О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 356
гр. София 22.10.2015 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 3378/2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. М. М. – пълномощник на [фирма] против решение № 17228/03.10.2014 г. по в.гр.д.№ 12789/2013г. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІV-в с-в, с което е потвърдено решение от 01.08.2012 г., постановено по гр. д. № 46723/2011 г. на Софийски районен съд,с което дружеството е осъдено да заплати на С. Ц. А., П. Ц. И. и Ц. И. К. сума от по 7050 лв., а на Н. С. Т. сума в размер на 21150 лв., представляваща обезщетение за ползване на имот без основание, а именно – площ от 750 кв.м., при граници от юг и запад УПИ VІІІ-6, север – УПИ VІ-73 и изток – [улица], представляващ част от УПИ VІІ-473, кв. 10 по плана на Н. И.-запад І и ІІ част, [населено място], с площ от 1450 кв.м., при съседи по скица: път, УПИ VІ-73, УПИ VІІІ-6 за периода от 20.07.2006г. до 26.04.2011г. Отхвърлени са предявените от С. Ц. А., П. Ц. И., Ц. И. К. и Н. С. Т. срещу дружеството искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение в размер на 1100 лв. за първите трима,а за четвъртия – 3300 лв., за периода от 20.07.2008г. до 21.07.2011г., като неоснователни.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска се обжалваното решение да бъде отменено ,а предявените искове – отхвърлени,като се присъдят и направените разноски за всички инстанции.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 и бланкетно т. 3 ГПК по решаващия за делото материалноправен въпрос : От кой момент възниква правото на собственика да търси обезщетение от държателя на вещта – дали от момента, от който той /държателя/ е започнал да държи вещта или от момента на установяване със сила на присъдено нещо недействителността на основанието, на което я държи, когато основанието на което държи и владее имота е приватизационна сделка за предприятие, един от активите на което е имота, за който се иска обезщетение и за който административната процедура по отмяна на отчуждаването в полза на ищците се е развалила само между ищците и съответния държавен орган.Позовава се на противоречие с решение № 131/27.10.2009г. по т.д. № 268/2009г. на ВКС, І т.о., решение № 335/2010г. по гр.д. № 660/2009г. на ВКС, ІV г.о.и решение № 265/2014г. по гр.д. № 2216/2013г. на ВКС, ІІІ г.о.
Ответната страна С. А., П. Ц. и Н. Т.,чрез пълномощника си адв.М.М. е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК , в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Ответната страна Ц. К. не взима становище.
В насрещната касационна жалба,подадена от адв. М. М. – пълномошник на С. Ц. А., П. Ц. И., Ц. И. К. и Н. С. Т. се правят оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1,т.2 и т.3 ГПК. Твърдят, че неправилно въззивният съд не е разгледал оплакванията им относно отказаното увеличение на иска от първоинстанционния съд. Иска се отмяна на обжалваното решение. Претендират разноски.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК излагат съображения, че обжалваното въззивно решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като същото е недопустимо. Сочат и основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК във връзка със следните формулирани въпрос: Каква е силата на определенията по частните производства по същото дело, които са издадени от същия съд, но от друг състав и длъжен ли е съставът по същество на спора да се съобрази с вече влезлите в сила определения по частните производства по същото дело, ако тези определения са постановени от същия съд; Има ли обратно действие тълкувателното постановление по процесуални въпроси.
В писмения отговор на насрещната касационна жалба,подаден от адв. М. М. – пълномощник на [фирма] се поддържа становището, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба на [фирма] против въззивното решение в частта,с която са отхвърлени предявените от С. Ц. А., П. Ц. И., Ц. И. К. и Н. С. Т. срещу дружеството искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение в размер на 1100 лв. за първите трима,а за четвъртия – 3300 лв., за периода от 20.07.2008г. до 21.07.2011г.е процесуално недопустимо и следва да бъде оставена без разглеждане,поради липса на правен интерес от обжалване.
Първоинстанционното производство е образувано по искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от С. Ц. А., П. Ц. И., Ц. И. К. и Н. С. Т. срещу [фирма] за заплащане на първите трима ищци сумата от 7050 лв., а на четвъртия – 21150 лв., представляваща обезщетение за ползване на имот без основание за периода от 20.07.2006 г. до 26.04.2011 г., както и обезщетение за забавено изпълнение за периода от 20.07.2008г. до 21.07.2011 г., като за първите трима ищци претенцията е за сумата от 1100 лв., а за четвъртия 3300 лв. От фактическа страна съдът е приел, че с влязло в сила решение, постановено по гр.д. № 2971/2007г. по описа на СГС, ІІ-а с-в, ищците са признати за собственици на процесния имот и ответникът е осъден да им предаде владението върху него на основание чл. 108 ЗС, а на 26.04.2011 г. е извършен въвод в имота.Поради недоказване от страна на ответното дружество на основанието за ползване на процесния имот за целия претендиран период съдът е приел, че са налице предпоставките за уважаването на иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД в претендирания размер, съобразно квотите в съсобствеността и заключението на вещото лице. Приел е за неоснователни предявените претенции с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, тъй като в случая са приложими общите правила на чл. 86, ал.1 вр. чл. 84, ал. 2 ЗЗД и обезщетението за забава се дължи след отправена до длъжника покана, а този факт е останал недоказан от ищците.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл. 272 ГПК и се е произнесъл по оплакванията на страните, съдържащи се във въззивните жалби. По иска с правно основание чл. 59 ЗЗД съдът е приел, че ищците С. Ц. А., П. Ц. И., Ц. И. К. и Н. С. Т. са собственици на процесния имот при посочените от тях квоти, а през претендирания период имотът се е ползвал от ответното дружество – [фирма]. При съвкупна преценка на събраните доказателства, съдът е стигнал до извода за липса на правно основание, на което ответникът е упражнявал фактическата власт върху вещта, включително като е преценил основателността на оплакването на ответното дружество, че ползвало имота на годно основание като собственик, тъй като е получило терена като част от държавен имот, който му е бил предоставен за управление,въпреки липсата на доказателствата за реда по който му е било предоставено ползването. Посочил е, че дори да се приемат за доказани твърденията за придобиване на имота на основание чл. 17а ЗППДОбП/отм./, вещното право на ответника е отпаднало с влизане в сила на решението за отмяна на отчуждаването в полза на ищците, който съдебен акт има конститутивно действие, изразяващо се във възникване занапред на собственически права върху имота, чието отчуждаване е отменено, а решението по ревандикационния иск има единствено установително действие на правото на собственост на ищците в отношенията им с ответното дружество, което след отмяната на отчуждаването е загубило правното основание да владее имота. Приел е, че обезщетението по чл. 59, ал.1 ЗЗД е дължимо в размер на средната пазарна наемна цена за претендирания период. Кредитирал е с доверие приетото заключение по изслушаната СТЕ в първоинстанционното производство и е приел, че Софийски районен съд правилно е уважил претенциите в пълен размер. По отношение на релевираното оплакване от ищците във връзка с отхвърлянето на молбата им пред първа инстанция за увеличение на иска, съдът е изложил мотиви, че въззивната инстанция проверява обжалваното решение само в рамките на предмета на делото, по който се е произнесъл долния съд, а разглеждането за пръв път от въззивната инстанция на различен размер на предявените искове е недопустимо. По отношение на акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД е приел, че доколкото обезщетението по чл. 59 ЗЗД няма определен ден за изпълнение, на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД длъжникът изпада в забава след покана. При преценка на събраните доказателства, съдът е заключил, че длъжникът по паричното задължение не е бил поставен в забава, тъй като ищците не са доказали факта, че са го поканили да удовлетвори претендираното вземане. При тези мотиви е потвърдил и извода за неоснователност на претенцията за мораторна лихва.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. 1 – 3 на разпоредбата. Въпросът, по смисъла на закона, е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. Поставеният въпрос не отговаря на изискванията за общо основание за допускане до касационно обжалване. Въззивният съд е достигнал до извод за основателност на претенцията на ищците с правно основание чл. 59 ЗЗД, като е приел за недоказано възражението на ответното дружество, че е упражнявало владение върху процесния имот на валидно правно основание,поради липса на доказателства обосноваващи твърденията му,а повдигнатият въпрос изобщо не е бил разглеждан от въззивния съд и не е обусловил крайната му воля.Посочената от касатора съдебна практика е от категорията на задължителна практика на ВКС,но това не е достатъчно за да се приеме, че е налице релевираното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Касаторът е следвало да конкретизира в какво се състои противоречието между обжалваното решение и цитираната съдебна практика,която е неотносима към настоящия спор, доколкото сочените съдебни решения касаят различни хипотези,поради което не са налице и специалните основания за допускане до касационна проверка.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице,защото касаторът не е обосновал самото основание, т.е. не е посочил какво е значението на “поставения” правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване.Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.Константна е практиката на ВКС,че собствеността върху възстановените по ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС имоти възниква от момента на влизане в сила на акта за възстановяването.
При липса на основания за допускане на касационно обжалване по касационната жалба и на основание чл.287,ал.4 ГПК не следва да се разглежда насрещната касационна жалба.
Разноски на ответника не се следват,тъй като липсват доказателства за реалното им извършване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба на [фирма] против въззивно решение № 17228/03.10.2014 г. по в.гр.д.№ 12789/2013г. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІV-в с-в,в частта,с която са отхвърлени предявените от С. Ц. А., П. Ц. И., Ц. И. К. и Н. С. Т. срещу дружеството искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение в размер на 1100 лв. за първите трима,а за четвъртия – 3300 лв., за периода от 20.07.2008г. до 21.07.2011г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на основание чл.287,ал.4 ГПК насрещната касационна жалба на С. Ц. А., П. Ц. И., Ц. И. К. и Н. С. против въззивно решение № 17228/03.10.2014 г. по в.гр.д.№ 12789/2013г. по описа на Софийски градски съд,ГО,IV-в с-в.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 17228/ 03.10.2014г., постановено по в.гр. д. № 12789/2013г. на Софийски градски съд ГО, ІV-в с-в,в частта, с която е потвърдено решение от 01.08.2012 г., постановено по гр. д. № 46723/2011 г. на Софийски районен съд,с което дружеството е осъдено да заплати на С. Ц. А., П. Ц. И. и Ц. И. К. сума от по 7050 лв., а на Н. С. Т. сума в размер на 21150 лв., представляваща обезщетение за ползване на имот без основание, а именно – площ от 750 кв.м., при граници от юг и запад УПИ VІІІ-6, север – УПИ VІ-73 и изток – [улица], представляващ част от УПИ VІІ-473, кв. 10 по плана на Н. И.-запад І и ІІ част, [населено място], с площ от 1450 кв.м., при съседи по скица: път, УПИ VІ-73, УПИ VІІІ-6 за периода от 20.07.2006г. до 26.04.2011г..
Определението в частта,с която е оставена без разглеждане касационната жалба на [фирма] против въззивното решение № 17228/03.10.2014 г. по в.гр.д.№ 12789/2013г. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІV-в с-в подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок,а в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: