О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1023
гр. София 10.09.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 17 юли през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 2423 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от Н. д. н. в. и./Н./ към Българска агенция за безопасност на храните/БАБХ/, [населено място], чрез адв. Б. Б. против решение № 290/01.10.2014 г. по в.гр.дело № 1275/2014 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е отменено изцяло решение № 510/08.05.2014 г. по гр.дело № 6095/2013 г. на Районен съд [населено място] и вместо него е признато за незаконно уволнението на В. Н. Б.-М. и е отменена заповед № РД-12-613/01.11.2013 г. на Директора на Н. “Проф.д-р Г.П.” [населено място], с която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата на осн.чл.328,ал.1,т.2 КТ, ищцата е възстановена на длъжността, заемана преди уволнението –„главен асистент” в И. р. л. гр. Ст.З. към Н. към БАБХ и е осъден ответника-жалбоподател да заплати на ищцата сумата 1000 лв. разноски по делото пред въззивната инстанция.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението към касационната жалба е поставен правния въпрос – допустимо ли е установяването обективността на преценката за нивото на изпълнение на работата, като един от критериите за извършване на подбор по чл.329,ал.1 КТ да става, чрез изслушване на прекия ръководител, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Ответницата по касационната жалба В. Б.-М., чрез адв.Й. М. в писмен отговор е изразила становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
С въззивното решение съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 и т. 2 КТ за признаване за незаконно уволнението на В. Н. Б.-М. със заповед № РД-12-613/01.11.2013 г., с която е прекратен трудовия й договор на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ – поради съкращаване на щата и за отмяна на посочената заповед и за възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението.
От фактическа страна е прието, че ищцата В. М. е била в трудово правоотношение с Н. и е заемала длъжността “главен асистент в И. р. л. – С.З..” Със заповед под № РД-12-613/01.11.2013г. на директора на института-жалбоподател трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ – поради съкращаване на щата.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства е прието за установено, че съгласно щатното разписание към 01.10.2013г. относно И. р. л. – С. З., където е било мястото на работа на ищцата, за длъжността „главен асистент” са били предвидени три щатни бройки. С последващото щатно разписание, утвърдено на 30.10.2013г., считано от 01.11.2013г., за лабораторията в [населено място] относно длъжността заемана от ищцата били определени две щатни бройки. Прието е, че изменението в броя на длъжностите е предприето във връзка с Постановление №234/11.10.2013г. на МС относно изменение и допълнение на нормативни актове, обн. ДВ бр. 91/2013г.
Поради предприетото съкращаването на щата съдът е приел, че е била съставена комисия относно извършване на подбора. На заседание, проведено на 31.10.2013г. комисията е разгледала данните относно квалификацията и нивото на изпълнение на работата от лицата заемащи длъжността „главен асистент” в И. р. л. [населено място]. Съдът е приел, че подборът е бил извършен между ищцата В. Б.-М., П. Б. и К. К.. Посочил е, че след разглеждане на личните трудови досиета и изслушване на прекия ръководител на участвуващите в подбора лица – доц. д-р Г. В., комисията е стигнала до заключението, че и тримата участници в подбора имат еднакво високо ниво на професионална квалификация, но ищцата се справя по-лошо с възложената й работа в сравнение с останалите служители. Поради това ищцата е била предложена за съкращение от заеманата длъжност.
Въззивният съд е преценил за неоснователно оплакването на ищцата относно неприложението на общите разпоредби на КТ при прекратяването на трудовото й правоотношение. Посочил е, че съгласно чл.1, ал.1 от ЗРАСРБ предмет на уредба са обществените отношения, свързани с научните степени и академичните длъжности в Република България, че според тази разпоредба законът има характер на специален такъв относно всички въпроси, свързани с посочения предмет на законодателна уредба, че това не изключва приложението на общия трудов закон, а именно КТ. Прието е, че условията е редът за заемане на академичните длъжности са изрично уредени в Глава III от същия закон, като съгласно чл.15, ал.2 от закона академичните длъжности се заемат по трудово правоотношение. Според въззивния съд разпоредбата на чл.35, ал.1 от ЗРАСРБ установява само специалните и допълнителни основания и реда за освобождаване от академична длъжност, като нормата е израз на волята на законодателя паралелно със специалната уредба на реда и условията за заемане на академична длъжност да създаде и специална уредба на условията и реда за освобождаване от тази длъжност, че не е налице законова пречка това да стане и по реда на КТ. Приел е, че ЗРАСРБ е специален закон относно трудовите правоотношения на лицата, заемащи академични длъжности във висшите училища и научните организации, но едностранното прекратяване на трудовия договор на ищцата може да стане и съобразно основните предпоставки, предвидени в КТ, касаещи прекратяването на трудовото й правоотношение.
Относно доводите, касаещи начина на извършване на подбора и критериите ползвани от комисията, назначена от работодателя въззивният съд е преценил за неправилен и необоснован изводът на първоинстанционния съд, че при извършения подбор от работодателя е спазена разпоредбата на чл.329, ал.1 от КТ и че от представените по делото доказателства се установява, че другите двама главни асистенти – Б. и К. работят по-добре.
Съдът е приел, че с оглед съдържанието на протокола за подбор, комисията е формирала изводите си относно нивото на изпълнение на трудовите функции единствено и само въз основа на изложеното пред комисията становище на доц. д-р Г. В., ръководител на ИРЛ-Стара З., който информирал комисията за подбор, че ищцата няма научни публикации за последните две години, няма определена тема за дисертационен труд и определен научен ръководител, че останалите двама главни асистенти имат научни публикации, а К.К. е пред публична защита на докторантура. Прието е, че в протокола на комисията е отразено личното мнение на доц. В., според което ищцата не се развива като научен работник, не полага достатъчно усилия и труд в сравнение с останалите лица и на практика нивото на изпълнение на възложената й работа е по-ниско. Приел е, че в протокола за подбор не се съдържа обсъждане на атестационни карти на лицата, че комисията е изградила изводите си по посочения критерий единствено въз основа на субективното мнение на доц.В., а не въз основа на обективни резултати от атестирането на тримата участвали в подбора служители. Съдът е посочил, че от показанията на доц.В. – разпитан като свидетел е установено, че при формиране на становището си за по-лошо изпълнение на трудовите задължения от страна на ищцата свидетелят е имал предвид липсата на научни публикации на ищцата за последните две години и липсата на научно развитие на ищцата по негово мнение. Съдът е посочил, че при разпита като свидетел доц.В. не е изложил конкретни факти за по-ниско качество при изпълнение на служебните задължения на ищцата в сравнение с останалите лица, освен неуспешното внедряване на диагностикумите, което според него се дължи и на обективни причини.
Съдът е приел, че комисията за подбор е формирала решението си по критерия „ниво на изпълнение на трудовите задължения” въз основа на показателя – научни публикации и научното развитие на служителя, който е неотносим към качеството на изпълнение на трудовите задължения на служителя съгласно длъжностната характеристика. Според въззивния съд броят на научните публикации на лицето, заемащо академична длъжност е относимо към кариерното му развитие по ЗРАСРБ, но е неотносимо към нивото на изпълнение на преките му трудови задължения по длъжностната характеристика, между които не фигурира задължението за текущи научни публикации.
С оглед на тези съображения съдът е направил извода, че извършеният подбор от работодателя е в нарушение на принците за оценка по критерия „ниво на изпълнение на възложената функция”, според в ТР №3/16.01.2012г. на ОС на ГК на ВКС по т.д. №3/2011г. Прието е, че от съдържанието на протокола за подбор и от показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели е установено, че оценката на комисията за въззивницата по посочения критерий е изградена изцяло въз основа на мнението на прекия й ръководител — доц.В. и то по въпрос, неотносим към прякото изпълнение на трудовите функции – брой на научни публикации и научно развитие. Направил е извода, че оценката е извършена субективно, а не по обективни показатели за нивото на изпълнение на трудовите задължения.
Въззивният съд е приел, че е нарушено правилото оценката на качествата на служителите да бъде направена към момента на извършване на подбора. Прието е, че на ищцата не е извършена атестация за Оценка на академичния състав в НДНИВМ 2009-201Зг., каквато атестация е извършена на другите две лица. Посочил е, че в личното трудово досие на ищцата, приложено по делото не се намира карта за такава оценка. Според въззивния съд невключването на ищцата в атестацията на академичния състав за периода 2009-2013г. е израз на субективното отношение на работодателя при оценяване на ищцата по критерия „ниво на изпълнение на възложената функция“ и необективния подбор на комисията на лицата, заемащи длъжност „главен асистент“. Съдът е приел, че за останалите двама служители на длъжност „главен асистент” е налице оценка, че работят по-добре въз основа на картите за оценка на научните работници при ИРЛ-С. З., извършена през 2008г. и то въз основа на „осреднения брой точки“, който се получава за целия научен стаж, а не въз основа на брой точки за последните 10 години – т.е., че първоинстанционния съд е мотивирал преценката си за правилно извършен подбор въз основа на резултати от атестацията за „осреднен брой точки“, който отразява резултатите за един отдалечен във времето период. Посочил е, че по Карта за оценка на научните работници при ИРЛ-С. З., извършена през 2008г. според показанията на доц.В., общата оценка на гл.асистент Б. е по-ниска от оценката на ищцата.
Прието е за установено от анализа на посочените към заповедта мотиви, че процесното уволнение е извършено неправилно и незаконосъобразно, тъй като подборът е извършен от работодателя формално, субективно и незадълбочено и поради това според съда не са изпълнени формалните и императивни критерии за извършване от работодателя на задължителния подбор.
При тези съображения съдът е направил решаващия извод, че процесната заповед № РД-12-613/01.11.2013г. на директора на института-жалбоподател, с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата е незаконосъобразна и следва да се отмени. Приел е, че е основателен и акцесорния иск с пр.осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „главен асистент” в И. р. л.[населено място] към Н. д. н. в. и./Н./ към Българска агенция за безопасност на храните /БАБХ/ [населено място].
С оглед на посочените изводи въззивният съд е отменил изцяло първоинстанционното решение и е уважили предявените от ищцата искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.2 от КТ.
По правния въпрос:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставения правен въпрос в изложението допустимо ли е установяването обективността на преценката за нивото на изпълнение на работата, като един от критериите за извършване на подбор по чл.329,ал.1 КТ да става, чрез изслушване на прекия ръководител. Съгласно тълкуването, дадено в т.4 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Поставения правен въпрос касае приложение разпоредбите на чл. 329,ал.1 ГПК, които са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия. Посоченият правен въпрос съдът е разрешил в съответствие с трайната практика на ВКС, обективирана в т.решение № 3/2011 г. по т.дело № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, както и в многобройни решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК. Според тази практика формата на извършване на подбора е въпрос на работодателска преценка. Доказването му при оспорване, както на неговото извършване, така и на останалите въпроси – включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация на работника или служителя с оглед на възложената работа е допустимо с всички доказателствени средства. Правният въпрос съдът е разрешил в съответствие с тази практика на ВКС. Освен това съдът намира, че основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК не се установява и поради това, че поставеният въпрос касае един от решаващите правни изводи на въззивния съд по предмета на спора. Както се посочи по-горе съдът е приел, че подборът, извършен от работодателя е в нарушение разпоредбите на чл.329,ал.1 КТ, като е извел и извод, че комисията за подбор е формирала решението си по критерия ниво на изпълнение на трудовите задължения въз основа на показателя научни публикации и научно развитие на служителя, който е неотносим към качеството на изпълнение на трудовите задължения на ищцата съгласно длъжностната характеристика. Формирал е и правен извод, че в настоящият случай работодателят не е установил предварително обективни показатели въз основа на които комисията за подбор да извърши оценка на лицата по критерия ниво на изпълнение на възложената функция. Поради това, че крайният извод на съда за основателност на исковите претенции не е обусловен само от разрешението на поставения правен въпрос не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставения правен въпрос от ответника Н. към БАБХ [населено място].
С оглед изхода на спора в полза на ответницата по жалбата следва да се присъди сумата 500 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 290/01.10.2014 г. по в.гр.дело № 1275/2014 г. на Старозагорския окръжен съд по касационна жалба вх. № 13832/24.11.2014 г., подадена от ответника Н. д. н. в. и./Н./ към Българска агенция за безопасност на храните/БАБХ/, [населено място], [улица], чрез адв. Б. Б..
Осъжда Н. д. н. в. и./Н./ към Българска агенция за безопасност на храните/БАБХ/, [населено място], [улица] да заплати на В. Н. Б. – М., [населено място], [улица], ап.43 сумата 500 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: