О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 481
гр. София 08.04.2015 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 7119/2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Ц. Ф. и Л. А. Ф., приподписана от адв. И. Г., против решение № 5716/28.07.2014г., постановено по гр. д. № 16198/2013 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № І-48-120/09.08.2013 г. по гр.д. 50479/12г. на Софийски районен съд, с което е признато за установено по предявените от [фирма] положителни установителни искове с правно основание чл. 422 вр.чл. 124 ГПК вр. 415, ал. 1 ГПК вр.с чл,415 вр. чл. 124 ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 ЗЕ вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД, че П. Ц. Ф. и Л. А. Ф. солидарно при условията на съпружеска имуществена общност дължат на [фирма] сумата от 1510, 22 лв., представляваща стойност на доставената топлоенергия в имот, представляващ апартамент № 1, вх. 1, [жилищен адрес][жк], [населено място] за периода от 01.02.2009 г. до 30.04.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -13.03.2012 г. до окончателното й изплащане, отделно сумата от 173,43 лв., представляваща обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 01.07.2009г. до 09.11.2011 г., за които е издадена заповед по реда на чл. 410 ГПК по гр.д. 5200/2012 г. на СРС, 89 с-в, като отхвърля като неоснователни исковете в останалата част.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност поради противоречие с процесуалния и материалния закон и незаконосъобразност на постановеното решение.
Инкорпорирано в касационната им жалба, като основание за допускане до касационно обжалване жалбоподателите са посочили чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК. Изложили са подробни съображения, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за прилагането на закона, без да бъде формулиран конкретен въпрос. Цитирали са съдебни актове на първоинстанционни и второинстанционни съдилища, за да обосноват противоречива практика на съдилищата, но не са приложени преписи от решенията и не са представени доказателства, че същите са влезли в сила.
Ответникът по касация [фирма] не изразява становище по касационната жалба.
Третото лице помагач на ответника по касация – [фирма] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Въззивният съд се е произнесъл по въззивна жалба на П. Ц. Ф. и Л. Атанасова Ф., като е приел, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Приел е, за неоснователни доводите на жалбоподателите във връзка с оспорване наличието на облигационните отношения, като е установил, че в качеството им на собственици на процесния имот те са били и потребители на топлинна енергия. Позовал се е на чл. 150, ал.1 и ал. 2 ЗЕ, като е приел за доказано наличието на договорни правоотношения между страните по продажба на топлинна енергия. Посочил е, че съгласно разпоредбите на ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост се извърша по система за дялово разпределение, като топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост , се разделя на топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като етажните собственици от процесната сграда са взели решение на проведеното на 02.10.2004 г. общо събрание индивидуалното измерване на потреблението да се извършва от [фирма],което дружество било избрано и да извършва и дяловото разпределение в сградата. Въззивният съд се е произнесъл и по възражението на въззивниците, с което те са изложили доводи, че не дължат суми за топлинна енергия, тъй като предметът на договора не е определен по качество, като е препратил към мотивите на първоинстанционния съд и е допълнил, че по делото не се съдържат данни да са подавали жалби или рекламации, свързани с качеството. За да потвърди първоинстанционното решение, Софийски градски съд е намерил за неоснователни и доводите във връзка с количеството предоставена топлинна енергия, като се е позовал на приетото като доказателство заключение по извършената СТЕ и е заключил, че дяловото разпределение е правилно извършено и ищецът е доказал количеството на доставената топлинна енергия. Посочил е, че не са установени нарушение на ЗЕЕ, както и на чл. 24 ЗБНБ. Изложеното е обусловило крайните му изводи, че реално потребената енергия за периода м. 02.2009 г.-м. 04.2010 г. възлиза на 1510,22 лв., като в тази сума не са включени изравнения, корекции и просрочени задължения от предходни години, поради което искът е основателен до този размер, а мораторното обезщетение се дължи само върху сумата на реално потребена енергия.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, инкорпорирано в касационната жалба, не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулиран въпрос. Съгласно даденото задължително тълкуване на закона, съдържащо се в посоченото тълкувателно решение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд може само да го уточни и конкретизира. В случая изобщо не е формулирани въпрос. Следва да се има предвид, че е недопустимо съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало, прокламиран с чл.6 ГПК. Непосочването на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 е достатъчно основание за недопускане до касационно обжалване, без касационният съд да дължи произнасяне по твърденията относно наличието на специфичните предпоставки.
Само за пълнота на изложеното, следва да се посочи, че не са представени доказателства за противоречива практика на съдилищата, съгласно даденото задължително тълкуване на закона в т. 3 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение решение № 5716/28.07.2014г., постановено по възз.гр. д. № 16198/2013г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: