О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1063
гр. София 15.11.2017 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1992/2017 год.
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], представлявано от управителя Р. П., подадена чрез адв. Е.К., против решение № I-3/25.01.2017 г., постановено по възз.гр.д. № 1956/2016 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 1493/06.10.2016 г., постановено по гр.д № 4278/2016 г. по описа на РС- Бургас, с което [фирма] е осъдено да заплати на А. П. Щ. сумата от 6 488, 53 лв., платена от него в качеството му на управител в периода 15.01.2014 г. – 29.12.2014 г., с която [фирма] се е обогатило неоснователно, ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата от предявяване на иска – 25.07.2016 год.до окончателното й заплащане, както и направените съдебни разноски.
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Поддържат се доводи за нарушение на процесуалните правила при събиране на относимите доказателства и необоснованост на изводите. Иска се отмяна на атакуваното решение.
Като основание за допускане на касационна проверка е формулиран въпросът: „Представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила постановяването на осъдително решение при непроведено пълно и главно доказване от страна на ищеца? Следва ли в конкретния случай делото да се реши на база един документ, който потвърждава само и единствено начислената в счетоводството сума?“, по отношение на който се твърди да е налице предпоставката за допускане на касационно обжалване, предвидена в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК / в ред.преди изменението с ДВ бр. 86/2017 г./.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответната страна по касация – А. П. Щ..
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подаденa от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед цената на иска и е процесуално допустима.
Касационната жалба е подадена нa 07.03.2017 г., преди влизане в сила на промените в ГПК, обнародвани с ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г., поради което и на основание § 74 от ПЗР на ЗИД на ГПК следва да бъде разгледана по досегашния ред.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е установил следната фактическа обстановка: в периода 29.10.2009 г. – 14.04.2014 г. А. П. Щ. е действал като управител на [фирма] въз основа на договор за възлагане на управлението; на 21.10.2015 г. от дружеството е издадена служебна бележка, чиято истинност не е оспорена, според която дружеството има задължение към А. П. Щ. в размер на 6 488, 53 лв. Съдът е приел, че процесната сума се дължи на извъндоговорно основание, доколкото липсват данни същата да се дължи във връзка с облигационни отношения между страните,поради което дружеството се е обогатило неоснователно. Поради съвпадане на правните изводи е препратил към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 ГПК.Отговорил е обосновано на всички доводи и оплаквания във въззивната жалба на [фирма]. Посочил е, че твърденията за финансови затруднения на ответното дружество, настъпили по повод лошото управление на ищеца не са релевантни към спора. Счел e оплакванията за процесуални нарушения за неоснователни, тъй като доказателствените искания за допускане на съдебно-счетоводна експертиза и за даване на обяснения от ищеца по реда на чл. 176 ГПК не са били заявени по законоустановения процесуален ред, доколкото не са посочени конкретните обстоятелства и факти, за чието доказване ще послужат, поради което и правото на защита на ответника не е било нарушено.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт и по отношение на който да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС материално-правният или процесуално-правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби се произнася дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281, т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извърши едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба/чл.290, ал.1 ГПК/. Тази проверка не би могла да се извършва в закрито заседание в отсъствие на страните, защото би противоречала на едни от основните принципи в гражданския процес за непосредственост и устност.
С формулирания от касатора въпрос се пита – извършено ли е процесуално нарушение относно събирането на доказателства по конкретния правен спор. Така поставен той представлява касационно основание – оплакване по същество на спора във връзка с твърдение за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Предвид изложеното по-горе не е формулиран правен въпрос, отговарящ на изискванията за общо основание за допускане на касационна проверка съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК. Липсата на поставен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационна проверка без да се разглеждат допълнителните предпоставки за това.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № I-3/25.01.2017 г., постановено по възз.гр. д. № 1956/2016г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: