О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 521
гр. София 08.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1244/2018 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. Б. П., приподписана от адв. А. Т. – К. в качеството ? на служебен процесуален представител, против решение № 826/10.04.2017 г. по гр.д. № 2994/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 126/27.04.2015 г. по гр.д. № 445/2014 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, с което са отхвърлени исковете ? с правно основание чл. 29, ал 1 във вр. чл. 27 ЗЗД и чл. 33, ал. 1 във вр. чл. 27 ЗЗД, предявени срещу Р. Д. А. и Т. Н. А..
В касационна жалба се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение и се иска неговата отмяна.
В изпълнение на дадени указания от администриращия жалбата съд е подадена молба – „приложение към касационна жалба на основание чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК“, в която е заявено, че въззивното решение е очевидно неправилно, поради което е налице основание по чл. 280, ал. 2 ГПК /в действащата редакция/ за допускане до касационно обжалване.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор на касационната жалба от адв. А. Т. в качеството му на пълномощник на Т. Н. А. и Р. Д. А., в който се поддържа, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Жалбата е постъпила в съда на 23.05.2017 г. преди влизане в сила на измененията на ГПК, обнародвани с ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г., поради което и на основание § 74 ПЗР на ЗИД на ГПК подлежи на разглеждане по досегашния ред. Подадена e в срока по чл. 283 ГПК, против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване с оглед цената на предявените искове, жалбоподателката е страна с интерес да обжалва постановеното решение и жалбата е процесуално допустима.
Софийски апелативен съд се е произнесъл като въззивна инстанция по предявените от Л. Б. П. против Р. Д. А. и Т. Н. А. искове при условията на евентуалност с правно основание чл. 29, ал. 1 във вр. чл. 27 ЗЗД и чл. 33, ал. 1 във вр. чл. 27 ЗЗД за унищожаване на договор за замяна на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № 128, т. I, рег. № 3101, н.д. № 116 на 11.12.2010 г., като сключен поради измама и като сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия. Въззивният съд е потвърдил извода за неоснователност на исковите претенции. Посочил е, че ищцата, чиято е била доказателствената тежест, не е установила у нея да е била създадена невярна представа, че сделката ще бъде сключена при заплащане на сумата от 9 000 лв. за уравняване на цените на имотите. Не е доказано и твърдението ?, че сделката нарочно е изповядана при нотариус Т. с цел умишленото ? заблуждение. Приложеният като писмено доказателство нотариален акт не е оспорен. По иска за унищожаване на сделката поради сключването ? при крайна нужда и явно неизгодни условия, съдът е приел, че не е доказана нееквивалентност на престациите по сделката. Освен разликата в данъчните оценки на имотите, са съобразени и конкретните условия по сделката, а именно – ищцата е заменила идеални части от свой недвижим имот срещу недвижим имот – собственост на ответниците, което е съществено за определяне на пазарната стойност на всеки от имотите, предмет на сделката. Отделно ищцата е навела твърдения за нееквивалентност на престациите без да представи доказателства относно действителното фактическо и правно състояние на имотите. Самото обстоятелство, че е налице разлика в данъчните оценки на апартаментите не е достатъчно да обуслови извод, че сделката е сключена при явно неизгодни условия.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съгласно приетото в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извърши едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба/чл.290, ал.1 ГПК/. Липсата на поставен въпрос с предвидените в закона изисквания за общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчна, за да не се допусне касационно обжалване, без да се разглеждат допълнителните предпоставки за това. Само за пълнота на мотивите следва да се посочи, че такива не са нито посочени, нито обосновани.
„Очевидната неправилност“ на въззивното решение е основание за допускане на касационно обжалване, предвидено със ЗИД на ГПК, обн. с ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г. с новата разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК. Общ принцип на гражданското право е, че процесуалните норми действат занапред. В този смисъл е и разпоредбата на законодателя, съдържаща се в § 74 на ПЗР на закона, а именно: висящите производства по касационни жалби, подадени до влизането в сила на този закон, се разглеждат по досегашния ред. Следователно, доколкото касационната жалба на Л. Б. П. е подадена на 23.05.2017 г., то е недопустимо жалбоподателката да се позовава на основания за допускане до касационна проверка, предвидени с последващо изменение на закона.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 826/10.04.2017 г. по в.гр.д. № 2994/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: