О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 656
гр. София 12.07.2018 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 4865/2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. В. К., подадена чрез адв. Р. Г., против решение № 1062/18.08.2017 г. по в.гр.д. № 1735/2017 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 164/28.04.2017 г., постановено по гр.д. № 795/2016 г. по описа на Районен съд – Карлово в частта, с която е предоставено упражняването на родителските права върху детето У. Х. на майката Х. М. К..
В жалбата са наведени оплаквания, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се неговата отмяна и предоставяне упражняването на родителските права върху роденото от брака дете на бащата.
Приложено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което жалбоподателят се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК без да е формулиран конкретен правен въпрос. Твърди се, че жалбата е допустима, тъй като решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Представя преписи от решение № 447/08.12.2015 г. по гр.д. № 3067/2015 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 158/28.06.2016 г. по гр.д. № 3316/2015 г. и Тълкувателно решение № 1 от 03.07.2017 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация – Х. М. К., подаден чрез адв. С. А., в който е изразено становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна.Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, преди влизане в сила на промените в ГПК, обнародвани с ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г., поради което и на основание § 74 от ПЗР на ЗИД на ГПК следва да бъде разгледана по досегашния ред. Подадена е от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК предвид предмета на спора – искане с правно основание чл. 59 СК за промяна на мерките за упражняване на родителски права.
Окръжен съд – Пловдив е сезиран с въззивна жалба от И. В. К. против първоинстанционното решение, с което в заведения бракоразводен процес родителските права върху роденото от брака дете У. Х. са предоставени на майката Х. М. К. и е постановено детето да живее с нея в Република България, а бащата е осъден да заплаща месечна издръжка. За да се произнесе съдът е съобразил разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК, според която решава въпросите при кого от родителите да живеят децата и на кого да се предостави упражняването на родителските права след като се преценят всички обстоятелства с оглед интересите на децата като възпитателски качества на родителите, полагани досега грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта им, възможността за помощ от трети лица, социално обкръжение и материални възможности, като изброяването на критериите е примерно, а не окончателно. Съдът служебно следи за най-добрия интерес на детето и в този смисъл преценява всички относими обстоятелства. Посочил е, че майката живее в [населено място], в жилище заедно със своите родители и баба, работи по трудово правоотношение като барман и получава месечно възнаграждение в размер на 450 лв. Бащата живее в [населено място], Т., в жилище, заедно с родителите му, работи като стоматолог и получава месечно възнаграждение в размер на 8950,50 турски лири. При изслушването по чл. 59, ал. 6 СК и двамата родители са заявили желание да отглеждат детето и да се грижат за него. Съдът е кредитирал с доверие данните от социалния доклад и приетата съдебно-психологическа експертиза по отношение на родителския капацитет на майката. Съобразил е, че бащата не е осигурил присъствието на детето във връзка с назначената съдебно-психологическа експертиза, въпреки че е предупреден за последиците на чл. 161 ГПК. Посочил е, че И. В. К. не е положил необходимите процесуални усилия, за да се установи родителския му капацитет, създал е и пречки да се установи дали у детето се наблюдава синдром на родителско отчуждение по отношение на майката. Взел е предвид данните от свидетелските показания, че детето употребява неприлични думи по адрес на майка си. Бащата и родителите му са възпрепятствали пълноценния личен контакт между майка и син съгласно постановените привременни мерки. Това поведение на родителя е критично оценено и съдът, съобразявайки казуалната практика на ВКС, е приел, че с него бащата демонстрира липса на достатъчен родителски капацитет. С тези мотиви Окръжен съд-Пловдив е достигнал до крайния си извод, че И. В. К. не притежава в достатъчна степен възпитателски качества на родител, които да му позволяват да упражнява сам родителските права върху детето и е потвърдил първоинстанционното решение, с което същите са предоставени на майката и е определено местоживеене на детето при нея в Република България.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съгласно приетото в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС формулираният въпрос не следва да се отнася до правилността на обжалваното решение, до възприемането на фактическата обстановка или до обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, касаторът е длъжен да посочи въпрос. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране, тъй като формулираният въпрос определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване – а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. В приложеното от касатора изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, дори не е направен опит да бъде формулиран правен въпрос с предвиденото от процесуалния закон съдържание. Напротив отново са разгърнати оплакванията за неправилност на въззивното решение, съдържащи се в подадената касационна жалба. Дори самият касатор сочи, че решението следва да бъде допуснато до касационна проверка, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба/чл.290, ал.1 ГПК/. Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касатора евентуално би имал предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.Предвид изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Само за пълнота следва да се посочи, че при постановяване на атакуваното решение въззивният съд е съобразил трайната казуална практика на ВКС и при определяне на родителя, който да упражнява родителските права е взел предвид всички относими обстоятелства, установени по делото от събраните доказателства, както и начина, по който се е отразило процесуалното поведение на една от страните по отношение на доказателствения материал.
С оглед изхода на настоящото производство касаторът следва да заплати направените и доказани разноски от ответника по касация в размер на 960 /деветстотин и шестдесет/ лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1062 /18.08.2017 г., постановено по възз.гр.д. № 1735/2017 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА И. В. К., ЕГН [ЕГН] да заплати на Х. М. К., ЕГН [ЕГН] сумата от 960/деветстотин и шестдесет/ лв. разноски за настоящето производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: