О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1486
гр. София 29.12.2015 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 5242/2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Е. Д., подадена чрез адв. Г. В., срещу решение № 173/21.05.2015 г. по гр.д. № 180/2015 г. по описа на Пернишки окръжен съд в частта, с която е обезсилено решение № 1177/23.12.2014 г., постановено по гр.д. № 00428/2014 г. по описа на Пернишки районен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на [фирма] – [населено място], че М. Е. Д. не дължи на дружеството горницата над сумата от 787, 27 лв. до 10 273, 26 лв. / т.е. сумата от 9 485, 99 лв. и за периода от 09.06.2000 г. до 01.11.2009г. като погасена по давност/ и е прекратено производството по делото в тази част.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост, иска се неговата отмяна.
В изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК не са формулирани конкретни и ясни въпроси, по които въззивният съд да се е произнесъл,а позоваването на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК е бланкетно.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация [фирма] не изразява становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с който М. Е. Д. иска да се признае за установено по отношение на [фирма], че не му дължи сумата от 10 237, 71 лв. за периода от 09.06.2000 г. до 30.05.2012 г. като погасена по давност. Съдът е уважил предявената претенция и е осъдил ответното дружество да заплати сторените съдебни разноски на ищцата.
Пред Пернишки окръжен съд е подадена жалба от [фирма], в която се съдържат оплаквания за недопустимост и неправилност на първоинстанционното решение. За да се произнесе, въззивният съд е посочил, че исковата молба е предявена от М. Е. Д. с искане да се признае недължимост на сумата от 10 237,71 лв., представляваща вземане за доставена и ползвана топлинна енергия за апартамент № 66, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] вх. „В”. Констатирал е, че от представената към исковата молба справка за абонат по сметка 411, с изходящ № 369/12.11.2013 г. не се води на името на М. Д.. Посочил е, че към 12.11.2013 г. в [фирма] се води задължение на М. Д., за доставена топлинна енергия за периода от м. 11. 2009 г. до м. 10. 2013 г., в размер на 1039,65 лв., от която сума 856,67лв. главница и 182,88 лв. лихви за забава. Приел е, че твърденията на ищцата, че имало разпечатка в ответното дружество, съгласно който тя дължи сумата от 10273,26 лв. за периода от 09.06.2000 г. до 01.11.2009 г., не са подкрепени с доказателства. Взел е предвид е, че със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 01192/2014 г. по описа на Пернишки районен съд, заявителят [фирма] е предявил вземания, както следва: главница в размер на 854,51 лв. за периода от 01.11.2009 г. до 30.04.2013 г. и законна лихва за забава в размер на 201,19 лв. за периода от 03.01.2010 г. до 22.01.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане. При тези данни съдът е направил извод, че за периода преди 01.11.2009 г. ищцата не е имала правен интерес да предяви отрицателния си установителен иск, тъй като е налице липса на положителна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск преди този период. Въззивният съд е приел, че за горницата над сумата от 787,27 лв. до 10273,26 лв. /т.е. за сумата от 9485,99 лв. и за периода от 09.06.2000 г. до 01.11.2009 г./ първоинстанционният съд се е произнесъл по процесуално недопустим иск, поради което за тази сума и период, на основание чл. 270, ал.3, изр.1-во ГПК е обезсилил решението и е прекратил производството по делото.
По отношение на останалата част от производството по делото, която се явява процесуално допустима за сумата 787,27 лв. и за периода от 01.11.2009 г. до 31.05.2012 г., въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е правилно и законосъпбразно и го е потвърдил.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, съгласно което в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. В изложението се съдържат общи постановки относно правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, съпоставяне с положителния установителен иск и съдържанието на правните сделки. Тези питания са неясни и абстрактни и съдът е изправен пред невъзможност да ги конкретизира. Те не са обусловили решаващата воля на въззивния съд, нито могат да бъдат свързани с конкретно правно разрешение, обективирано в обжалваното решение. При преценката относно допустимостта на производството в обезсилената част, въззивният съд е взел предвид липсата на интерес у ищцата да води предявения иск. Съобразно приложените по делото доказателства и наведените от страните доводи, съдът е приел, че ответното дружество е претендирало от ищцата единствено сумите, предмет на заявлението, по което е образувано ч.гр.д. № 01192/2014 г. по описа на Пернишки районен съд и по отношение на тях тя има правен интерес да предяви отрицателен установителен иск.
Съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в ТР 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 173/21.05.2015 г. по гр.д. № 180/2015 г. по описа на Пернишки окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: