О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 415
гр. София 09.05.2018 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 23 април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 168 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника [фирма] [населено място], чрез адв. Х. М. против решение № 245/18.09.2017 г. по в.гр.дело № 00482/2017 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение№ 451/19.05.2017 г. по гр.дело № 05890/2016 г. на Пернишкия районен съд, с което са уважени предявени искове от В. Т. В. срещу жалбоподателя с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ за сумата 6170.40 лв., обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва, считано от 09.12.2016 г. до окончателното изплащане.
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението въпроси, за постановяване на решение, с което се отмени въззивното решение и предявените искове се отхвърлят.
В изложението са формулирани въпросите: 1. за задължението на въззивния съд при постановяване на решението да обсъди конкретното съдържание на заповедта за уволнение, както и всички обстоятелства и доказателства, относими към съдържанието й, включително доказателствата, които не са обсъдени въобще от съда, решен в противоречие с практиката на ВКС, 2. относно мотивиране на обжалваната заповед, с начина на описване на нарушението и фактическите обстоятелства, доказани по делото, 3. отнася ли се към самото фактическо основание, като необходимо съдържание на заповедта обема на нарушеното задължение, съгласно конкретно възложените трудови задължения на работника. Обема на нарушеното като задължение на работника само от длъжностната характеристика по трудовия договор ли се определя или значение имат всички установени факти по делото/в това число писмени обяснения на работника за нарушението и събрани гласни доказателства по делото/, като преценката извършва ли се конкретно според особеностите на всеки отделен случай съгласно мотивите на уволнителната заповед. Втори и трети въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС. 4. по какъв начин се установява съдържанието на задълженията на работника и дали същите се установяват само чрез длъжностната характеристика, решен в противоречие с практиката на ВКС, 5. ясно и недвусмислено ли е установено/доказано/ от работодателя в настоящия случай по делото съдържанието на възложените на работника задължения, 6. установеното от работодателя неизпълнение на задължения от страна на работника в настоящия случай свързани ли са с възложените трудови функции на работника по трудовото правоотношение. 7. за разпределение доказателствената тежест в процеса и ангажирани ли са надлежни доказателства по спора за вменените на работника трудови функции и задължения и извършените от работника нарушения, посочени в уволнителната заповед, осъществен ли е състава на дисциплинарно нарушение от страна на работника и в какво се изразява същото съгласно мотивите на уволнителната заповед. Пети, шести и седми въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, 8. за задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и дали писмените обяснения на работника, дадени по реда на чл.193 КТ, в които се признава извършеното нарушение трябва да се преценят от съда с оглед на всички обстоятелства по делото, решен в противоречие с практиката на ВКС, 9.приетата от работника за изпълнение работа, възложена от работодателя/установено чрез събраните гласни доказателства по делото и писмени обяснения от работника, дадени в хода на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание/ обосновават ли извод, че на работника не са му възложени отговорностите, описани в заповедта за уволнение – да взима проби от всички доставки и от всеки камион извършващ доставки на прахообразен невъглеродител и млени антрацитни въглища, необходими за работата на цех ЕСДЦ, съответно уволнението е незаконосъобразно на това основание, решен в противоречие с практиката на ВКС, 10. за задължението на съда при преценката на събраните доказателства да съобрази научните, логическите и опитните правила, да прецени способността на всеки свидетел обективно и точно да възприема фактите, да съхрани впечатленията си и да ги изложи добросъвестно пред съда, както и да съобрази при какви обстоятелства свидетелят е узнал съответния факти за кое време в хода на развитие на правоотношенията между страните се отнася той, 11. придобиването на качеството отчетник, съответно МОЛ зависи ли от вписването му в длъжностна характеристика, като се има предвид, че длъжностна характеристика може и да не е издадена, тъй като законодателството не изисква за валидността на трудовото правоотношение като задължение работодателя да състави и да връчи на работника длъжностна характеристика, 12. по делото установява ли се и/или следва ли да се установи с оглед фактическия състав на нарушенията и мотиви на уволнителната заповед, че ищецът е МОЛ и/или специалист, определен от дирекция”Доставки” и/или специалист в отдел „Стоков финансов контрол”, за да се приеме, че същият има задължение и носи отговорност за взимането на проби от доставените продукти за химически анализ и/или тяхното качество и съответствие със заявените за доставка. В тази връзка следва да се посочи, че дори разпределената доказателствена тежест с доклада по делото не съдържа подобни указания към работодателя, с оглед на което и правото на защита на ищеца е нарушено същество. Жалбоподателят твърди, че подобен предмет на доказване не е въвеждан с изготвения от съда доклад по делото, а съдът изрично следва да укаже на страните съобразно процесуалните правила на ГПК фактите за които не са ангажирани и не се сочат доказателства, което не е сторено от съдебния състав по делото в първоинстанционното и във въззивното производство. Следвало ли е с изготвения доклад по делото съдът изрично да въведе подобен предмет на доказване по делото по съществото на спора. Девети, десети, единадесети и дванадесети въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС. Цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК. Жалбоподателят сочи в изложението, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С въззивното решение съдът се е произнесъл по предявени искове от В. Т. В. с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ.
От фактическа страна е прието за установено от допълнително споразумение към трудов договор № 01/03.01.2003 г., че ищецът е работил по трудов договор за неопределено време при ответника, по силата на който е изпълнявал длъжността „шихтовчик-феросплави“. На 11.06.2013 г. на ищеца е връчена длъжностна характеристика за длъжността „феросплавчик”, в сила от 21.05.2013г., според която работещият на тази длъжност е пряко подчинен на началник смяна, началник производство и началник цех ЕСДЦ. По длъжностна характеристика задълженията на ищеца са 11 на брой и се свеждат до следното: да следи и отговаря за състоянието на бункерните естакади за производството и количеството на материалите в тях; следи и отговаря за наличието на ситна фракция феросилиций в коробките пред пещите; отговаря за наличието на алуминий и тръби за отваряне на улеите. При липса ги доставя; посреща колите с насипни материали от участъка за спомагателни материали и ги разтоварва; закача контейнерите за куката на крана, зарежда бункерите; работи като подкранови.
Съдът е приел, че съгласно докладна записка от 29.09.2016 г., при извършена проверка на 13.09.2016г. от системата за инжектиране на въглерод на ЕДП1 и от силозите на ЕДП3 е установено следното нарушение: показателят, който в голяма степен се отклонява е съдържание на пепел в млените антрацитни въглища – в ЕДП1 пепелно съдържание от порядъка на 43% при максимум 10%, – в ЕДП3 пепелно съдържание от порядъка на 60 % при максимум 10%, като лицата отговорни за вземането на проби при доставка на този материал – двамата шихтовчици в ЕСДЦ К. К. и В. В. е предложено да бъдат освободени от работа. Приел е също, че във връзка с констатираните нарушения работодателят е отправил покана с изх. № 671/10.10.2016 г., с която е изискал писмени обяснения от ищеца по смисъла на чл. 193 ГПК. Последният е депозирал обяснения, без данни да са отразени в регистратурата на работодателя, в които заявява, че взимал проби периодично, освен след приключване на работното му време.
Със заповед № 672/11.10.2016 г. е прекратен трудовия договор на ищеца, на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Като причина за дисциплинарното уволнение са посочени нормите на чл. 187, т. 3 КТ /неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила/, т. 7 КТ /неизпълнение на законните нареждания на работодателя/ и т. 10 КТ /неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение/, квалифицирани по чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ /други тежки нарушения на трудовата дисциплина/ и чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ /злоупотреба с доверието на работодателя/. В обстоятелствената част на заповедта допуснатите от работника нарушения са описани както следва: в периода 01.01.2016г. – 15.09.2016г. на мястото му на работа, работникът не е взимал проби от всички доставки и от всеки камион извършващ, доставки на прахообразен невъглеродител и млени антрацитни въглища, необходими за работата на цех ЕСДЦ, както и че предоставените за анализ проби от тези материали, за което работникът е пряко отговорен, не отговарят на качеството на доставения материал. При взета контролна проба на 13.09.2016г. от системата за инжектиране на въглерод на ЕДП1 и от силозите на ЕДП3 е установено следното нарушение: показателят, който в голяма степен се отклонява е съдържание на пепел в млените антрацитни въглища – в ЕДП1 пепелно съдържание от порядъка на 43% при максимум 10%, – в ЕДП3 пепелно съдържание от порядъка на 60 % при максимум 10%. Заповедта е била връчена на ищеца на 11.10.2016 г., удостоверено с негов подпис.
Въззивният съд е приел, че в хипотезите на чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 7 и т. 10 КТ, за да е законосъобразно уволнението работодателят, освен необходимото съдържание на заповедта за дисциплинарно наказание по чл. 195, ал. 1 КТ и общите обективни и субективни признаци на нарушение на трудовата дисциплина по чл. 186 КТ, следва още да установи и че работникът реално е извършил посоченото в заповедта нарушение, изразяващо се в неизпълнение на конкретни трудови задължения, както и че тези задължения са му възложени с оглед заеманата конкретна длъжност и че работникът е бил запознат /известен/ за съответното си конкретно задължение. Прието е, че съдържанието на задълженията на работника се уреждат в трудовия договор чрез посочване на естеството на неговата работа и се установяват чрез длъжностната му характеристика. Посочил е, че е възможно те да бъдат установени и по друг начин, включително и с актове на работодателя, но във всички случаи съдържанието на възложените на работника задължения следва да са свързани с трудовите функции на работника, което да е ясно и недвусмислено установено от работодателя, върху когото е доказателствената тежест.
Прието е, че при съпоставка на посочените от работодателя нарушения на правила за работа, от които е направен извод за неизпълнение на възложената работа – от една страна и възложените с длъжностната характеристика задължения – от друга, се установява, че с трудовия договор и длъжностната характеристика на ищеца не са възлагани отговорностите, описани в заповедта за уволнение – да взима проби от всички доставки и от всеки камион извършващ доставки на прахообразен невъглеродител и млени антрацитни въглища, необходими за работата на цех ЕСДЦ.
Според въззивния съд в приетите като доказателство Вътрешни правила от Интегралната система за управление от 03.12.2015 г. на [фирма] е посочено в раздел 4.8, стр. 7/10, че „проверката на количеството и качеството на продуктите за съответствие със съпроводителните документи/поръчките при приемането и разтоварването им се извършва от МОЛ и при необходимост от специалисти, определени по предложение на дирекция „Доставки“ … пробите за анализ се взимат от МОЛ от съответния склад…“. В раздел 6, стр. 9/10 от същите вътрешни правила е посочено, че проверката на доставяните продукти и изготвяне на регламентираните документи е отговорност и задължение на отдел „Стоков финансов контрол“ – специалист като задължението за взимане на проби от доставените продукти за химически анализ е на материално-отговорно лице. С оглед на това е прието, че от длъжностната характеристика на ищеца или от други писмени доказателства по делото не е установено, че ищецът е МОЛ и/или специалист, определен от дирекция „Доставки“ и/или специалист в отдел „Стоков финансов контрол“, за да има задължение и носи отговорност за взимането на проби от доставените продукти за химически анализ и/или тяхното качество и съответствие със заявените за доставка. Формиран е извод, че не е установено с посочените вътрешни правила работодателят да е възлагал на ищеца други задължения, извън вече изброените в длъжностната му характеристика. Прието е, че по делото не са представени и не са приемани като доказателство други вътрешно-фирмени процедури, правила и инструкции и/или други нареждания и актове на работодателя, установяващи различни от описаните в длъжностната характеристика задължения, респ. ако такива съществуват, работникът да е бил запознат /известен/ за тях. С оглед на това е изведен извод, че съобразно установеното от фактическа страна и при доказателствена тежест на работодателя, по делото липсват доказателства, че ищецът е осъществил дисциплинарните нарушения по чл. 187, т. 3, т. 7 и т. 10 КТ, за които е подведен под отговорност по чл. 190, ал.1, т. 7 КТ.
Въззивният съд е възприел и извода в първоинстанционното решение за липсата на основанието за дисциплинарното уволнение по чл. 190, ал. 1, т.4 КТ – „злоупотреба с доверието на работодателя“. Според съда след като не е доказано посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина, не е необходимо да се обсъжда дали посоченото поведение осъществява състава на чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ.
Освен тези съображения е прието, че посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ – злоупотреба с доверието на работодателя, представлява използването на оказаното доверие от работодателя спрямо работника за неправомерно извличане на определена облага за последния или за другиго, или както и когато с действията си е злепоставил работодателя пред трети лица. Посочил е, че дори и да се приеме, че описаното в заповедта за уволнение е нарушение на трудовата дисциплина, то това поведение не представлява нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ, за което може да се налага дисциплинарно уволнение, тъй като при доказателствена тежест на работодателя не е установено да е осъществен фактическият състав на чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ – поведението на ищеца да е с цел извличане на облага, което да се отразява пряко в имуществената сфера на работодателя като вреда, или да е ощетено трето лице – клиент на работодателя, както не е установена и преднамереност в поведението на ищеца. С оглед на това е изведен извод за незаконност на уволнението, поради което заповедта за уволнение подлежи на отмяна.
Приел е, че основателността на иска по чл. 344, ал.1, т.1 КТ и това, че ищецът е полагал труд по трудов договор за неопределено време, води до уважаване на иска по чл. 344, ал.1, т.2 КТ.
Прието е, че при уважаването на иска по чл. 344, ал.1, т.1 КТ, работникът има право на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ за оставането без работа поради уволнението за не повече от шест месеца. Прието е също за установено, след направената от районния съд констатация с трудовата книжка, че след прекратяване на трудовото правоотношение между страните, не са налице отбелязвания ищецът да е работил по нов трудов договор, не са нанасяни последяващи възстановявания на ищеца на работа, от което е формиран извод, че оставането на ищеца без работа е в причинна връзка с процесното уволнение. Посочил е, че размерът на дължимото обезщетение е определен въз основа на изслушаната пред районния съд СИЕ според Б., получено от работника за месеца, предхождащ уволнението, и възлиза на 6170,40 лв. Прието е, че е основателен и искът по чл. 225, ал.1 КТ за претендирания период от 6 месеца, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение – 11.10.2016 г.
При тези съображения първоинстанционното решение, с което исковете с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ са уважени е потвърдено.
По правните въпроси:
Съдът намира, че в случая са приложими разпоредбите на чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК в редакцията на текстовете до изменението, прието със ЗИДГПК, обн.Д.в.бр.86/2017 г. на основание пар.74 от ПЗР на ЗИДГПК.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия въпрос от изложението.
С решение № 180/25.06.2014 г. по гр.дело № 991/2014 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.290 ГПК е възприета практиката на ВКС, обективирана в решения по чл.290 ГПК при значително по-широка формулировка на процесуалноправния въпрос. Според тази практика съобразно изискванията на чл.12 и чл.235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението всички доказателства, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Възприета е и практика на ВКС, изразена в постановени по реда на чл. 290 ГПК – решение № 464 от 26.05.2010 г. по гр.д. № 1310/2009 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о., решение № 92 от 16.03.2011 г. по гр.д. № 910/2010 г. на ІІІ г.о. на ВКС и др., с които е прието, че от значение за ангажиране дисциплинарната отговорност на работника или служителя е установяването на дисциплинарните нарушения и тяхното съответствие с фактическите основания, изложени в заповедта за дисциплинарно уволнение.
В същата насока е разрешението на правния въпрос в решение № 8/20.02.2013 г. по гр.дело № 470/2012 г. на ВКС, II г.о., решение № 217/09.06.2011 г. по гр.дело № 761/2010 г. на ВКС, IV г.о., решение № 388/17.10.2011 г. по гр.дело № 1975/2010 г. на ВКС, IV г.о., решение № 24/28.01.2010 г. по гр.дело № 4744/2008 г. на ВКС, I г.о. решение № 92/16.03.2011 г. по гр.дело № 910/2010 г. на ВКС, III г.о., решение № 464/26.05.2010 г. по гр.дело № 1310/2009 г. на ВКС, IV г.о., постановени по чл.290 ГПК.
Правният въпрос въззивният съд е разрешил в съответствие с цитираната практика на ВКС. С обжалваното решение съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, които са от значение за решението по делото. Преценил е всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Изложени са и правни изводи по предмета на спора. С оглед на посоченото настоящият съдебен състав преценява, че не е установено соченото основание за допускане на касационно обжалване по първия въпрос от изложението.
По същият въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Въпросът касае приложение разпоредбите на чл.236,ал.2 ГПК, които са ясни и пълни и не следва да се тълкуват. По приложението им е установена трайна и обилна съдебна практика, с която въззивният съд е съобразил решаващите правни изводи. Тази практика не се нуждае от осъвременяване, поради липса на данни за промени в обществените условия и законодателството.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория въпрос от изложението.
С решение № 92/16.03.2011 г. по гр.дело № 910/2010 г. на ВКС, III г.о., по чл.290 ГПК е възприета практиката на ВКС, според която разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ по императивен начин установява необходимото съдържание на заповедта за дисциплинарно наказание. Актът на работодателя трябва да съдържа данни за нарушителя, наложеното наказание и законния текст, въз основа на който се налага, описание на нарушението и времето на извършването му. За да се гарантира възможността за ефективна защита срещу уволнението, нарушението трябва да е описано по начин, указващ ясно в какво е обвинен уволненият работник или служител.
С решение № 464/26.05.2010 г. по гр.дело № 1310/2009 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК е прието, че императивната разпоредба на чл.195 ал.1 от КТ въвежда изискване за мотивиране на заповедта за дисциплинарно наказание.Тя трябва да съдържа данни за нарушителя,в какво се състои нарушението,датата на която е констатирано,наказанието и законния текст,въз основа на който се налага. Смисълът на тази разпоредба е работникът или служителят да знае конкретната причина за дисциплинарното си уволнение.Той трябва да получи пълна информация за обстоятелствата,на които се основава уволнението,за да може евентуално да организира съдебната си защита.Неправилната правна квалификация,дадена от работодателя в заповедта,не се отразява върху законността на уволнението при доказване на осъществените от ищеца и подробно описани в заповедта нарушения. Правният въпрос въззивния съд не е разрешил в отклонение от посочената практика на ВКС. С обжалваното решение е прието, че заповедта за уволнение на ищеца по съдържание отговаря на изискванията на чл.195,ал.1 КТ. Следователно не е установено основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този въпрос.
По същият въпрос не е установено и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Разпоредбите, чието приложение касае въпросът – чл.195,ал.1 КТ са ясни и пълни и не следва да се тълкуват. По приложението им е установена обилна съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по третия въпрос от изложението. В подкрепа на доводите за допускане на касационно обжалване на това основание жалбоподателят не е цитирал и представил тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. (отм.); тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК, които да касаят този въпрос. Поради това съдът преценява, че не е установено основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този въпрос.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по третия въпрос от изложението, тъй като жалбоподателят не е обосновал самото основание – не е посочил какво е значението на поставения правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато жалбоподателят не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. По поставения въпрос, касаещ приложението на нормата на чл.195,ал.1 КТ не е налице непълнота или неяснота в правната уредба, не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго и съществува последователна и многобройна задължителна съдебна практика.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по четвъртия въпрос от изложението.
С решение № 257/10.06.2010 г. по гр.дело № 3681/2008 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.290 ГПК е допуснато касационно обжалване по правните въпроси относно приложението на чл.193, ал.1 КТ и чл.195,ал.1 КТ. Прието е, че при преценка на законността на дисциплинарното уволнение съдът извежда вида на дисциплинарното нарушение от неговите обективни признаци, посочени в мотивите на заповедта за уволнение и преценява дали събраните по делото доказателства установяват фактическият състав на визираното в мотивите нарушение. Дисциплинарното нарушение като вид правонарушение е установено от разпоредбата на чл. 186 КТ и се определя като виновно неизпълнение на трудовите задължения. Елементите на фактическия състав на дисциплинарното нарушение, които го характеризират като вид правонарушение са: деяние/действие или бездействие/, противоправност и вина. Прието е също, че обект на дисциплинарното нарушение като основание за дисциплинарната отговорност са трудовите задължения на работника и служителя, които трябва да бъдат изпълнявани точно и добросъвестно. Техният обем произтича от съдържанието на конкретното индивидуално трудово правоотношение като при изпълнението им работникът и служителят е длъжен да спазва законните нареждания на работодателя. Правният въпрос въззивният съд не е разрешил в противоречие с тази практика на ВКС. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че с трудовия договор и длъжностната характеристика на ищеца не са възлагани отговорностите, описани в заповедта за уволнение – да взема проби от всички доставки и от всеки камион извършващ доставки на прахообразен невъглеродител и млени антрацитни въглища, необходими за работата на цех ЕСДЦ. Прието е, че с вътрешните правила от Интегралната система за управление от 03.12.2013 г. на [фирма] работодателят не е възлагал на ищеца други задължения, извън възложените му с длъжностната характеристика, нито по делото са представени и приемани като доказателства други вътрешно-фирмени процедури, правила и инструкции и/или други нареждания и актове на работодателя, установяващи различни от описаните в длъжностната характеристика задължения. Тези изводи на съда не са в отклонение от цитираната практика на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този въпрос.
По същият въпрос не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като разпоредбите на чл.193, ал.1 КТ и чл.195,ал.1 КТ са ясни и пълни и не следва да се тълкуват. По приложението им е установена трайна и обилна съдебна практика, с която въззивният съд е съобразил решаващите правни изводи.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по пети, шести, седми, девети, единадесети и дванадесети въпроси от изложението. В първата част седми въпрос е поставен общо и бланкетно и поради това не представлява правен въпрос. В останалата част на седми въпрос, както и всеки от посочените – пети, шести, девети, единадесети и дванадесети въпроси не са правни въпроси, тъй като касаят правилността на обжалваното решение и са основания за касационна отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Според практиката на ВКС, изразена в т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. С определението по чл.288 ГПК К. съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва само ако той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. С оглед на това тълкуване се налага извода, че поставените въпроси не са правни. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки, предвидени в чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по осми въпрос от изложението.
С решение № 138/13.05.2014 г. по гр.дело № 5715/2013 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК е прието, че съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Прието е, че писмените обяснения на работника, дадени по реда на чл.193 КТ, в които се признава извършеното нарушение, трябва да се преценят от съда с оглед на всички обстоятелства по делото, включително и с оглед показанията на свидетелите, на които трудовата функция се изразява в осъществяване на контрол върху дейността на други работници или служители. Признанието по реда на чл.193, ал.1 КТ на нарушението на трудовата дисциплина, за което е наложено дисциплинарното наказание, е извънсъдебно изявление на работника или служителя пред работодателя за това, че са се осъществили неизгодни за него факти. Доказателствената сила на извънсъдебното признание по реда на чл.193, ал.1 КТ се основава на неизгодността съобразно правилото: “scriptum pro scribente nihil probat, sed contra scribentem”. Съществуващата възможност извънсъдебното признание да не отговаря на истината задължава съда да го преценява с оглед всички обстоятелства по делото. Правният въпрос въззивният съд е разрешил в съответствие с посочената практика на ВКС. С оглед и на това не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този въпрос.
По същият въпрос не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1т.3 ГПК, поради това, че жалбоподателят не е обосновал изобщо наличието на това основание – не е обосновал какво е значението на поставения правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се отбележи, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато жалбоподателят не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. По поставения въпроси, касаещ приложението на нормата на чл.175 ГПК и чл.236,ал.2 ГПК не е налице непълнота или неяснота в правната уредба, не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго и съществува последователна и многобройна задължителна съдебна практика.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по десети въпрос от изложението.
С решение № 554/08.02.2012 г. по гр.дело № 1163/2010 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК е прието, че съгласн