О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 850
гр. София 02.11.2018 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 2241/2018 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от А. З. Д., чрез адв. Б. М., против решение № 122/03.04.2018 г. по възз.гр.д № 75/2018 г. по описа на Окръжен съд – Смолян, с което е потвърдено решение № 1/02.01.2018 г. по гр.д. № 293/2017 г. по описа на Районен съд – Златоград, с което са отхвърлени предявените от А. З. Д. против ОУ „В. Л.“, [населено място], общ. Н. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване извършеното със Заповед № 1601/13.07.2017 г. уволнение за незаконно, за възстановяване на предходната работа „Възпитател ЦДО – 1-4 клас“ и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа в размер на 3600 лв.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска се неговата отмяна и уважаване на предявените искове.
Касаторът е приложил изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което твърди, че атакуваното въззвивно решение е очевидно неправилно – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Счита, че при постановяване на атакуваното решение съдът не е приложил относимата правна уредба, регламентираща спорното трудово правоотношение. Позовава се и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване във връзка със следните въпроси: 1. „Подлежи ли на съдебен контрол в производство по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ преценката на работодателя кой от служителите има по-висока квалификация и работи по-добре в случаите, при които поради намаляване обема на работата се съкращава една щатна длъжност при подбор между лицето и другите длъжности със сходни трудови функции?“; 2. „Следва ли да се доказва от работодателя как намаляването на обема на работата се отнася към трудовата функция на уволнения?“. По отношение на първия въпрос счита,че е разрешен в противоречие с Тълкувателно решение № 3/2011 г.по тълк.д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, а по отношение на втория сочи да е разрешен в противоречие с решение № 143/29.05.2017 г. по гр.д. № 4338/2016 г. по описа на ВКС, IV г.о.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация – ОУ „В. Л.“, [населено място], общ. Н., подаден чрез директора Л. А. К., в който се поддържа, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва атакуваното решение, което е с допустим предмет на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК.
Окръжен съд – Смолян е бил сезиран с въззивна жалба, подадена от А. З. Д. против първоинстанционното решение, с което са отхвърлени исковете му с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ против ОУ „В. Л.“, [населено място], общ. Н..
За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е приел, че не е доказано незаконосъобразно упражняване на потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение със служителя поради намаляване обема на работата. Посочил е, че А. З. Д. е работил в ОУ на длъжността „учител – възпитател 1-4 клас“; с предизвестие № 983/12.01.2017 г. директорът на училището го уведомил, че възнамерява да прекрати трудовото правоотношение поради намаляване обема на работата и със заповед № 1601/13.07.2017 г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ. Счел е, че работодателят е компетентен да прецени дали да намали броя на работниците или служителите в случай, че е намалял обемът на работата. Приел е, че от значение са само обстоятелствата дали към момента на прекратяването на трудовото правоотношение е било налице намаляване на обема на работата и законосъобразно ли е упражнено правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение. Като е съобразил твърденията на ответника и данните от показанията на разпитаната свидетелка , съдът е установил, че е намалял обемът на работата, поради намаляване учениците в училището. Възраженията на уволнения служител, че не е изискано разрешение от Инспекция по труда във връзка с чл. 333 КТ, както и че не е извършен законосъобразен подбор са счетени за неоснователни, доколкото са събрани доказателства, установяващи изложените обстоятелства. Противно на твърденията на служителя, въззивният съд не е възприел тезата му, че след изтичането на срока на предизвестието, трудовото правоотношение не е могло да бъде прекратено тъй като А. З. Д. продължавал да работи. Посочено е, че служителят бил в отпуск по болест и след явяването му на работа бил уволнен, а разрешение по смисъла на чл. 333 КТ е поискано още преди отправяне на предизвестието и такова е издадено от Инспекция по труда,както и е приложено по делото. По отношение на законосъобразността на подбора съдът е приел, че не са налице никакви данни, които да обосноват извод за незаконосъобразно упражнено право от страна на работодателя.
Соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК се основава на въпросите, визирани в изложението,поради което е налице липса на правна аргументация за наличието на това основание. Твърдения относно статута на училището работодател са наведени за първи път едва в касационната жалба.
Освен изложеното следва да бъде посочено, че за да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie” – без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Доколкото определението „очевидно” съдържа в себе си субективен елемент /очевидното за едни може да не е очевидно за други/, разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз /в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК/. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл.280 ал.1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по см. на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. Съгласно задължителното тълкуване на закона, дадено в т. 1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления или в противоречие с практиката на ВКС, да решен в противоречие с атовете на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят, а третата хипотеза се обосновава.
Съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ – кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ при упражняването, на който съдът проверява, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. В настоящият случай в исковата молба на уволнения служител не се съдържа възражение за незаконосъобразност на извършения подбор, а единствено се възразява срещу липсата на основание за извършването му и прекратяването на трудовото правоотношение с работника. Въпреки това въззивният съд като е съобразил събраните писмени доказателства /анкетни карти/ е достигнал до извод, че правото на подбор на работодателя е законосъобразно уважено. Следователно така формулиран първият въпросът нито е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, нито е разрешен в противоречие с цитираното тълкувателно решение.
Вторият въпрос отговаря на изискванията за общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото въззивният съд е приел, че основанието по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ е обективно и безвиновно и в тежест на работодателя е да докаже, че действително обемът на работа е намалял. Счел е това обстоятелство за доказано с оглед данните за намаляването броя на учениците в училището и е приел, че извършеното уволнение на служителя – учител е законосъобразно. Не е налице претендираното противоречие по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, което да осъществи основание за допускане на касационна проверка. Макар и да не е изложил конкретни мотиви относно наличието на връзка между намаления обем на работата и трудовата функция на уволнения служител, съдът е изследвал данните относно длъжността, която е заемал А. З. Д., а именно – учител – възпитател – 1- 4 клас“ в ответното ОУ, намаляването броя на учениците, както и изразените желания на родителите на учениците същите да бъдат обучавани от друг учител. В случая връзката между обема на работата на един учител и броя на учениците в училището, в което преподава е очевидна и излишно да бъдат излагани допълнителни мотиви, обосноваващи връзката между двете обстоятелства.
Съобразно изложеното атакуваното решение не следва да се допуска до касационна проверка
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 122/03.04.2018 г., постановено по възз.гр. д. № 75/2018 г. по описа на Окръжен съд – Смолян.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: