О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 232
гр. София 06.03.2017 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
т.дело № 60327/2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], подадена чрез юрисконсулт Ст. Р., против въззивно решение № 219/30.06.2016 г. по търг.д. № 48/2016 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 654/09.12.2015 г., постановено по т.д. № 27/2015 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което дружеството – касатор е осъдено да заплати на [фирма] сумата 45 543, 95 лв., от която – 29 208, 95 лв., представляваща заплатена цена за пренос през разпределителната мрежа и 16 335 лв., представляваща цена за достъп до разпределителната мрежа за периода 01.12.2013 г. – 31.12.2014 г. по издадени за същия период общо 13 броя фактури, с които суми [фирма] неоснователно се е обогатило за сметка на обедняването на [фирма], ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.01.2015 г. до окончателното изплащане, както и 4551,76 лв. съдебни разноски.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Иска се неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове,с присъждане на направените разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи бланкетно основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по въпроса: „Коя е приложимата правна уредба за обезщетяване на потребителите на ел. енергия в случаите, когато част от преносната мрежа е собственост на самия потребител“. Твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с решение № 179/18.05.2011 г. по т.д. № 13/18.05.2011 г. и решение по т.д. № 184/2014 по описа на ВКС, TK, II т.о.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК във вр. чл. 60, ал. 6 във вр. чл. 62, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация – [фирма], подаден чрез адв. Е. Б. и адв. Х. М., в който се поддържа становището, че не са налице основанията за допускане до касационна проверка на обжалваното решение, а по същество жалбата е неоснователна. Претендира разноски за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да се постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че [фирма] е собственик на енергоемко предприятие, находящо се в [населено място], снабдяването на което се осъществява чрез собствен на дружеството електропровод с мощност 20 киловата, свързан директно с подстанция 110/20 kV „К. 1“, собственост на Н..Този извод е потвърден и от заключението по изслушаната съдебна експертиза, според която границата между електропреносната мрежа и електроразпределителната мрежа са клемите на присъединяване на въздушна линия 20 kV към проходните изолатори на ЗРУ 20kV на подстанцията. Като се е позовал на разпоредбата на чл. 88 ЗЕ във вр. с § 1, т. 22 ДР на ЗЕ, въззивният съд е достигнал до извод, че такси за услугите по достъп и пренос през електроразпределителната мрежа се заплащат на операторите на електроразпределителната мрежа, когато същите са собственици на мрежата,т.е основанието за получаване на такси за посочените услуги е дружеството оператор да е собственик на мрежата.И тъй като в настоящия случай дружеството – касатор няма собствени съоръжения в електроразпределителната мрежа,захранваща с електроенергия предприятието на ответника по касация,който е присъединен към електропреносната мрежа със собствени съоръжения,то платените от него суми са недължими и подлежат на връщане.Установил е, че в периода м. декември 2013 г. – м. декември 2014 г. [фирма] е получило от [фирма] по издадени 13 фактури сумите – 29 208, 95 лв. – цена за пренос през разпределителната мрежа и 16 335 лв. – цена за достъп до разпределителната мрежа, които суми са платени без правно основание и подлежат на връщане.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. Поставеният въпрос следва да се отнася до формирането на решаващата воля на съда, но не и да засяга правилността на обжалваното решение, възприемането на фактическата обстановка или обсъждането на събраните по делото доказателства. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е противоречиво разрешаван от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Възприетият селективен характер на касационното обжалване по ГПК изисква касаторът да обоснове наличието на общата и специална предпоставка./ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС /
Въпросът така както е поставен от касатора не е правно разрешен от въззивния съд и не обуславя решаващите му изводи, поради което и не съставлява обща предпоставка по чл.280 ГПК. Видно от мотивите на съда, същият след анализ на доказателствата и позовавайки се на разпоредбата на чл. 88 ЗЕ във вр. с § 1, т. 22 ДР на ЗЕ е обосновал извод,че не е налице основание за извършване на престация за плащане, доколкото не е извършена никаква услуга, тъй като електропроводът, чрез който се осъществява снабдяването с електроенергия е собственост на самия ищец и такси за пренос и достъп не се дължат.Следователно спорният въпрос по делото е налице ли е неоснователно обогатяване при получаване на цени за услуги,които не са предоставени,а не в какъв размер следва да се заплащат услугите, извършвани от операторите на енергоразпределителни мрежи.
Не е налице и специалното основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В приложените към изложението по чл. 284, ал.1, т. 3 ГПК решения по чл. 290 ГПК се разрешава правният въпрос относно дължимото обезщетение при ползване от страната на енергоразпределителното дружество на собствен на друго лице енергиен обект от електроразпределителната мрежа по см. § 1, т. 22 и т. 23 ЗЕ и приложението на Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби, в случай на липса на сключен договор по см. на чл. 117, ал. 8 ЗЕ/в настоящата редакция/. Касае се за съвсем различна фактическа и правна обстановка,поради което приложените съдебни актове са неотносими към настоящия случай.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по касация [фирма] се дължат надлежно удостоверените и направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2280 /две хиляди двеста и осемдесет /лева,съгласно т. 1 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 219/ 30.06.2016 г., постановено по т. д. № 48/2016 г.по описа на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма],ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма], ЕИК ****** разноски за настоящата инстанция в размер на 2280/две хиляди двеста и осемдесет/ лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: