О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 470
гр. София 07.04.2015 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 6631/2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Т. Ф. и адв. Г. В., пълномощници на Ц. Ц. Ц. против решение № 283/10.07.2014г., постановено по гр. д. № 356/2014г. на Врачански окръжен съд, с което е отменено решение № 70/04.04.2014 г. по гр.д. № 934/2013 год. на Районен съд-Мездра и вместо него е определено местоживеенето на детето Я. Ц. Ц. при майката Г. В. Т. и е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Я. Ц. Ц. на майката Г. В. Т., като е определен режим на виждане на бащата и е осъден Ц. Ц. Ц. да заплаща месечна издръжка за детето Я. Ц. Ц., чрез нейната майка и законен представител Г. В. Т.,в размер на 80 лева от влизане в сила на решението до настъпване на обстоятелствата за нейното изменение или прекратяване.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност поради противоречие с процесуалния и материалния закон и необоснованост на постановеното решение – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като основание за допускане до касационно обжалване се сочи чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по материалноправания въпрос: Допустимо ли е при преценка на висшия интерес на детето, същият да бъда определян единствено от неговия пол и възраст, без да се съобразят обстоятелствата, които имат правно значение за упражняване на родителските права и режимът на лични отношения с детето, като се твърди противоречие с ППВС № 1/1974 г. Посочен и е следният процесуалноправен въпрос: За да определи интереса на детето, задължително ли е съдът да анализира специфичните характеристики на детето с помощта на процесуални средства като съдебно-психологическа експертиза, ако то не може да бъда изслушано от съда с оглед на неговата ниска възраст, във връзка с който също се сочи чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК като основание за допускане до касационно обжалване, но без да е посочена практика на ВКС, в противоречие, с която да е разрешен въпросът.
Ответникът по касация Г. В. Т., чрез пълномощника си адв. К. Т., е подала писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорва касационната жалба, като счита, че същата не следва да бъде допускана до касационно обжалване, а по същество е неоснователна. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл. 127, ал. 2 и чл. 143 СК на Ц. Ц. Ц. срещу Г. В. Т. за определяне местоживеенето на малолетното им дете Я. Ц. Ц. при него, да му се предостави упражняването на родителски права по отношение на детето, да се определи режим на виждане на детето с майката и майката да бъде осъдена да заплаща издръжка. Първоинстанционният съд е уважил така предявените искове. Врачанският окръжен съд се е произнесъл по въззивна жалба на Г. В. Т. и е отменил първоинстанционното решение , с което е определено местоживеенето на детето Я. Ц. Ц. при бащата Ц. Ц. Ц. и на бащата са предоставени родителските права, като е определен режим на виждане с майката и тя е осъдена да плаща издръжка на детето. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е установил от събраните доказателства, че и двамата родители притежават родителски качества и могат да се грижат безупречно за детето. Приел е, че и двамата родители живеят в самостоятелни жилища, както и че могат да разчитат на помощ от близки и роднини. При това положение е достигнал до извода, че са налице равни условия за отглеждане на детето и при разрешаване на спора следва да се вземе предвид висшият интерес на детето. Съдът е приел, че детето е на ниска възраст /5, 5 години/ и към този момент в негов интерес е преимуществено да се гледа от майката, която по природа е по-пригодна да се грижи за своето дете, а ниската възраст на детето с оглед задължителните насоки на ППВС №1/1974 г. налага извода за непосредствена майчина грижа.
Съдът намира, че формулираният материалноправен въпрос е включен в предмета на делото и е обусловил изводите на въззивния съд, но не е налице специалната предпоставка за допускане до касационно обжалване, тъй като същият не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. В цитираното ППВС №1/1974 г., както и в решения постановено по реда на чл. 290 ГПК /Решение № 214 от 15.10.2013г. по гр.д. № 1665/2013 Г., ГК, ІІІ г.о. на ВКС, Решение № 214 от 12.02.2014г. по гр.д. № 6073/2013 г., ГК, ІІІ г.о. на ВКС, Решение № 26 от 10.02.2014г. по гр.д. № 4994/2013 г., ГК, ІІІ г.о. на ВКС/ при решаването на въпроса за предоставяне на родителските права върху роденото от брака непълнолетно дете, ВКС се е произнесъл, че от значение са не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай, които могат да бъдат от най-разнообразно естество, като същите са възпроизведени неизчерпателно в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК. Въззивният съд се е съобразил с константната практика и е обосновал преценката си относно обстоятелствата, формирали извода му на кой родител да се предостави упражняването на родителските права – сравнил е законоустановените критерии по отношение на двамата родители и притежаваните от тях качества, положените грижи, материалните възможности и социалната им среда.
По отношение на процесуалноправния въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, доколкото соченият въпрос, макар и включен в предмета на спора, не е обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт.Отделно от това не е посочена задължителна практика на ВКС, на която постановеното въззивно решение да противоречи.
При този изход на спора касаторът следва да заплати реално направените и документирани разноски за настоящата инстанция на ответника в размер на 200 /двеста/ лв.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение решение № 283/10.07.2014г., постановено по възз.гр. д. № 356/2014г. на В. окъжен съд.
ОСЪЖДА Ц. Ц. Ц.,ЕГН [ЕГН] да заплати на Г. В. Т. разноски за настоящата инстанция в размер на 200/ двеста/ лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: