О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 609
гр. София 08.07.2016 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 2286/2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], подадена чрез процесуалния представител юрк. Е. И., против решение № 328/22.02.2016 г., постановено по т.д. № 2944/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 67/04.03.2015 г., постановено по т.д. № 948/2014 г. по описа на Окръжен съд – Перник, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният срещу [фирма] иск да му заплати сумата от 25 020 лв., представляваща част от общо дължима сума в размер на 350 000 лв. на основание договор за цесия от 10.04.2014 г. и сметка № 1615/24.02.2012 г., изготвена от ЧСИ Л. М. по изп.д. № 20117850400132, както и да му изплати всички направени разноски.
Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващо се в непълнота на доказателствата и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят се позовава и на трите основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК във връзка със следните формулирани въпроси: 1. Дължи ли се таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските/ТТР/ към ЗЧСИ, когато събирането на паричното вземане във висящо изпълнително производство не е било извършено посредством постъпване на сумите по сметка на съдебния изпълнител; 2. Дължи ли се таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, когато вземането на взискателя е изцяло удовлетворено посредством превръщането му в част от капитала на дружеството длъжник; 3. Какъв е характерът на таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ и дължимостта й следва ли от начина на удовлетворяване на вземането на взискателя от длъжника. Заявява, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с възприетото в решение № 266/19.12.2013 г. по гр.д. № 1427/2012 г. по описа на ВКС, решение № 523/19.07.2012 г. по гр.д. № 1496/2010 г. по описа на ВКС, IV г.о., че е налице противоречива практика на съдилищата, обективирана в решение от 17.11.2014 г., постановено по гр.д. № 580/2014 г. по описа на ОС-Сливен, решение № 248/20.11.2014г., постановено по възз.гр.д № 550/2014 г. по описа на ОС-Сливен, решение № 132/25.03.2015 г., постановено по възз.гр.д. № 1178/2015 г. по описа на ОС-Стара Загора. Във връзка с въпроса, формулиран в т. 2, се позова на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като го обосновава с липсата на съдебна практика.
В срока по чл. 287, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация [фирма] чрез процесуалния представител С. С.. Излагат се съображения за неоснователност на подадената касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
За да се произнесе, Софийски апелативен съд е взел предвид следните обстоятелства: с договор за цесия от 10.04.2014 г. Л. М. в качеството си на цедент е прехвърлил на [фирма] част от свое парично вземане в размер на 350 000 лв. срещу [фирма], възникнало в негова полза в качеството му на частен съдебен изпълнител по изп.д. № 20117850400132, представляващо неплатени дължими такси от [фирма] по чл. 26 ТТР ЗЧСИ, обективирани в сметка № [ЕГН]/24.02.2012 г.; изпълнителното производство било образувано по изп.д. № 20088540400131 на ЧСИ Г. К. по подадена от [фирма] молба въз основа на издаден срещу [фирма] изпълнителен лист; по изпълнителното дело е изпратена покана за доброволно изпълнение, наложен е запор върху банковите сметки на длъжника, възбранени са недвижими имоти, вследствие на които изпълнителни действия е погасено част от вземането; с решение № 13/21.04.2009 г. по т.д. № 615/2006г. на ОС-Перник е обявена неплатежоспособността на [фирма], открито е производство по несъстоятелност и е назначен временен синдик, който на основание чл. 638 ТЗ е поискал спиране на изпълнителното производство; поради прекратяване на правомощията на ЧСИ Г.К. служебният му архив е прехвърлен на ЧСИ Л. М., като изпълнителното дело е образувано под нов № 20117850400132.; с решение от 24.03.2010 г. по т.д. № 615/2008г. по описа на ОС-Перник е утвърден план за оздравяване на [фирма] и е прекратено производството по несъстоятелност спрямо дружеството, като в плана за оздравяване вземането на взискателя [фирма] е превърнато в част от капитала на длъжника. Претенцията за осъждане на [фирма] за заплащане на сумата от 25 020 лв. е обоснована с твърдението, че дружеството ответник в качеството му на длъжник по изп.д. № 20117850400132 дължи пропорционална такса по чл. 26 ТТР към ЗЧСИ за събиране на вземането на взискателя [фирма]. Съдът е приел за установени обстоятелствата, че вземането на кредитора [фирма] е удовлетворено в производството по несъстоятелност чрез превръщането му в част от капитала на дружеството на длъжника, както и че след образуване на производството по несъстоятелност по изпълнителното дело не са извършени никакви изпълнителни действия от страна на ЧСИ Л. М.. При тези данни въззивният съд е достигнал до извода, че след като вземането по изпълнителното дело е било удовлетворено чрез други способи в производството по несъстоятелност, а не чрез събирането му в изпълнителното производство, за което не са извършени и никакви действия от страна на ЧСИ Л. М., липсва законово основание за заплащане на пропорционална такса по чл. 26 ТТР към ЗЧСИ от страна на длъжника и исковата претенция е неоснователна.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.Първият поставен въпрос не е бил правноразрешаван от въззивния съд и не е обусловил правните му изводи, обективирани в обжалваното решение. Съдът е разгледал хипотеза, в която претендираното от взискателя вземане е било удовлетворено в производство по универсално принудително изпълнение и то чрез способ, предвиден в ТЗ, без да са били извършвани действия по образуваното изпълнително дело. Поставеният въпрос акцентира върху събирането на парично вземане във висящо изпълнително производство и не отговаря на изискванията за общо основание. Макар да не е уточнено от касатора, настоящият състав намира, че във връзка с този въпрос се претендират основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане до касационна проверка на обжалваното въззивно решение. При липсата на общо основание, само за пълнота на мотивите следва да се посочи, че не са налице и специалните основания. В представените актове са разгледани правни въпроси, обуславящи разрешението на гражданско-правни спорове при различна фактическа обстановка. В решение № 523/19.07.2012 г., постановено по гр.д. № 1496/2010г. по описа на ВКС, IV г.о. е дадено разрешение на въпроси при различна фактическа обстановка,а именно – отнасящи се до дължимостта на таксата по чл. 26 ТТР към ЗЧСИ в случай на погасяване на вземането в изпълнителното производство, включително и при липса на авансово заплащане на таксите. В решение № 640/04.10.2010г., постановено по гр.д. № 920/2009 г. по описа на ВКС, IV г.о. се отговаря на въпроса дали таксата се дължи, независимо от начина по който е събрана сумата – платена директно на взискателя или чрез сметка на съдебния изпълнител, която хипотеза също не е идентична с процесната. В решение № 266/19.12.2013 г., постановено по гр.д. № 1427/2012 г. по описа на ВКС, IV г.о. отново се разглежда въпросът за дължимостта на таксата, но пак в случай, че вземането е погасено в изпълнителното производство. Не е налице и претендираната противоречива практика на съдилищата по повдигнатия въпрос, доколкото в представените съдебни актове се съдържат решаващи мотиви за дължимост на таксата по чл. 26 ТТР към ЗЧСИ, но само в случай, че паричното вземане е било погасено в производството по образуваното изпълнително дело, независимо по чия сметка е постъпило, а и не са представени доказателства за влизане в сила на представените решения.
Що се отнася до останалите формулирани въпроси, настоящият състав намира, че обуславящия изхода на делото е въпроса – налице ли е основание за заплащане на пропорционална такса по ТТР към ЗЧСИ, когато взискателят по образувано изпълнително дело се е удовлетворил в друго производство, чрез друг способ, а вземането му не е било събрано от съдебния изпълнител. Така уточнен въпроса, съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 1 на ТР № 1/2009г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, отговаря на изискванията за общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Касаторът твърди, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което следва да бъде допусната касационна проверка на въззивното решение. Позовава се на това основание като заявява, че липсва съдебна практика. Бланкетното посочване на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не може да обуслови наличие на специалното основание. То е налице, когато въпросът, отговарящ на изискванията за общо основание е свързан с приложението на непълна или неясна правна норма, по която няма съдебна практика и за приложението на която се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или тълкуването на норма, или да са настъпили промени в законодателството, или в обществените условия, които да налагат промяна на вече установената съдебна практика по тази норма. Касаторът не е аргументирал основанието, на което се позовава, и с оглед приложението на принципа на диспозитивното начало настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.За пълнота на изложението следва да бъде посочено,че изводите на въззивния съд са съобразено с практиката на ВКС,според която,когато вземането е погасено в производство по универсално принудително изпълнение,по способ предвиден в ТЗ, не са налице основания за прилагане разпоредбите на ЗЧСИ,респективно и ТТР към ЗЧСИ,тъй като вземането не е погасено в резултат от действията на съдебния изпълнител в образуваното производство по индивидуално принудително изпълнение.Прекратяването на изпълнителните производства на основание чл.638,ал.4 ТЗ предхожда удовлетворяването на кредиторите в производството по несъстоятелност,с акта на приемане и утвърждаване на оздравителния план.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 328 / 22.02.2016 г., постановено по т. д. № 2944/2015 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: