнение на договора и е основание за неговото разваляне, решен в противоречие от въззивния съд спрямо решенията, дадени от други съдилища, възприели общия принцип, че неизпълнението на договора се основава на клаузите на договора и се дължи на причина, за която изпълнителят отговаря, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК и по реда на ГПК/отм./. Решение № 80/14.09.2012 г. по гр.дело № 1039/2012 г. на Окръжен съд гр. Стара Загора, решение от 13.08.2010 г. по гр.дело № 18/2010 г. на Окръжен съд гр.Хасково, 2. следва ли съдът при постановяване на своето решение да изясни точния смисъл на договорните клаузи и какви са критериите за това, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба [фирма], чрез адв. П. Ч. в писмен отговор е изразил становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД, чл.93 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Прието е, че с исковата молба, която, съобразно уточнение от 25.03.2013г., представлява покана за разваляне на предварителния договор поради безполезност с оглед забава в изпълнението от страна на ответника, са предявени искове от жалбоподателката С. Т. както следва: за сумата от 3000 евро, представляваща платено на 16.08.2008г. капаро по предварителния договор от 16.05.2008 г., за сумата от 23505 евро, представляваща платена част от продажната цена; за сумата от 8835 евро, представляваща неустойка по чл.6.5 от предварителния договор; за сумата от 3000 евро, представляваща неустойка по чл.6.5. от договора и лихва за забава в размер на 5670.45 евро, считано от 27.12.2009г. до завеждане на исковата молба, като от последната 4990.05 евро са лихва върху главницата от 23505 евро и 680.40 евро са лихва върху главницата от 3000 евро, съобразно допуснато уточнение в с.з на 06.10.2014г.
От фактическа страна е прието за безспорно по делото, че на 16.05.2008г. между ищцата С. Т. като купувач и ответника [фирма] като продавач е сключен предварителен договор за строителство и продажба на право на строеж на магазин на две нива с обща площ от 39,10 кв.м., описан в договора, заедно с 4,53% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 19,80 кв.м., и съответните идеални части от правото на строеж върху УПИ VI-623 в кв.8 по регулационния план на [населено място], м.”Л. ш.”, целият с площ от 366 кв.м. В чл.2 от договора е предвидено, че купувачът се задължава да заплати цена на имота в размер на левовата равностойност на 88350 евро по курса на БНБ в деня на плащането, както следва: капаро /задатък/ в размер на 3000 евро в деня на подписване на договора; първа вноска в размер на 23505 евро – в брой не по-късно от 28.05.2008г. и 61845 евро – чрез банков кредит на етап на строеж акт 14 и не по-късно от 30.09.2008г., като при плащане с банков кредит сумата се изплаща след нотариалното изповядване на сделката, за което купувачът следва да представи на продавача писмо – уведомление от страна на банката, че кредитът е одобрен и плащането на посочената сума ще бъде извършено при изпълнение на посочените в договора условия. Съгласно чл.3.1 срокът за завършване на строителните работи и въвеждането на сградата в експлоатация с разрешение за ползване /удостоверение за въвеждане в експлоатация/ е 24 месеца от датата на издаване на протокола за откриване на строителна площадка. При неспазване на крайния срок за завършване на строителството на имота, което не се дължи на форсмажорни обстоятелства, изпълнителят дължи неустойка в размер на 0,1% от стойността на незавършената част от строителството за всеки ден забава, но общо не повече от 10% от общата цена на договора /чл.6.3 от предварителния договор/. При забава от страна на изпълнителя, която продължи повече от 180 дни, възложителят има право едностранно да развали договора, като изпълнителят дължи връщане на цената, платена до момента, а задатъка – в двоен размер /чл.6.5 от предварителния договор/. Продавачът се е задължил да извърши груб строеж, довършителни работи и инсталации на обекта, предмет на договора, както и да прехвърли правото на собственост върху имота след плащането на последната вноска от цената.
Прието е, че за установяване на изпълнението на договора от страна на ищцата като доказателства, неоспорени от ответника, са приети разписка от 16.05.2008г. за заплатен задатък в размер на 3000 евро и разписка от 11.06.2008г. за заплатена сума в размер на 5000 евро. Като доказателства са приети още разписка от 18.06.2008г. за заплатена сума от 10000 евро и разписка от 09.07.2008г. за заплатена сума от 8505 евро. Сумите по последните две разписки са получени от лицето Д. Т. Б., което е удостоверено с подписа му. Съдът е приел, че разписките са оспорени от ответника с твърдението, че сумите не са получени от него / от дружеството/ и посоченото лице не е упълномощено да получава суми по сключени от дружеството договори. Посочил е, че от приетото и неоспорено заключение на назначената съдебно-счетоводна експертиза е установено, че счетоводно отразени постъпления в касата на ответното дружество като аванси от клиенти са 8000 евро с левова равностойност 15646,64 лв. чрез лицето В. Б. М., но няма счетоводно отразени суми, постъпили в касата на ответника чрез Д. Т. Б.. Посочил е, че други доказателства за плащане от страна на ищцата в изпълнение на предварителния договор не са ангажирани.
Съдът е приел, че за установяване на изпълнението на договора от страна на ответника като доказателства са ангажирани разрешение за строеж, издадено на 27.12.2007г., влязло в сила на 11.01.2008г., протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа от 29.02.2008г., акт обр.14 за приемане на конструкцията на сградата от 30.09.2008г., протокол № 25/27.10.2008г., издаден от СО – район „Н.”, с който е констатирано, че сградата е изградена до фаза „груб строеж“ по смисъла на §5, т.46 ЗУТ, удостоверение № 420/28.04.2010г. за въвеждане в експлоатация на сградата, в която се намира имотът, предмет на предварителния договор, издадено на основание искане с вх. № ТК-70-00-396/19.12.2009г. Посочил е, че са приети неоспорени заключения на съдебно-техническа експертиза – основно и допълнително, според които самостоятелният обект – магазин, предмет на предварителния договор, е изпълнен като цяло в съответствие с одобрения архитектурен проект, нормативните изисквания на ЗУТ, подзаконовите нормативни уредби за прилагането му и БДС, като е констатирано несъответствие между площта от 39,10 кв.м., договорена в предварителния договор, и тази, одобрена в архитектурния проект, и фактически изпълнена от 44,64 кв.м. и допълнително усвоена площ от 27,8 кв.м., като разликата между архитектурния чертеж и площообразуването, по което е сключен договорът, се дължи на това, че площта 13,7 кв.м. на кота -2,85 е била редуцирана с коефициент 0,6 от оценителя, изготвил площообразуването, поради това, че се намира в сутерена, но не са налице конкретни конструктивни изменения, които да променят площта на самостоятелния обект и съответно да е необходимо да се уведомява другата страна по договора, тъй като това несъответствие се дължи на методологията при площообразуването от оценителя и технически грешки и несъобразяване при изчисляване на площите с нормативните изисквания от проектанта.
Въззивният съд е преценил за законосъобразно първоинстанционното решение, като краен резултат. Приел е, че за да се претендира връщане на даденото при отпадане на основанието, поради разваляне на договора – чл.55, ал.1, предл.трето ЗЗД, е необходимо ищецът да установи при условие на пълно и главно доказване надлежно упражнено право на разваляне на договора. Прието е, че правното действие на волеизявлението за разваляне на договора може да настъпи само в случаите, когато са били налице законовите предпоставки на правото на изправната страна по чл.87 ЗЗД – виновно неизпълнение на задължението от страна на длъжника, за което последният носи отговорност и изправност на кредитора. Според въззивния съд последният следва да е изпълнил насрещното си задължение или да е бил готов да изпълни и съответно да е предложил изпълнение, респективно да е оказал необходимото съдействие за реализиране на дължимата престация. Прието е, че преобразуващото право да се развали договора в хипотезите на чл.87, ал.1 и ал.2 ЗЗД се упражнява с едностранно волеизявление и при наличие на неизпълнение от страна на длъжника. Посочил е, че в първата хипотеза възможността за разваляне е обвързана с предоставяне от изправната страна на допълнителен /подходящ/ срок за изпълнение с изрично предупреждение, че след изтичането на срока ще се счита, че договорът е развален. Приел е, че в разпоредбата на чл.87, ал.2 ЗЗД са предвидени хипотези, при които кредиторът може да развали договора без отправяне на искане за изпълнение в подходящ срок – при настъпила невъзможност за изпълнение, за която длъжникът носи отговорност, или при безполезност на изпълнението, настъпила в резултат на забава на длъжника, или когато е уговорено, че ще се изпълни в точно определено време /фикс сделки/. Според съда, когато се касае за безполезност на изпълнението, то трябва да е настъпило в резултат на виновната забава на длъжника, че при тази предпоставка за безусловно разваляне кредиторът следва да установи по безспорен начин отпадането на интереса от изпълнението, настъпило именно в резултат на забавата на длъжника.
Въззивният съд е приел, че в случая ищцата е платила съобразно неоспорените разписки общо сумата от 8000 евро, а съобразно оспорените разписки – общо сумата от 18505 евро или общо сумата от 26505 евро. Приел е също, че сумата от 18505 евро представлява останалата част от първата вноска от 23505 евро. Посочил е, че с нотариална покана № 2145/ 28.07.2010г. ищцата е поканила ответника да се яви на 16.08.2010г. при посочен нотариус за плащане на сумата от 29505 евро, заплатена от нея по предварителния договор, които й се дължат поради неизпълнение на договора в уговорените срокове. В отговор на получената нотариална покана, с нотариална покана № 2264/05.08.2010г. ответникът е уведомил ищцата, че за обекта е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация от 28.04.2010г. и я е поканил за заплати сумата от 61845 евро – останалата дължима част от продажната цена не по-късно от 30.09.2010г. Нотариалната покана е получена лично от ищцата на 10.08.2010г. Покана за заплащане на посочената сума е отправена от ответника и с нотариална покана peг. № 5682/18.05.2011г., получена от ищцата на 31.05.2011 г. Прието е, че аритметичният анализ на търсената от ответника сума в размер на 61 845 евро, посочена в двете нотариални покани, сочи, че тази сума спрямо цената от 88 350 евро е намалена със сумата от 26 505 евро, толкова, колкото ищцата е платила общо по неоспорените и оспорените разписки. Формиран е извод, че към датите на нотариалните покани ответникът е отчел плащането от ищцата на сумата от 18 505 евро, предмет на оспорените разписки, макар и неосчетоводена, и е претендирал остатъка от продажната цена след приспадане на всичко платено от ищцата. Според съда да се приеме обратното би било житейски нелогично – при по-голямо вземане за цената ответникът да претендира по-малка сума.
Прието е, че неправилният извод на първоинстанционния съд, че разписките от 18.06.2008 г. за сумата 10 000 евро и от 09.07.2008 г. за сумата 8505 евро не установяват плащане на цена по предварителния договор не води до незаконосъобразност на решението като цяло. Прието е също, че по делото е безспорно установено, че забавата на ответника като изпълнител по предварителния договор е 58 дни, че тази забава, е под фиксирания от страните договорен срок на забава в изпълнението от 180 дни, с изтичането на който ищцата има право да развали договора поради безполезност, без да отправя покана с даден срок за изпълнение. Според въззивния съд тъй като уговореният от контрахентите срок не е изтекъл ищцата няма право да разваля договора поради забава в изпълнението, довела до безполезност. Изведен е извод, че разглежданият договор не е развален, поради което ищцата няма право да претендира връщане на даденото на основание чл.55, ал.1, предложение трето ЗЗД, нито двойния размер на задатъка, поради което исковете й, предявени на посоченото основание и на основание чл.93 ЗЗД – за връщане на даденото по предварителния договор и за връщане на задатъка, са неоснователени.
Въззивният съд е приел, че е неоснователна и претенцията, основана на чл.92 ЗЗД. Приел е също, че удостоверението за въвеждане в експлоатация е издадено след изтичане на предвидения в чл.3.1 от предварителния договор срок – 01.03.2010г., но издаването му е било поискано на 19.12.2009г. – преди срока. Формиран е извод, че първоинстанционният съд правилно е приел, че към този момент – м.декември 2009г. строителството на имота е било завършено в срок, поради което неустойка за забава на изпълнението на строителството не се дължи от ответника. Прието е, че с оглед неоснователността на претенциите за главниците неоснователно е и искането за присъждане на лихва за забава.
При тези съображения въззивният съд е извел извод за неоснователност на въззивната жалба и е потвърдил първоинстанционното решение, с което исковете са отхвърлени.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК по първия въпрос от изложението. Така формулиран въпросът не е разрешен от въззивния съд и не е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора по всеки от предявените обективно съединени искове. Според практиката на ВКС, обективирана в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Като взема предвид това тълкуване настоящият съдебен състав преценява, че първият въпрос от изложението на жалбоподателката не е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд по предмета на спора по предявените искове и с оглед на това не е правен въпрос. Следователно в случая не е установено общото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1, поради което съдът не следва да обсъжда наличието на допълнителните основания, визирани в чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК. С оглед на посоченото касационно обжалване не следва да се допусне по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК по този въпрос.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК по втория въпрос от изложението.
С решение № 55/19.02.2015 г. по т.дело № 1568/2013 г. на ВКС, II т.о., постановено по чл.290 ГПК е допуснато касационно обжалване по правния въпрос свързан с критериите, въз основа на които съдът следва да изясни точния смисъл на договорните клаузи. Прието е, че клаузите на сключения между страните договор – предварителен договор за прехвърляне на недвижим имот и учредяване на право на строеж срещу задължение за проектиране и строителство следва да се тълкуват съобразно критериите на чл.20 ЗЗД. Правният въпрос възизвният съд е разрешил в съответствие с тази практика на ВКС, тъй като при тълкуване на действителната обща воля на страните по сключения предварителен договор от 16.05.2008 г. за строителство и продажба на право на строеж на магазин на две нива с обща площ от 39.10 кв.м. съдът е съобразил критериите, предвидени в чл.20 ЗЗД.
При преценка за наличие на соченото основание за допускане на касационно обжалване по този правен въпрос съдът не обсъжда приложените към изложението решение № 311/20.06.2011 г. по гр.дело № 1126/2010 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 251/07.01.2013 г. по т. дело № 1002/2011 г. на ВКС, II т.о., постановени по чл.290 ГПК, тъй като със същите не е разрешен поставеният правен въпрос.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по втория правен въпрос. Жалбоподателката е цитирала решение № 80/14.09.2012 г. по гр.дело № 1039/2012 г. на Старозагорския окръжен съд и решение от 13.08.2010 г. по гр.дело № 18/2010 г. на Хасковския окръжен съд. С първото решение правният въпрос не е разрешен, а второто е без отбелязване да е влязло в сила. С оглед на това е невъзможна преценката дали правният въпрос е разрешен противоречиво от съдилищата по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Жалбоподателката е посочила в изложението и решения: № 286/30.06.1985 г. по гр.дело № 146/1985 г. на ВС, II г.о., постановено по реда на ГПК/отм./, решение № 166/15.03.2003 г. по гр.дело № 687/2002 г. на ВКС, II г.о., постановено по реда на ГПК/отм./, решение № 1181/12.10.1999 г. по гр.дело № 511/1999 г. на ВКС, които не е приложила. С първите две не е разрешен поставения правен въпрос.
С решение № 286/30.06.1985 г. по гр.дело № 146/1985 г. на ВС, II г.о., постановено по реда на ГПК/отм./ съдът се е произнесъл по въпроса, че двустранен договор може да се развали, когато длъжникът не изпълни задължението си по причина, за която той отговаря. Развалянето се извършва по съдебен ред по искане на кредитора, ако с договора се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижим имот, а за другите договори – едностранно от кредитора.
С решение № 166/15.03.2003 г. по гр.дело № 687/2002 г. на ВКС, II г.о., постановено по реда на ГПК/отм./ е разрешен правният въпрос, а именно – предварителният договор за продажба не се счита за развален с едностранно заявление на продавача, ако купувачът е изпълнил своето задължение. Последното цитирано решение не е намерено при извършената служебна справка от съда, поради което и не се обсъжда.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не се установява допълнителната предпоставка, предвидена в чл.280,ал.1,т.2 ГПК по втория въпрос от изложението.
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по втория въпрос от изложението. Въпросът касае приложното поле на разпоредбите на чл. 20 ЗЗД, които са ясни и пълни и не следва да се тълкуват. По приложението им е установена трайна и обилна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия. Освен това следва да се посочи и, че жалбоподателката не е обосновала самото основание, а именно не е посочила какво е значението на поставения правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Точното прилагане на закона, по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато жалбоподателката не е цитирала, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато няма позоваване. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
Всички останали доводи в изложението са по правилността на обжалваното решение, поради което не представляват правни въпроси. Тези доводи Върховният касационен съд преценява, ако се допусне касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба, но не и в настоящото производство по чл.288 ГПК. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК са различни от основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. В производството по чл.288 ГПК, каквото е настоящото Върховният касационен съд се произнася дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.
Като взе предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК по поставените въпроси в изложението на жалбоподателката С. Т., чрез адв.А. Ч..
С оглед изхода на спора в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 1200 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 830/25.04.2016 г., постановено по гр.дело № 4966/2015 г. на Софийски апелативен съд по касационна жалба вх. № 8921/17.06.2016 г., подадена от ищцата С. П. Т., [населено място], [улица], чрез адв. А. Ч., съдебен адрес [населено място], [улица],ет.10, чрез адв.А. Ч..
Осъжда С. П. Т., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], съдебен адрес [населено място], [улица],ет.10, чрез адв.А. Ч. да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], № 49, вх.А, партер, съдебен адрес, [населено място], [улица], ет.1,офис 1, чрез адв. П. Ч. сумата 1200 лв.разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: