О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 592
гр. София 30.04.2015 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 56/2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Г. Г., чрез процесуалния му представител – адв. К. Б., против решение № 16146/07.08.2014г., постановено по гр. д. № 11827/2012 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 07.05.2012 г. по гр.д. 55762/10 г. на Софийски районен съд, с което е прието за установено по предявените от С. Г. М. срещу К. Г. Г. искове с правно основание чл.422 ГПК, че К. Г. Г. дължи на С. Г. М. на основание чл. 240 ЗЗД сума в размер на 9130 лв., представляваща дадената по договор за заем от 19.08.2009г. парична сума; на основание чл. 79, ал.1, предл. 1 ЗЗД сума в размер на 570 лв., представляваща неизпълнено задължение по договор от 19.08.2009 г. за заплащане на направени разноски по съставяне на нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека, ведно със законната лихва върху посочените суми за периода от 16.06.2010 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното им изплащане, както и сумата 194 лв.- разноски в заповедното производство, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д.27683/2010 г. по описа на СРС, 36 с-в.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на постановеното решение поради противоречие с процесуалния и материалния закон –основания по чл. 281, ал.1, т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси, за които се твърди бланкетно, че е налице основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване: 1. Какво съдържание е вложил законодателят като изрично е употребил израза „когато е уговорена” ; Налице ли е законово изискване в самия договор да бъде посочено наличието на поето задължение за солидарна отговорност, макар и с други думи; 2. Допустимо ли е по пътя на тълкуване на последващи действия да се правят изводи за наличие на уговорка за солидарност на задължението; 3. Задължен ли е съдът да призове свидетел, който е отказвал да се яви доброволно.
Ответникът по касация С. Г. М., чрез процесуалния си представител адв. В. Я., е депозирал писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК , в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на С. Г. М. срещу К. Г. Г. и В. Г. Г., с която ищецът претендира да бъде признато за установено, че ответниците солидарно му дължат сумата от 9130 лв., представляваща невърнат заем по сключен договор и сумата от 570 лв., представляваща сторени разноски по нотариален акт, за които е поискал да му бъде издадена заповед за изпълнение. Съдът е приел, че иска му спрямо К. Г. Г. е основателен и следва да бъде уважен, а производството срещу В. Г. Г. следва да бъде прекратено, доколкото същият не е подал възражение срещу издадената в производството по чл. 417 ГПК заповед за изпълнение. След съвкупна преценка на доказателствата е приел от фактическа страна следно: с нотариален акт № 99, том ІІ, рег. № 2136, дело № 255/2009 г,. на нотариус Д. К. с район на действие РС- [населено място], съставен на 19.08.2009 г., страните са сключили договор за заем, по силата на който С. Г. М. е предоставил на К. Г. Г. и В. Г. Г. сумата от 9130 лв. със задължението заемателите да я върнат в срок до 19.11.2009 г.,както и да възстановят на заемодателя и сумата от 570 лв., представляващи направените разноски по съставяне на нотариален акт за ипотека. Видно от съдържанието на договора, обективиран в нотариалния акт за ипотека, ипотекарните длъжници носят солидарна отговорност спрямо заемодателя – ипотекарен кредитор. От правна страна е приел за доказано сключването на договора, тъй като нотариалният акт за учредяване на ипотека представлява и разписка за предаване на сумата, съгласно изявленията на страните, които са го подписали. При тълкуване на договора е достигнал до извода, че заемателите отговарят солидарно за връщане на заетата сумата, тъй като в т. 8 от договора са се съгласили, че солидарната им отговорност обхваща всички задължения, посочени в акта за учредяване на ипотека върху недвижим имот. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение и е препратил към неговите мотиви, но е отчел, че неправилно първостепенния съд не е разгледал релевираното възражение за унищожаемост на сключения договор по чл. 29 ЗЗД. Приел е, че посоченото възражение е неоснователно, като подробно и аргументирано е изследвал събраните доказателства в светлината на твърденията на жалбоподателите. По отношение на възражението срещу възприетата солидарна отговорност на заемателите за връщане да дадената в заем сума е приел, че ипотеката е учредена за обезпечаване договора за заем, поради което и тълкувайки волята на страните, обективирана в сключения договор, следва да се приеме, че К. Г. Г. и В. Г. Г. са се задължили да отговарят солидарно за изпълнението на всички задължения по договора и заемодателят може да претендира от всеки един от двамата заемополучатели по отделно изпълнение на цялото задължение, като плащането на един от двамата, погасява задължението и на другия.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Касаторът не е посочил въпрос от значение за изхода на делото, който да е разрешен в обжалваното въззивно решение, да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда. Съгласно дадените задължителни указания на закона, съдържащи се в ТР 1/2009 по т.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане до касационно обжалване, без да се разглеждат допълнителните основания за това. Само за пълнота на изложение следва да бъде посочено и следното: Поставеният първи въпрос не е конкретен и не визира разрешение на въззивния съд, което да е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания акт. Относим е към ясната и безпротиворечива разпоредба на чл. 121 ЗЗД,която не се нуждае от допълнително тълкуване. Така поставен представлява общо и абстрактно питане, което не може да послужи като основание за допускане до касационно обжалване.
Вторият въпрос касае правилността на разрешението, дадено от въззивния съд във връзка с направеното тълкуване по смисъла на чл. 20 ЗЗД на сключения договор за заем, обективиран в нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека, за да достигне до действителната воля на страните и представлява основание за касационно обжалване, но не и основание за допускане до касационна проверка.
Третия въпрос също не обосновава наличие на общо основание по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. Въпросът е фактически и не съдържа правно разрешение, доколкото въззивният съд е оставил без уважение искането за повторно призоваване на свидетеля, като е взел предвид конкретното процесуално поведение на въззивника.
Освен това релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице,защото касаторът се е позовал бланкетно на него и не е обосновал самото основание, т.е. не е посочил какво е значението на “поставения” правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид , че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване.
На ответника по касационната жалба не се следват разноски за настоящата инстанция,тъй като липсват доказателства реално да са направени,както и техния размер.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №16146/07.08.2014г., постановено по гр. д. № 11827/2012 г. по описа на Софийски градски съд, ІІ „г” въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: