5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 642
гр. София, 01.08.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1432/2019 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Напоителни системи“ ЕАД, подадена чрез юрисконсулт А. П., против въззивно решение № 7859/13.12.2018 г., постановено от Софийски градски съд, по възз.гр.д № 6308/2018 г., с което е отменено решение № 333807/08.02.2018 г. по гр.д. № 52805/2017 г. по описа на Софийски районен съд и вместо него на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е отменено уволнението на Р. Й. М., извършено със заповед № РД 13-75/06.06.2017 г. на „Напоителни системи“ ЕАД за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Р. Й. М. е възстановена на длъжността „счетоводител“ и на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ „Напоителни системи“ ЕАД е осъдено да заплати на Р. Й. М. сумата от 15 876 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 07.06.2017 г. до 07.12.2017 г. поради незаконно уволнение и са присъдени съдебни разноски.
В подадената касационна жалба се съдържат оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение. Иска се отмяна на постановеното въззивно решение и присъждане на разноски.
В изпълнение на дадени указания с разпореждане от 22.01.2019 г. на Софийски градски съд жалбоподателят „Напоителни системи“ ЕАД е представил „основания за допускане на касационна жалба“, в което е поставен въпросът, съдържащ се и в подадената жалба – „Какво е значението на подписаните от Р. М. длъжностни характеристики предвид извършените от същата нарушения?“. Позовава се на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на касационната жалба, подаден от насрещната страна Р. Й. М., чрез адв. С. Б.. Поддържа се, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна. Заявена е претенция за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд,състав на ІV гражданско отделение,за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 във вр. чл. 62, ал. 2 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.
Софийски градски съд се е произнесъл като въззивна инстанция по предявените от Р. Й. М. против „Напоителни системи“ ЕАД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225 КТ искове за отмяна на дисциплинарното уволнение на ищцата, извършено със заповед № РД 13-75/06.06.2017 г. Посочил е , че от събраните доказателства се установява, че заповедта за уволнение е за длъжността „счетоводител“, а сочените нарушения – 1/ неправилно изчисляване и изплащане на допълнително трудово възнаграждение за придобит професионален опит на служители, назначени за периода от 01.09.2016 г. до 27.02.2017 г.; 2/ нарушения при назначаване на служители, с които е сключен трудов договор на длъжности, които не фигурират като длъжности в одобреното и утвърдено от изпълнителния директор и действащото към момента на сключване на трудовите договори длъжностно разписание; 3/ неправилно изчисляване, вследствие на което е изплатено обезщетение по чл. 220 КТ и чл. 22 от действащия Колективен трудов договор на служител, чийто трудов договор е прекратен на основание чл. 71 КТ – в изпитателния срок – в размер на две брутни работни заплати; 4/ нарушение, свързано с неправилното изчисляване, вследствие на което е изплатено допълнително трудово възнаграждение за придобит професионален опит на служител; 5/ начислени и изплатени средства за допълнително възнаграждение за придобит професионален опит, без да е налице основание – са задължения за служителите за длъжността „човешки ресурси“, която към момента на прекратяване на трудовите задължения вече не се е заемала от жалбоподателката при условията на вътрешно съвместителство. Въззивният съд е отчел, че Р. Й. М. е заемала длъжността „човешки ресурси“ при условията на вътрешно заместване съвместно със задълженията на длъжността „счетоводител“ за периода от 26.09.2016 г. до 06.03.2017 г. Обстоятелството, че установените нарушения на трудовата дисциплина са част от задълженията на длъжността „човешки ресурси“ се установява и от самото съдържание на заповедта за уволнение, както и от искането за даване на обяснения по реда на чл. 193, т. 1 КТ. Страните не спорят относно факта, че към момента на оспореното дисциплинарно уволнение Р. Й. М. е заемала длъжността „счетоводител“. При така установеното Софийски градски съд е приел, че служителката не може да бъде уволнена от длъжността на основания трудов договор за нарушения на трудовите задължения за длъжност, която към момента на извършване е заемала при условията на вътрешно съвместителство, но към момента на уволнението не е изпълнявала. С тези съображения е уважил главния иск за отмяна на незаконосъобразното уволнение и обективно съединените искове за възстановяване на заеманата длъжност и заплащане на обезщетение за оставане без работа. По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1 КТ при преценка на събраните писмени доказателства, извършената констатация на трудова книжка на служителката, както и заключението на изслушаната ССчЕ е установил, че уволнената служителка действително е останала без работа в периода 07.06.2017 г. – 07.12.2017 г. и е определил размера на дължимото обезщетение. В резултат с атакуваното въззивно решение обективно съединените искове са уважени и са присъдени направените разноски в полза на незаконосъобразно уволнената служителка.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. Съгласно приетото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС формулираният от касатора въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281, т.3 ГПК/ и тяхното разграничение следва да личи ясно. Обосноваването на наличие на основание за допускане на касационно обжалване с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл неправилно е недопустимо. Оценката и проверката на правилността на решаващите изводи на въззивния съд не може да бъде извършена в производството по селекция на касационните жалби. Единствено в случай, че касационният съд допусне касационно обжалване, той се произнася по правилността на решението. Несъгласието на жалбоподателя с решаващите мотиви на въззивния съд не обуславя основание за допускане на касационна проверка.
Въпреки дадените нарочни указания за прилагане на изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, касаторът само е преповторил наведените оплаквания за порочност на обжалваното въззивно решение. Формулираният въпрос не отговаря на изискванията за общо основание за допускане до касационно обжалвaне, тъй като повдига питане относно преценката и значението на писмени доказателства, представени от страната. Освен това решаващата воля на въззивния съд е обусловена от правния извод за незаконосъобразност на прекратяването на трудовото правоотношение, поради обстоятелството, че служителката е уволнена от една длъжност поради нарушения на трудови задължения на друга длъжност, която в предходен момент е заемала по реда на вътрешно съвместителство. Липсата на поставен въпрос с предвиденото в процесуалния закон значение е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Само за изчерпателност следва да се посочи, че касаторът не е обосновал наличие на нито една от специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, а единствено бланкетно е посочил последната.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора следва да бъдат възложени направените и доказани от ответната страна разноски за настоящата инстанция в размер на 1080 лв. /хиляда и осемдесет лева/.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 7859/13.12.2018 г., постановено от Софийски градски съд, по в.гр.д. № 6308/2018 г.
ОСЪЖДА „Напоителни системи“ ЕАД с ЕИК831160078 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на Р. Й. М. , ЕГН [ЕГН] сумата от 1080 лв. /хиляда и осемдесет лева/, представляваща съдебни разноски за настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: