О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1053
гр. София 12.09.2013 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 13 май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 2764 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата Д. К. П., чрез адв. Р. Г. против решение № 147/24.01.2013 г. по в. гр. дело № 2331/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 2627/18.04.2012 г. по гр.дело № 2402/2005 г. на Софийски градски съд и са отхвърлени предявените искове от жалбоподателката срещу Ж.”Л. – 99 Ю.” за заплащане на сумите 15 000 лв. обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане за периода 01.01.2013 г. до 31.12.2004 г., 3000 лв. мораторна лихва върху главницата на осн.чл.86 ЗЗД, 3000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане. Жалбоподателката поддържа основания за неправилност на обжалваното решение – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесулните правила.
В изложението са поставени правните въпроси: 1. приложението на чл.49 и чл.45 ЗЗД в случаите, когато гражданския деликт се отнася до отговорността за причинени вреди от Ж. спрямо член-кооператор, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 2. може ли Ж. да носи отговорност за вреди, причинени на член кооператор от неправомерни решения и действия на общото събрание, ако са налице елементите на фактическия състав на чл.49 ЗЗД, вр.чл.45 ЗЗД, решен в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 3. задължен ли е съдът служебно по пътя на косвената проверка при предявен иск за обезщетение за непозволено увреждане по чл.49,вр.чл.45 ЗЗД да прогласи нищожността на решение или действие на орган на Ж. с оглед на това, че нищожните решения и действия на органите на Ж. нямат срокове за обжалване, решен в противоречие с практиката на ВКС – ТР № 32/27.06.98 г. по гр.дело № 33/87 г. на ОСГК на ВС. В допълнително изложение жалбоподателката е поставила въпроси, решени при наличие на предпоставката на чл.280,ал.1,т.3 ГПК както следва – 1. може ли Ж. като юридическо лице да носи отговорност като възложител на работа по смисъла на чл.49 ЗЗД спрямо свой член-кооператор за неправомерни и виновни действия на формиращите решенията й нейни колективни органи на управление или пък отговорността на Ж. стои на плоскостта на основния състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД, 2. презумпцията за вина по чл.45, ал.2 ЗЗД прилага ли се по отношение на юридическите лица и в частност по отношение на Ж., 3. ако би било недопустимо отговорността на Ж. спрямо член-кооператор да се ангажира по реда на чл.49, респ. чл.45 ЗЗД, то в случай като процесния, когато се касае за неправомерно лишаване на кооператора от възможност да ползва определения му имот явяващо се последица от неправомерни решения на общото събрание на Ж. не следва ли кооперацията като юридическо лице да носи по отношение на този член-кооператор отговорност за неоснователно обогатяване на основание чл.59 ЗЗД, 4. какво е правното естество на устава на кооперацията и на другите решения, приемани от общото събрание на Ж., в частност притежават ли те белезите на правна сделка, многостранен договор, сделка-решение и ако това е така отношенията между член-кооператор, претендиращ да е увреден от неправомерни решения на общото събрание на кооперацията от една страна и от друга страна самата Ж. като юридическо лице не следва ли да се уреждат съобразно общите правила за сделките и по-конкретно тези за договорното неизпълнение, включени в чл.79 и сл. ЗЗД, които да се прилагат съответно, 5. при действието на чл.60 от Закона за кооперациите от 1999 г. валидни и актуални ли са тълкувателните указания, дадени в ТР № 32/27.06.1988 г. по гр.дело № 33/87 г. на ОСГК, постановено при действието на чл.13 от ЗК от 1953 г./отм./, 6. ако отговора на въпрос № 5 е положителен, то тогава приложим ли е чл.60 от сега действащия ЗК от 1999 г. към претенции на член-кооператор срещу Ж. за имуществени и неимуществени вреди, произтекли от неправомерни решения и действия на общото събрание на кооперацията. Ако е приложим, то тогава какви са предпоставките за предявяване на иска по чл.60 от ЗК и по-конкретно предварителната отмяна на вредоносното решение на общото събрание на Ж. по законоустановения ред явява ли се една от тях, 7. при предявен иск по чл.60 от ЗК не следва ли съда да констатира служебно и да прогласи нищожността на взето решение на общото събрание на Ж., довело до претендираните вреди, чиято нищожност е релевирана в процеса – последните два въпроса, решени в противоречие с практиката на ВКС – ТР № 32/27.06.1988 г. по гр.дело № 33/87 г. на ОСГК на ВС.
Ответникът по жалбата Ж.”Л.-99 Ю.” [населено място] в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.49,вр.чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
От фактическа страна въззивният съд е приел, че жалбоподателката-ищца Д. П. е приета за член – кооператор на Ж. „Л.-99-Ю.” [населено място] с решение на общото събрание, обективирано в протокол № 28/18.04.1995 г. при условията на сключени между нея и [фирма] [населено място] договори от 24.02.92 г. и от 29.03.94 г. за апартамент № 14, мазе № 29 и магазин № 1. С решение на общото събрание на Ж. от 24.08.96 г. ищцата е изключена от кооперацията на основание неизплатени дялови вноски. С решение по гр.дело № 6915/96 г. на Софийски районен съд, влязло в сила на 10.05.2004 г. решението на Общото събрание на Ж. е отменено по жалба на ищцата.
Прието е, че на проведено общо събрание на Ж. на 10.05.1997 г. е взето решение за приемане на Б. М. Р. за член-кооператор на Ж. за апартамент № 14, като към този момент не е влязло в сила решението на Софийски районен съд за изключването на ищцата.
Съдът е приел, че с констативен нотариален акт за признаване право на собственост върху недвижим имот на основание давностно владение № 161/10.07.2009 г. Б. Р. и В. Р. са признати за собственици на основание давностно владение на недвижимия имот – апартамент № 14. Прието е, че съобразно окончателен разпределителен протокол № 18/07.12.2001 г. процесния апартамент № 14 и прилежащото към него мазе № 32 не са разпределени и не му е определена окончателна цена. С решение № 961/24.03.2010 г. по гр.дело № 1918/2008 г. на ВКС, I г.о. е определена окончателна цена на апартамент № 14 на осн.чл.36, ал.2 ЗЖСК в размер на 16 200 лв. Жалбоподателката се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост на процесния апартамент № 14 под № 9/26.10.2010 г.
Прието е, че с писмо, връчено на Председателя на УС на Ж. на 13.06.2004 г. ищцата е поискала свикване на Общо събрание, което да вземе решение за снабдяването й с нотариален акт за собственост на апартамент № 14 и мазе № 29, които са й определени при приемането й за член-кооператор.С писмо до УС на Ж., връчено на 22.10.2004 г. ищцата е поискала започване на необходими действия за снабдяването й с нотариален акт за собственост на апартамент № 14 и мазе № 29 и предоставяне на копие от разпределителния протокол, в който апартамент № 14 й е разпределен.
От правна страна съдът е приел за установено наличието на взето решение от Общото събрание на Ж.”Л.-99-Ю.” в нарушение на текста на чл.14,ал.1 ЗЖСК за приемане на Б. М. Р. за член-кооператор на Ж. за апартамент № 14 съобразно протокол № 2/10.05.97 г., което е нищожно на основание чл.30, т.3 ЗЖСК, тъй като е взето преди да е влязло в сила решението на Общото събрание за изключване на ищцата. Взел е предвид разпоредбите на чл. 25, т.1 и чл.29 от ЗЖСК и е приел, че решението представлява акт на колективен орган на юридическо лице, поради което не притежава белезите на деяние по смисъла на чл.45 ЗЗД, нито представлява действие на лице, на което е възложена работа по смисъла на чл.49 ЗЗД. С оглед на това съдът е направил извода, че при установените обстоятелства по делото не може да се ангажира отговорността на Ж. при условията на чл.45 ЗЗД, нито при условията на чл.49 ЗЗД. Според съда в ЗЖСК или в друг нормативен акт не е предвидена разпоредба, предвиждаща Ж. да носи имуществена отговорност извън хипотезите на чл.49 и чл.50 ЗЗД, поради което не е налице основание в тежест на ответника да се присъди обезщетение за вредите, които може да са произтекли от неправомерното решение на органа по чл.25,т.1 ЗЖСК. Прието е, че разпоредбите на чл.32,ал.2 ЗЖСК предвиждат отговорност на членовете на Управителния съвет на Ж. но спрямо кооперацията, поради което претенциите на жалбоподателката срещу Ж. са неоснователни, като според съда не следва да се обсъжда дали като последица от взетото решение на 10.05.97 г. за приемане на Б. Р. за член-кооператор са причинени вреди на ищцата – имуществени и неимуществени.
Въззивният съд е приел за неустановено Ж. чрез някой от органите си да е предоставила фактическата власт върху ап. № 14 на Б. Р.. Прието е, че дори и това да е доказано то претенциите на ищцата са неоснователни с оглед изложеното становище на съда за фактическия състав на чл.49,вр.чл.45 ЗЗД в случая. Според съда дори и да е установено, че през процесния период – 01.01.2000 г. до 31.12.2004 г. процесния апартамент е ползван от Б. Р., то приложими са разпоредбите на чл.59 ЗЗД за ангажиране на неговата отговорност за вреди под формата на пропуснати ползи.
При тези съображения съдът е направил извода, че в случая не е установен фактическия състав на чл.49, вр.чл.45 ЗЗД, поради което исковите претенции са неоснователни.
По правните въпроси:
Поставените въпроси в п.1-ви и 2-ри от основното изложение и в п.1-ви от допълнителното изложение на жалбоподателката се свеждат до правния въпрос, който съдът уточни и конкретизира както следва – приложим ли е фактическият състав на чл.49,вр.чл.45 ЗЗД за ангажиране гражданската отговорност на Жилищно строителна кооперация, като юридическо лице за претърпяни имуществени и неимуществени вреди от член-кооператор, последица от незаконосъобразно или нищожно решение на общото събрание на кооперацията.
По посочения правен въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. С решение № 166/10.03.2010 г. по гр.дело № 4284/2008 г. на ВКС IV г.о., постановено по чл.290 ГПК съдът се е произнесъл по правния въпрос, че без наличие на пряка връзка между изпълнението на работата и вредоносните действия не възниква отговорност по чл.49 ЗЗД, както и че ангажиране на отговорност по чл.49 ЗЗД е възможно в случаите, когато вредите са резултат на виновно противоправно действие или бездействие на натовареното да действа лице, както и че всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане подлежат на доказване. Съдът е приел, че отговорността по чл.49 ЗЗД е за вреди, причинени виновно от лицата, на които е възложено извършването на работата, като вината се изразява в умишленото или по непредпазливост причиняване на вредата, че в някои случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до невземане на необходимите мерки за предотвратяване на увреждането. С решението се приема, че за възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила и от характера на възложената работа, че за да е налице отговорност по чл.49 ЗЗД е необходимо вредите да са резултат от виновно противоправно действие или бездействие на лице, ангажиращо отговорността на ответника. Според съдебния състав отговорността по чл.45 и чл.49 ЗЗД не се презумира, като вината е само един от елементите от фактическия състав при непозволеното увреждане и само тя се презумира. Правният въпрос въззивният съд не е разрешил в противоречие с посоченото решение на състав на ВКС, тъй като с последното съдът се е произнесъл по казус, различен от настоящия. В решението съдът е обсъждал наличието на предпоставките на чл.49,вр.чл.45 ЗЗД за ангажиране на гражданската отговорност на юридическо лице за вреди, причинени от действията, респ. бездействието на лица, на които е възложено извършването на работа, а в настоящият случай се касае до претендирано обезщетение за причинени вреди на член-кооператор на Ж. от нищожно решение на колективен орган – общото събрание на кооперацията. Следователно касае се до съвсем различна хипотеза, поради което и правните изводи на съда в обжалваното решение са различни.
С решение № 227/21.07.2010 г.по гр.дело № 50/2009 г. на ВКС II г.о., постановено по чл.290 ГПК съдът се е произнесъл по правния въпрос за т.нар. ограничена правосубектност на Ж. като субект на правото – юридическо лице и възможността да придобива помещение за стопански цели. Съдът е приел, че Ж. е самостоятелно юридическо лице и като такова е носител на права и задължения, включително и на правото на собственост, че Ж. след завършване на строежа на сградата, изградена върху собствен терен или по силата на уредена суперфиция става неин собственик. Прието е, че отделните членове стават собственици на отредените им обекти след снабдяването им с нотариални актове. Прието е също, че дори да е съществувала законова възможност в сграда, изграждана от Ж. да се изграждат и магазини, това не означава, че може да се приеме, че Ж. може да придобие собствеността на изграден магазин. С това решение не е разрешаван поставения правен въпрос от жалбоподателката, поради което същото не обуславя наличието на предпоставката, предвидена в чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по поставения правен въпрос. С решение № 227/21.07.2010 г. по гр.дело № 135/2007 г. на Великотърновския апелативен съд се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл.49 ЗЗД за причинени имуществени вреди на ищците-физически лица, представляващи намаляване на имуществото им, поради увреждане на имота им – демонтиране на покрива на сградата, разрушаване на мазилка, повреждане на ел. инсталацияа и В и К инсталация, както и повреждане на дюшеме, последица от противоправно поведение на членовете на управителния орган на Ж.-ответник по иска, изразяващо се в неизпълнение на задължението на кооперацията като строител да възстанови имота на ищците, в състоянието, в което е бил преди извършване на строителството, след като е бил увреден във връзка, с цел и за да бъде построен имота на Ж.. С това решение съдът се е произнесъл по съвсем различна хипотеза от настоящата, поради което и правните изводи са различни. Следователно не се установява предпоставката по чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. По съвсем различни хипотези са се произнесли и съдебните състави на Софийски градски съд по цитираните решения от 11.10.2004 г. по гр.дело № 4138/2002 г. IV В отд. и решение от 08.11.2004 г. по гр.дело № 735/2004 г. на IV В отд., с оглед на което не се установява предпоставката по чл.280,ал.1,т.2 ГПК – противоречиво разрешаван правен въпрос от съдилищата.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по посочения по-горе правен въпрос, както и по въпроса в п.3-ти от основното изложение и правния въпрос, формулиран в п.2-ри от допълнителното изложение. Въпросите касаят приложението на чл.49 и чл.45 ЗЗД, които текстове са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна и обилна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК по въпросите, формулирани в п.3-ти от основното изложение и в п.2,3,4,5,6 и 7-ми от допълнителното изложение. Тези правни въпроси въззивният съд не е разрешавал и същите не са обусловили правните му изводи. Следователно въпросите не представляват правни въпроси по смисъла на тълкуването в т.1-ва от ТР № 1/20,0 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГК на ВКС. Според това тълкуване правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Всеки от посочените въпроси не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на предпоставките, визирани в чл.280,ал.1,т.1,2 и т. 3 ГПК.
Като взе предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1, 2 и т.3 ГПК по поставените правни въпроси от жалбоподателката.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 147/24.01.2013 г. по в.гр.дело № 2331/2012 г. на Апелативен съд [населено място] по касационна жалба вх. № 2080/25.02.2013 г., подадена от ищцата Д. К. П., [населено място][жк], [жилищен адрес] чрез адв. Р.Г..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: