О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 905
гр. София 07.12.2016 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 2944/2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез юрисконсулт Р. Г., против решение № 427/31.03.2016 г. по възз.гр.д. № 356/2016 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 4501/12.11.2015 г. по гр.д. № 6458/2015 г. по описа на Районен съд – Варна, с което [фирма] е осъдено да изпълни реално договорното си задължение, произтичащо от сключения между страните договор за достъп и пренос на ел. енергия, регламентиран от публично известни общи условия, а именно : да осигури визуален достъп и възможност на клиента Ю. М. М. за проверка показанията на средството за търговско измерване, което отчита потребяваната ел. енергия по партида с абонатен № [ЕГН] и клиентски № [ЕГН] за обект на потребление,находящ се в [населено място], к.к. „Св. К. и Е.“, ул. „**“ № 11 на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и са присъдени разноски.
В касационната жалба се съдържат оплаквания за недопустимост на въззивното решение, тъй като не отговаря на действителното искане на ищеца, и неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281,т.2 и т. 3 ГПК. Иска се неговата отмяна и присъждане на сторените разноски.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК по следният въпрос: „Длъжен ли е съдът да даде защита на субективното право единствено в онези рамки и по онзи начин, който е поискан от ищеца?“. Твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 175/05.12.2011 г. по т.д. № 943/2010 г. по описа на ВКС, II т.о.,както и е в противоречие с практиката на съдилищата, като сочи решение № 620/25.06.1993 г. по гр.д. № 211/1993 г. на ВС, I г.о., решение № 612/25.06.1993 г. по гр.д. № 390/1995 г. на ВС, 5-чл. с-в.
В срока по чл. 287, ал.1 вр. чл. 60, ал. 6 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по касация – Ю. М. М., чрез процесуалния й представител адв. К. Т., в който се излагат съображения, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Окръжен съд-Варна е потвърдил първоинстанционното решение по иска за изпълнение на договорно задължение, предявен от Ю. М. М. срещу [фирма] за реално изпълнение на договорно задължение по сключения между страните договор за пренос на ел. енергия, регламентиран от публично известни Общи условия за достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа на [фирма] за партида по абонатен № [ЕГН] и клиентски № [ЕГН]. Съдът се е произнесъл по претенцията на М. дружеството да бъде осъдено да й осигури визуален достъп и възможност за проверка на показанията на средството за търговско измерване на потребената електрическа енергия. Приел е за безспорно обстоятелството, че ищцата е изправна страна по договора, както и че процесното СТИ е монтирано в електромерно табло, което е пластмасово, без прозорци, респективно без възможност за осъществяване на визуален контакт; разположено е на стълб на височина от около 1,7м. от нивото на земята; в него се намират още СТИ на други двамата абонати, като за достъп до него е необходим ключ,с който М. не разполага и за което страните не спорят. Като се е позовал на приложените по делото общи условия, одобрени с решение на ДЕКВР и предвид разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ПИКЕЕ и чл. 32, ал. 2 Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрически мрежи, съдът е приел, че [фирма] има задължение да осигури постоянен достъп на абоната до СТИ, което да позволи на последния редовно да извършва проверки на потребената от него електрическа енергия, съответно да има възможност да следи показанията на електромера и да ги отчита. За да постанови крайното си разрешение, съдът е взел предвид, че електропреносното дружество не е изпълнило задълженията си. Счетено е за ирелевантно обстоятелството дали потребителят на ел. енергия е поискал осигуряване на достъп извънсъдебно, доколкото подадената искова молба има характер на покана. Отчетено е и обстоятелството, че въпреки заявената готовност [фирма] не е представило доказателства да е осигурило на потребителката ключ от електромера, в който се намира процесното СТИ.
Формулираният от касатора въпрос кореспондира с оплакването му за недопустимост на обжалвания съдебен акт и становището, че съдът се е произнесъл над петитум, като е осъдил дружеството да предостави на потребителя ключ за електромерното табло, в което е монтирано СТИ. На първо място следва да се отбележи, че решаващата воля на съда е дружеството ответник да бъде осъдено да изпълни договорните си задължения, а обстоятелствата относно липсата на предоставен ключ за електромера са част от мотивите на решението. Оплакването за недопустимост е неоснователно и предвид извършените процесуални действия от страна на съда и ищцата. Още в исковата молба съвсем ясно е заявена претенцията на потребителката за осъждане на електропреносното дружество да изпълни задълженията си по сключения договор и да й осигури възможност за проверка на показанията на СТИ. В изпълнение на указанията на първоинстанционния съд с молба от 17.06.2015 г. ищцата е конкретизирала заявения петитум, като е посочила, че иска [фирма] да бъде осъдено да изпълни незабавно задължението си и да й осигури визуален достъп до СТИ и възможност за контрол на показанията по тарифи. Като е констатирал наличие на облигационна връзка между страните и неизпълнение на договорните задължения от страна на ответната страна, съдът е уважил предявения иск, а въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение. Несъстоятелни са твърденията на жалбоподателя, че съдът се е произнесъл над петитум, напротив решаващата му воля е в границите на претенциите на ищцата.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Както вече беше изяснено, поставеният въпрос съдържа в себе си оплакване срещу допустимостта на съдебния акт, поради което представлява касационно основание и не отговаря на изискванията за общо основание за допускане до касационно обжалване. Преценката на съда относно съответствието между търсената от ищеца защита и обема на предоставена такава е част от решаваща дейност. Оспорването на изводите на въззивният съд са предмет на произнасяне при разглеждане на касационната жалба по същество, но не и в производството по чл. 288 ГПК. Липсата на поставен въпрос, отговарящ на изискванията за общо основание по чл. 280, ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без разглеждане наличието на специалните предпоставки за това. Само за пълнота на мотивите следва да се посочи, че не са налице и предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Даденото разрешение на въззивния съд не е постановено в противоречие със сочените решения.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора следва да бъдат възложени сторените от ответника по касация разноски за настоящата инстанция – адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв./шестстотин лева/, чието плащане по банков път е удостоверено с приложения по делото кредитен превод.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 427/31.03.2016 г., постановено по гр. д. № 356/2016 г. на Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА [фирма] , ЕИК[ЕИК] да заплати на Ю. М. М., ЕГН [ЕГН] разноски за настоящата инстанция в размер на 600 лв. /шестстотин лева/.
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: