О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 713
гр. София 17.10.2016 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 2339/2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Х. Р., приподписана от адв. Е.П., срещу решение № 8664/17.12.2015г., постановено по гр.д. № 14497/2015 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 02.10.2015 г. по гр.д. № 12194/2015 г. по описа на Софийски районен съд, с което М. Х. Р. е осъдена на основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД да опразни и върне на [фирма] държането на нает с договор за наем от 24.01.2012 г. и продължен с анекс от 11.06.2013 г. недвижим имот – апартамент № 12, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес].
В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска се неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1,т.3 ГПК по следните въпроси: 1. При наличието на срок на договора за наем, може ли същият да бъде прекратен предсрочно при положение, че отправеното волеизявление от страна на наемодателя не е достигнало до наемателя; 2. При положение, че въпреки отправеното волеизявление за прекратяване на договора за наем, наемодателят продължи да ползва вещта и да заплаща наемната цена , без противопоставянето на наемодателя, то договора за наем превръща ли се в договор за неопределен срок и в този случай нужно ли е повторно отправяне на покана от страна на наемодателя за прекратяване на договора за наем.
В срока по чл. 287, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по касация, в който са изложени съображения, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Въззивният съд е постановил обжалваното решение като е установил следната фактическа обстановка: по силата на договор за наем от 24.01.2012 г. [фирма] предоставила на М. Х. Р. за временно и възмездно ползване апартамент № 12, находящ се в [населено място], срещу заплащане на месечна наемна цена в размер на 200 лв.; в договора бил уговорен дванадесетмесечен срок на договора, а с анекс № 1/11.06.2013 г. действието му било продължено с още дванадесет месеца, считано от 24.01.2013 г.; с нотариална покана, изходяща от наемодателя и връчена на наемателката на 22.12.2014 г., [фирма] я е известила, че в едномесечен срок от датата на получаването на поканата следва да освободи имота и да предаде държането му; въпреки това към момента на подаване на исковата молба и към този на постановяване на въззивното решение наемателката продължавала да ползва имота и да заплаща наемна цена. При тези данни въззивният съд приел, че срокът на процесният наемен договор е изтекъл на 24.01.2014 г., след което същият се трансформирал в такъв за неопределен срок на основание чл. 236, ал. 1 ЗЗД. С изпращането на нотариалната покана, връчена на наемателката на 22.12.2014 г., наемодателят едностранно прекратил договора, като й дал едномесечен срок да освободи имота, поради което считано от 22.01.2015 г. действието на договора за наем отпаднало. Тъй като наемателката не е освободила имота, предявеният срещу нея иск с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД на наемодателя се явява основателен и въззивният съд потвърдил първоинстанционното решение.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поставените от касатора въпроси не са обусловили решаващите изводи, обективирани в обжалвания съдебен акт. Въззивният съд изобщо не се е произнасял по въпроса относно прекратяването на срочен договор с едностранно изявление,тъй като е приел,че процесният договор за наем от срочен се е трансформирал в такъв за неопределен срок по силата на чл. 236 ЗЗД. Така поставен първият въпрос визира съвсем различна фактическа обстановка и не е релевантен към процесните обстоятелства.Вторият въпрос също е неотносим и не отговаря на изискванията за общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съдът е преценил отправената покана от наемодателя до наемателя като отправено волеизявление за прекратяване на договора по чл. 238 ЗЗД. Действието на изявлението има еднократно действие и с достигането до получателя осъществява своите правни последици. В така зададения въпрос отново се разкриват фактически неясноти, тъй като както вече беше изрично посочено въззивният съд е третирал процесния договор като такъв за неопределен срок, а същият подлежи на прекратяване по реда на чл. 238 ЗЗД.
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване – а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Само за пълнота на мотивите следва да се посочи, че касаторът не е обосновал и наличието на специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което не се изчерпва с бланкетното му посочване. Въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, когато по него няма съдебна практика/ нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика, но тя не е правилна и следва да бъде променена. Съображения в тази посока не са изложени.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в тежест на жалбоподателят следва да бъдат възложени и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 500/петстотин/ лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 8664 / 17.12.2015 г., постановено по възз. гр. д. № 14497/2015 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА М. Х. Р. , ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма] разноски за настоящата инстанция в размер на 500 /петстотин / лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: