О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 378
гр. София 24.04.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 4290/2018 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имуществo /КПКОНПИ/, подадена чрез старши инспектор В. Д., против въззивно решение № 2201/16.08.2018 г. по възз.гр.д. № 5830/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 6402/18.09.2017 г. по гр.д. № 3698/2012 г. по описа Софийски градски съд, с което е отхвърлено искането на КПКОНПИ за отнемане в полза на Държавата на основание чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ от ответника С. Д. М. на следното имущество: 50 дяла, всеки по 100 лв., от капитала на „К. Г.“ Е. в размер на 5 000 лв.; сума по разплащателна сметка в евро IBAN B., открита на 15.03.2007 г., в „Първа инвестиционна банка“ АД, с титуляр С. Д. М., със салдо 18,60 евро, равняващи се на 36,43 лв.; сумата от разплащателната сметка в лева IBAN [банкова сметка], открита на 07.08.2003 г. ,в „Ю. И Еф Д.“ АД, с титуляр С. Д. М., със салдо 9,94 лв.; сумата по разплащателната сметка в лева IBAN [банкова сметка], открита на 28.09.2010 г. ,в „Обединена българска банка“ АД, с титуляр С. Д. М., със салдо 67,43 лв.; на основание чл. 10, вр. чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ от ответниците С. Д. М. и Д. М. М. на следното имущество: лек автомобил марка „Ш.“, модел „И.“, ДК [рег.номер на МПС] , с рама ******** и двигател № Т., произведен 1967 г., придобит на 07.03.2006 г.; лек автомобил марка „Б.“, модел „Р.“, ДК [рег.номер на МПС] , с рама 28636 и двигател № *******, произведен 1963 г., придобит на 31.03.2006 г.; лек автомобил марка „О.“, модел „А.“, ДК [рег.номер на МПС] , с рама W., двигател Х., произведен 2002 г., придобит на 13.10.2010 г.; мотоциклет „С.“, модел ГСХ 1300 Р, ДК [рег.номер на МПС] , с рама J., двигател W., с дата на първа регистрация 13.10.1999 г., придобит на 16.08.2011 г.; на основание чл. 10, вр. чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД /отм./ от ответниците С. Д. М. и Д. М. М. на следното имущество: сума в размер на 1 500 лв., получена от продажбата на лек автомобил марка „Б.“, модел „Е.“ 225, ДК [рег.номер на МПС] , с рама ****** и двигател №******, произведен 1963 г., придобит на 06.06.2005 г., продаден с договор за покупко – продажба от 31.03.2006 г.; сума в размер на 1 545 лв., получена от продажбата на ремарке за товарен автомобил марка „Х.“, модел Г 589, ДК [рег.номер на МПС] , рама W., снет от отчет в КАТ на 06.01.2011 г.; сума в размер на 4 984 лв., получена от продажбата на лек автомобил марка „К.“, модел „Г. В.“, ДК [рег.номер на МПС] , с рама *******, продаден с договор за покупко – продажба от 12.09.2011 г.; сума в размер на 3 412 лв., получена от продажбата на мотоциклет марка „Х.“, модел ЦБР 1100 ХХ, ДК [рег.номер на МПС] , с рама J., двигател S., продаден с договор за покупко – продажба от 27.07.2011 г.; сума в размер на 2 400 лв., получена от продажбата на самоходна употребявана каравана марка „Б.“, модел „Б. Д.“ ЦФ 280, с рама № *******и двигател № *******, с първа регистрация през 1977 г., придобита на 28.04.2004 г.; сумата от 4 000 лв., получена от продажбата на лек автомобил Д., модел „Ч.“ с ДК [рег.номер на МПС] , с рама *******., произведен през 1989 г., придобит на 03.04.2004 г.; сумата от 5 600 лв., получена от продажбата на лек автомобил Д., модел „Ч.“ с ДК [рег.номер на МПС] , с рама ******* и двигател № *******, произведен през 1995 г., придобит на 13.05.2005 г.; сумата от 7 500 лв., получена от продажбата на лек автомобил марка „Ф.“, модел Г. с ДК [рег.номер на МПС] , рама W. и двигател № A., произведен 2 000 г., придобит на 01.10.2007 г.; сумата от 25 992,02 лв., представляваща лизингови вноски, изплатени от С. М. за ползването на лек автомобил марка „П.“, модел „К.“, рег. [рег.номер на МПС] , рама W., двигател № M.; на основание чл. 9 ЗОПДИППД /отм./ от Д. М. М. на следното имущество: лек автомобил марка „Р.“, модел „К.“, ДК [рег.номер на МПС] , с рама V. и двигател № ********, произведен 1992 г., придобит на 09.12.2005 г.; лек автомобил марка Д., модел „Г. Ч.“, ДК [рег.номер на МПС] , с рама ******* и двигател № *******, произведен през 2003 г., придобит на 09.01.2007 г.; сума по разплащателна сметка в лева IBAN [банкова сметка], открита на 02.07.2003 г., в „Ю. И Еф Д.” АД, с титуляр Д. М. М. ,със салдо 189,09 лв.; сума по разплащателна сметка в лева IBAN [банкова сметка], открита в „Обединена българска банка” АД, с титуляр Д. М. М., със салдо 0,69 лв. и са присъдени разноски.
В касационната жалба се ралевират оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно решение поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска се отмяна на атакуваното решение и уважаване на искането на Комисията за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество.
В приложение, наименувано „касационни основания“, жалбоподателят се позовава на основанията по чл. 280, ал. 2, предл. 3 и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Счита, че атакуваното въззивно решение е очевидно неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост по доводи, идентични с изложените в касационната жалба. Намира, че по въпроса относно приложението и изчисляването сбора на имуществото, което попада в легалното определение за „значителна стойност“ съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответните страни по жалбата С. Д. М. и Д. М. М. са подали писмен отговор чрез адв. К. и адв. Г.. Поддържа се, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна.Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва атакуваното решение, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.
Софийски апелативен съд се е произнесъл като въззивна инстанция по предявените от КОНПИ обективно и кумулативно съединени искове против С. Д. М. и Д. М. М. с правно основание чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./, чл. 10 вр. чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД /отм./ и чл. 9 ЗОПДИПД /отм./. Приел е, че същите са неоснователни и е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени. За да достигне до този извод, въззивният съд е извършил собствена преценка на събраните доказателства във връзка с наведените доводи и твърдения на страните, разгледал е релевираните възражения във въззивната жалба и е достигнал до обосновани изводи. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ производството по този закон се провежда, когато е установено, че дадено лице е придобило имущество със значителна стойност, за което може да се направи основателното предположение, че е придобито от престъпна дейност и срещу него е започнало наказателно преследване за престъпление по НК по изброените в 25 точки разпоредби от НК. Взел е предвид, че с влязло в сила на 20.02.2008 г. споразумение по н.о.х.д. № 2509/2007 г. по описа на СГС, С. Д. М. е признат за виновен за това, че в периода от 27.02.1998 г. до 30.06.2000 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, е превел сума в големи размери извън страната по банков път като многократно е използвал неистински документ за самоличност, представяйки се за друго лице, което деяние съставлява престъпление по чл. 250, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Посочил е, че съгласно чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ имущество, придобито през проверявания период, се отнема от лица, за които са установени предпоставките по чл. 3 ЗОПДИППД /отм./ и може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на лицето, доколкото не е установен законен източник. Съдът се е позовал на утвърдената практика на касационната инстанция и е посочил, че предпоставките за уважаване на иска са: 1/ установяването, че лицето или негов съпруг, е придобило имущество на значителна стойност – над 60 000 лв. по арг. чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ вр. §1, т. 2 ДР на закона; 2/ влязла в сила осъдителна присъда, с която проверяваното лице да е признато за виновно за престъпление от посочените в чл. 3, ал. 1, т. 1- 25 ЗОПДИППД /отм./; 3/ пряка или косвена връзка между придобиването на имуществото и престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД,а съгласно чл. 10 ЗОПДИППД /отм./ при тези предпоставки на отнемане подлежи и имуществото, което е СИО, придобито от престъпна дейност, ако се установи липса на принос на другия съпруг в придобиването. Макар да е установено, че по отношение на ответника С. Д. М. е налице една от предпоставките, тъй като той е осъден за престъпление, попадащо в предметния обхват на ЗОПДИППД /отм. /, както и че по време на проверявания период с Д. М. М. са били съпрузи, не е установено, че придобитото имущество е на значителна стойност. Съдът е посочил, че дефиницията за значителна стойност е законоустановена – §1, т. 2 ЗОПДИППД /отм./, а действителната оценка на имуществото се определя по пазарни цени към датата на проверката от съда, като имуществото се оценява в състоянието му към датата на оценката, което обхваща и евентуалните му подобрения. Съгласно чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД/ отм./ на отнемане подлежи и полученото от лицето по ал. 1 при прехвърляне на имуществото на трето добросъвестно лице по възмезден начин, срещу което последното е заплатило изцяло действителната стойност на придобитото. Преценката каква е отчуждителната стойност на имуществото, с което ответникът се е разпоредил и е получил насрещна престация, чието отнемане се иска по реда на чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД /отм./, се извършва от съда, независимо от стойността, посочена от страните в документа, обективиращ сделката. Поради това още в първа инстанция е назначена съдебно-техническа експертиза за установяване на пазарната цена на придобитите от С. Д. М. и Д. М. М. движими вещи – моторни превозни средства към датата на проверката от съда, т.е. към датата на заключението. От приетите от СГС и неоспорени от страните заключения по основната и допълнителната САТЕ е установено, че описаните от КОНПИ стойности на процесните автомобили са значително по-високи от тези, посочени от вещото лице. Съдът е приел за доказана стойността на МПС, посочена в експертизите. Заключенията на вещото лице съответстват и на показанията на разпитаните по делото свидетели Н. П. и В. Г., от които се установява, че ответникът е купувал стари коли и ги е ремонтирал, като някои от тях въпреки ремонта, не са увеличавали стойността си. Въззивният съд е кридитирал с доверие показанията на свидетелите, като е посочил, че същите са резултат от непосредствено възприятие, безпротиворечиви и житейски логични. По отношение на лизинговите вноски е приел, че същите не следва да се включват в стойността на имуществото, чието отнемане се иска по следните мотиви: ответникът С. Д. М. не е придобил вещ срещу направените вноски; те представляват цена за ползването – наем на МПС, което след разваляне на договора е върнато на лизинговото дружество; лизинговите вноски са останали в полза на лизингодателя, т.е. С. Д. М. не е вложил средства от престъпна дейност, за да придобие вещта, а за да бъде ползвана. Към момента на мотивираното искане обаче нито вещта е собственост на ответника, нито той е получил сума за отчуждаването й,а съгласно чл. 3 и чл. 4 от ЗОПДИППД /отм./ на отнемане подлежи придобито имущество или полученото при отчуждителна сделка, а лизинговите вноски не са нито едно от двете.
Съдът е посочил, че сборът от стойността на МПС, сумите от сделките, дружествените дялове и сумите по банковите сметки, чието отнемане се иска, е 52 977, 58 лв. Получената сума попада извън законовата дефиниция за „значителна стойност“, поради което липсва предпоставка за отнемане по реда на ЗОПДИППД /отм./ и искането на КОНПИ е отхвърлено.
В допълнение въззивният съд е изразил становище за неоснователност на наведените от КОНПИ оплаквания във въззивната жалба, че не била взета предвид пазарната цена на движимите вещи, доколкото точно по такава задача е работило вещото лице; оплакванията за придобиването на недвижими имоти са неотносими към спора; свидетелските показания на майката и сестрата на ответника, както и на лицето, което заявява, че е ползвало лизинговия автомобил, не са били анализирани, тъй като са неотносими към определянето на преценката за значителна стойност на придобитото имущество; не е необходима и съпоставка на придобитото с минималната работна заплата, доколкото вещите не са били придобити преди деноминацията на лева в сила от 05.07.1999 г.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. Същото разрешение може да се възприеме и по отношение на предвиденото с изменението на процесуалния закон основание за допускане на касационно обжалване „очевидна неправилност“. Макар правно-технически разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК да следва основанията за допускане по чл. 280, ал. 1 ГПК, настоящият състав намира, че на първо място следва да се произнесе по наведените доводи за очевидна неправилност на атакуваното решение.
Не е налице претендираното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Очевидната неправилност е отделно, самостоятелно и независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК основание за допускане на касационното обжалване, въведено от законодателя в стремежа му да облекчи достъпа до касация на порочните въззивни актове. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie” – без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Доколкото определението „очевидно” съдържа в себе си субективен елемент (очевидното за едни може да не е очевидно за други), разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз (в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК). Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл.280 ал. 1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл.280 ал. 1 т. 1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280 ал. 2 предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280 ал. 1 т.1-3 ГПК. Атакуваното въззивно решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Сам по себе си въпросът на значителна стойност ли е придобитото имущество, чието отнемане е поискано от Комисията, изисква да се изследват събраните доказателства, да бъде извършена всеобхватна и обоснована преценка на установените по делото обстоятелства. Ето защо няма как да се направи извод, че даденото разрешение на съда е очевидно неправилно и то без да е необходимо да се разгледат събраните доказателства във връзка с възраженията и доводите на страните. Нещо повече, за да обоснове допускането на касационно обжалване на това основание, жалбоподателят е изложил идентични с въведените касационни основания доводи, чиято основателност може да бъде разгледана единствено след допускане на касационно обжалване при непосредствен, устен и състезателен съдебен процес.
Не са налице и основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване. Формулираният въпрос е общ и абстрактен и кореспондира с конкретно правно разрешение на въззивния съд, обусловило решаващата му воля. Въпреки това следва да се подчертае, че при произнасяне по наличието на тази предпоставка въззивният съд е съобразил изцяло трайната и последователна практика на касационната инстанция, включително и цитираните от жалбоподателя решения. Критерият, по който се определя стойността на имуществото, за което е предявен иск за отнемането му, е пазарната му стойност. В изслушаната по делото експертиза е посочена пазарната цена на всяко едно от МПС, чието отнемане се иска към датата на изготвяне на заключението, а на тези МПС, които са продадени – пазарната цена към момента на продажбата. Тези стойности съдът е приел за релевантни при изясняване на въпроса – на значителна стойност ли е придобитото имущество /представляващо сбор от отделни стойности на активи/. Критерият 60 000 лв. не е приложим към стойността на всяка вещ, чието отнемане се иска, а към сбора от цялото имущество, за което Комисията твърди да е придобито от престъпна дейност. Ето защо и произнасянето във връзка с дадената от законодателя дефиниция– „значителна стойност“, не противоречи на приложените от касатора решение № 89/29.01.2010 г. по гр.д. № 717/2009 г. по описа на ВКС, III г.о., решение № 750/13.12.2010 г. по гр.д. № 952/2009 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 187/26.07.2011 г. по гр.д. № 1557/2010 г. по описа на ВКС, III г.о. и решение № 671/09.11.2010 г. по гр.д. № 875/2010 г. по описа на ВКС, IV г.о.,а цитираното решение № 530/03.04.2012 г. по гр.д. № 1723/2010 г. по описа на ВКС, IV г.о. няма връзка с настоящия случай.
В допълнение следва да се посочи, че не са наведени аргументи, които да обосноват защо повдигнатия въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а единствено бланкетно е цитирана посочената разпоредба.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2201/16.08.2018 г. по възз.гр.д. № 5830/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: