О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1321
София, 21.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №4674/2013 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№43895/11.4.2013 г., подадена от адв. И. И. – процесуален представител на А. Н. А. от [населено място], против въззивно решение от 25.02.2013 г. по гр.д.№12246/2012 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІІ-Б въззивен състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №І-49-180/11.5.2012 г. по гр.д.№12772/2010 г. по описа на Софийския районен съд, І г.о., 49 състав, с което касационният жалбоподател в настоящото производство – А. Н. А. от [населено място] е осъден да заплати на Н. К. П. от [населено място] сумата 22713 лева на основание чл.284, ал.2 ЗЗД и сумата 9692,84 лева на основание чл.86, ал.1, във връзка с чл.294, ал.2 ЗЗД.
Въззивната инстанция е възприела напълно изводите на първоинстанционния съд във връзка с основателността на исковата претенция и е препратила към мотивите на посочения съд на основание чл.272 ГПК. Освен това са изложени изводи, че от приетото по делото пълномощно, изрично е отразено, че упълномощаването на А. А. от страна на К. П. не само сключи сделката по покупко-продажбата, но и да получи дължимите се по нея суми. Изложени са и изводи, че в частта в която нотариален акт №118/01.9.2005 г., том ІІ, рег.№3846, дело №224/2005 г. материализира волеизявленията на страните за сключване на договора за покупко-продажба и елементите от сделката, вкл. продажната цена, нотариалният акт притежава характеристиките на частен диспозитивен документ – договор, а в частта досежно изявлението на страните, че продажната цена е платена – на частен свидетелстващ документ(разписка), като тази разписка за получено от продавач, респ. неговия пълномощник, плащане има сила на извън съдебно признание и важи срещу своя издател. Въз основа на това и предвид липсата на други доказателства, оборващи факта на извършено плащане, съдът прави обоснован извод, че Т. А. е платила продажната цена за закупения от нея имот, поради което съдът е стигнал до извод, че А. А. е получил цената, и не е ангажирал доказателства, че се отчел на упълномощителя си и че е предал получената сума.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК/инкорпорирано в касационната жалба/ жалбоподателят А. А. сочи основания за допускане чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК – противоречие с практиката на ВКС, съгласно която, когато продавачът по един договор за покупко-продажба е получил лично продажната цена преди подписване на нотариалния акт, не е необходимо упълномощения от него продавач, да се отчита за предаването на парите, а единствено за сключване на договора за покупко-продажба на имота., като в този случай обратният иск се явява необосновани недоказан, и следва да бъде оставен без уважение. Сочат се следните материалноправни въпроси: 1. Може ли упълномощител по договор за покупко-продажба на недвижим имот да получи цената за имота лично, независимо, че е упълномощил пълномощник и за това действие ? и 2. Дължи ли пълномощника отчет на упълномощителя за получена продажна цена на недвижим имот, при положение, че упълномощителя лично е получил сумата преди подписването на нотариалния акт от упълномощения представител ?
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация Н. К. П., посредством процесуалният си представител адв. Р. Н., е депозирал отговор по чл.287 ГПК. Претендира разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид писмения отговор на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По поставените въпроси касационният жалбоподател не сочи противоречива практика, на която се позовава. Освен това поставените въпроси не са обусловили решаващите изводи на въззивната инстанция. Те се основават само и единствено на твърденията му по обратните искове.
С оглед направеното искане от страна на ответникът по касационната жалба за присъждане на разноски, съдът намира, че такива не се дължат, тъй като не са представени доказателства за извършването им.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 25.02.2013 г. по гр.д.№12246/2012 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІІ-Б въззивен състав, по подадената от адв. И. И.– процесуален представител на А. Н. А. от [населено място], касационна жалба, вх.№43895/11.4.2013 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по касационната жалба Н. К. П. за присъждане на разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: