О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 869
гр. София 07.07.2015 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1260/2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Д. Х. в качеството й на процесуален представител на З. Я. Г., против решение № 1481 / 28.10.2014 г., постановено по в.гр. д. № 1781/2014 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2513/12.05.2014г., постановено по гр.д. № 15536/2014 г. на Варненски районен съд в частта, с която е предоставена възможност на основание чл. 128, ал. 3 СК на М. Д. И. и Н. И. Н. да осъществяват определения с решение № 1550/ 04.07.2013 г. по в.гр.д. № 1331/2013 г. по описа на Окръжен съд-Варна, в полза на сина им Ю. Н. И. режим на лични отношения на бащата с детето Я. Ю. И. – внук на ищците по бащина линия, във времето в което родителят временно не е в състояние да го упражнява поради отсъствие, като имат право да виждат и вземат при себе си детето Я. всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 ч. в събота до 18 ч. в неделя, всяка К. на четна година от 9 ч. на 24 декември до 19 ч. на 28 декември; всяка Нова година на нечетна година от 9 ч. на 29 декември до 19 ч. на 1 януари; на рождения ден на детето всяка четна година от 16:30 ч. до 19:30 ч., а на нечетна година на следващия ден след рождения ден на детето от 16:30 ч. до 19:30 ч., както и всяка година от 10 ч. до 19 ч. на рождения ден на бащата – 27 юли, както и един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск,както и в частта,с която са определени на основание чл. 128, ал. 1 СК на М. Д. И. и Н. И. Н. мерки за лични отношения с детето Я. Ю. И., техен внук по бащина линия, като им дава право да го виждат и да го вземат при себе си всяка година от 10 ч. до 19 ч. на рождените дни на бабата и дядото – 29 март и 28 ноември, без преспиване и без присъствие на майката.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Изложени са оплаквания, че решението е постановено в противоречие с практиката на съдилищата и задължителната практика на ВКС. Твърди се, че съдът не е съблюдавал интереса на детето. Искането е решението да бъде отменено и постановено решение по същество на спора, с което срещите на детето с неговите баба и дядо по бащина линия да се осъществяват всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 ч. до 17 ч.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи формално чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по следния процесуалноправен въпрос: Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди другите и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни. Жалбоподателката се позовава единствено на противоречие с решения,постановени по реда на чл.290 ГПК – № 24/28.01.2010 г. по гр.д. № 4744/2008г. на ВКС, І г.о. и № 331/19.05.2010 г. по гр.д. № 257/2009г. на ВКС, ІV г.о.,което е относимо към основанието по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.За основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК липсва обосновка.
В срокът по чл. 287, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответниците по касация М. Д. И. и Н. И. Н., чрез пълномощника им адв. Д. М., в който изразяват становище, че подадената жалба не следва да бъде допускана до касационно обжалване, а по същество е неоснователна. Претендират разноски.
Ответникът по касация Ю. Н. И. не е подал писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Контролиращата страна Дирекция Социално подпомагане – [населено място] не е заявила становище.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради отсъствието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1,т.1 ГПК.
Първоинстанционното производство е образувано по иск с правно основание чл. 128, ал. 1 СК, предявен от М. Д. И. и Н. И. Н. за постановяване мерки за лични отношения с малолетния им внук Я. Ю. И., както следва: 1/ когато бащата Ю. И. временно не упражнява своя режим поради отсъствие на основание чл. 128, ал. 3 СК да упражняват режима на лични отношения на родителя и 2/ на основание чл. 128, ал. 1 СК всяка година от 10 ч. до 19 ч. на рождените дни на бабата и дядото – 29.03. и 28.11.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е направил свои заключения относно фактическа обстановка, като се е позовал на събраните писмени доказателства, свидетелските показания, дадени от А. Д. Д. и И. К. Г., както и изслушаната СПЕ. Установил е, че детето Я. Ю. И. е родено на 23.10.2010 г. от майка З. Я. Г.-И. и баща Ю. Н. И.,а ищците М. Д. И. и Н. И. Н. са родители на Ю. Н. И.. Посочил е, че с решение, постановено по възз.гр.д. № 1331/2013 г. по описа на В., е определен режим на лични отношения на бащата Ю. И. с детето Я.. От събраните доказателства/доклада на ДСП, заключението на СПЕ и гласните доказателства/ съдът е установил, че е налице спор относно осъществяването на лични отношения между детето и неговите баба и дядо по бащина линия. Приел е като безспорно обстоятелството, че бащата на детето работи като главен механик на кораб, който плава под чужд флаг и отсъства от страната между 4-6 месеца годишно.Съдът е приел, че разпоредбата на 128, ал. 1 СК визира хипотезата на възникнал спор между бабата и дядото на детето и неговите родители с оглед упражняването на законовото право на първите на лични отношения с техните внуци до навършване на пълнолетие. Посочил е, че това право е законово гарантирано и не зависи от обстоятелствата, свързани с наличие или не на емоционална близост между бабата и дядото и детето или наличие или липса на друг юридически факт. В случай, че бъде констатирано възпрепятстване от страна на родителите за осъществяване на такъв контакт, законът е предвидил възможност за защита на това право, което се гарантира с възможността за прилагане на държавна принуда. Съдът, при необходимост определя режима на лични отношения между бабата и дядото и техния внук, съобразено с интереса на детето, като конкретно приложение на принципа за всестранна защита на децата. При преценка на събраните доказателства, в обжалваното решение е направен извод, че между страните липсва съгласие досежно установяването на лични отношения между ищците и техния внук. Ръководейки се в най-пълна степен от интереса на детето, въззивният съд е приел, че в конкретния случай интересът на детето налага то да поддържа връзка с бабата и дядото по бащина линия, тъй като интересите на всяко дете са то да расте в нормална семейна среда, а при невъзможност – да контактува с всеки от роднините си и да поддържа отношения с него. Съдът е посочил, че когато става въпрос за баба и дядо, интересът на детето да контактува с тях се преценява на плоскостта на установените качества на бабата и дядото да отглеждат и възпитават детето и на влиянието, което те могат да укажат върху неговата личност. За да достигне крайния си извод, съдът е приел, че в интерес на детето е съвместното упражняване на контакти с бащата и с неговите родители. Така едновременно ще бъде дадена възможност за изграждане у него на усещане за семейна среда и при посещенията в дома на бащата, а и няма да бъде препятствана възможността майката да общува с детето си в оставащите почивни дни от месеца. Съдът е приел за неоснователни оплакванията на майката, наведени в подадената въззивна жалба, касаещи преспиването на детето. Посочил е, че тя следва да съдейства за създаването на положителна нагласа на детето по отношение на срещите му с баба му и дядо му, както и че не се е установило бабата и дядото да не се грижат добре за детето или да им липсват качества за адекватно възпитание и отглеждане на детето, а по отношение на твърденията за здравословни проблеми, възпрепятстващи преспиването му у баба му и дядо му, е посочил, че такива не са установени, а и с оглед медицинското образование на ищците е приел, че това обстоятелство не е пречка. За да отмени първоинстанционното решение в частта относно адаптивния период, въззивният съд е приел, че в периода от 24.06.2014 г., когато бащата Ю. И. е в [населено място], той редовно е вземал детето съгласно определения му от съда режим на лични отношения, като в този период и ишците са осъществявали лични отношения с внука им, поради което не се налага да бъде определян такъв период.
Позоваването от касатора на задължителна съдебна практика , а именно решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, не е достатъчно за да се приеме, че е налице релевираното от него основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения процесуалноправен въпрос. Действията на въззивния съд във връзка с повдигнатия процесуално-правен въпрос са в съответствие с трайно установената съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК /включително и цитираните от касатора решение № 24/28.01.2010 г. по гр.д.4744/2008 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 331/19.05.2010 г. по гр.д. 257/2009 г. на ВКС, ГК, IV г.о./, съгласно която съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва да изложи мотиви за това, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните. В настоящия случай при постановяване на обжалваното решение, за да достигне до крайните си изводи, съдът е направил цялостен анализ на събраните доказателства и е формирал собствени заключения. Несъгласието с изводите на съда относно заявените оспорвания и тълкуването на доказателствата от жалбоподателя не може да обоснове допускане до касационна проверка. Съдът е кредитирал показанията на свидетелката Д. и ги е преценил в съвкупност с всички установени факти и обстоятелства по делото, за да достигне до извода, че не е доказана липса на качества у бабата и дядото за адекватно възпитание и отглеждане на детето. Липсата на произнасяне във връзка с цитираната част от показанията на свидетелката не може да обуслови наличие на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, а съображенията на жалбоподателката в тази връзка представляват оспорвания на обосноваността на крайния извод на съда. Следва да се подчертае, че в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК са смесени основанията за допускане на касационен контрол с основанията за касиране на въззивния акт, тъй като са изложени доводи за неправилност на изводите на съда./чл. 281, т. 3 ГПК/. Последните обаче подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК,в какъвто смисъл са и указанията в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците по касация се дължант надлежно удостоверените и направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 /четиристотин /лева, съобразно представения договор за правна помощ,съгласно т. 1 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1481 /28.10.2014г., постановено по в.гр. д. № 1781/2014г. на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА З. Я. Г.,ЕГН [ЕГН] да заплати на М. Д. И., ЕГН [ЕГН] и Н. И. Н.,ЕГН [ЕГН] разноски за настоящата инстанция в размер на 400 лв./четиристотин лева/, представляваща сторените по делото разноски за адвокатско възнграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: