О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1114
гр. София 13.10.2015 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 3354/2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. E. В., в качеството й на пълномощник на Б. Г. Х. против решение № 71/17.03.2015 г., постановено по в.гр. д. № 813/2014г. на Добрички окръжен съд, с което е потвърдено решение № 52/24.10.2014 г. по гр.д. № 818/2014 год. на Добрички районен съд,с което на основание чл. 127, ал. 2 СК упражняването на родителските права по отношение на детето В. В. А. са предоставени на бащата В. А. С., постановено е местоживеенето на детето да бъде в дома на бащата, находящ се в [населено място],общ.Д., [улица]І 21, определен е режима на лични отношения с майката Б. Г. Х., както следва: всеки първи и трети съботен и неделен ден от месеца от 09.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя, с преспиване на детето в дома на майката, една седмица през пролетната ваканция на детето, както и за тридесет дни в годината през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск, осъдена е Б. Г. Х. да заплаща на своето малолетно дете В. В. А. чрез неговия баща и законен представител В. А. С. месечна издръжка в размер на 85 лв., считано от 18.03.2014г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпването на законови причини за нейното изменяване или прекратяване, допуснато е предварително изпълнение на решението в частта на постановената издръжка и е осъдена Б. Г. Х. да заплати по сметка на Добрички районен съд държавна такса по делото в частта на присъдената издръжка в размер на 122, 40лв.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на постановеното решение – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
Към подадената жалба е приложено „изложение на касационни основания”, в което жалбоподателката не сочи наличие на конкретно основание за допускане до касационно обжалване, нито е формулирала въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът по касация В. А. С. в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е подал писмен отговор, в който да изрази становище.
Дирекция „Социално подпомагане”- [населено място] в качеството й на контролираща страна не е изразила становище.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Съгласно §14 ПЗР на ЗИДГПК (ДВ, бр. 50/3.07. 2015 г.,в сила от 07.07.2015 год.) подадените преди влизането в сила на този закон касационни жалби се разглеждат по досегашния ред. Настоящата касационна жалба е подадена на 07.04.2015 г., следователно въззивното решение подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Първоинстанционното решение е постановено в производство по чл. 127, ал. 2 СК, образувано по предявени от В. С. срещу Б. Х. искове за упражняване на родителските права по отношение на малолетното им дете В. В. А. и свързаните с него – определяне местоживеенето на детето, режима на лични отношения с другия родител и издръжката му.
Въззивният съд е бил сезиран с жалба, предявена от ответника в първоинстанционното производство-Б. Г. Х.. Потвърдил е първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, след като подробно е разгледал наведените в жалбата оплаквания. Изследвал е събраните доказателства и е достигнал до собствени фактически и правни изводи, като е приел, че майката до известна степен е дезориентирана и несигурна в осъзнаването на действителното съдържание на родителската отговорност. Посочил е, че тя е безработна и няма никакви доходи и имущества, а след като се е завърнала в България се е установила в [населено място], в дома на мъжа, с когото сега живее на семейни начала, заедно с неговите родители и по-малкия му брат, като ответницата разчитала на тяхната материална помощ и фактически грижи за отглеждането на детето в случай, че родителските права й бъдат предоставени. Посочил е, че макар ищецът също да не притежава имущество, работи по трудов договор и е наел земеделска земя за обработване,като същият е подпомаган от своите родители в грижите за детето. Съпоставил е приложените по делото социални доклади и е приел, че в дома на бащата съществуват много по-добри и отговарящи на интересите на детето условия за отглеждането му. Посочил е, че съществува риск при взаимното възприемане между детето и новият приятел на майката и неговите родители, в случай, че упражняването на родителските права бъде предоставено на майката. Такова разрешение би довело до извеждане на детето от родния му дом и отдалечаване от хората, с които е израснало и настаняване в чужд дом сред чужди хора, само с майката, връзката с която обаче след есента на 2013 г. в известна степен е по-слаба. Съдът е посочил, че отношенията с майката следва да се възстановят и подобрят, но постепенно при осъществяване на личните контакти в определения за целта режим, а не с рязка промяна в живота на детето. При тези съображения въззивният съд е потвърдил като правилен и законосъобразен извода на първоинстанционния, че родителските права спрямо детето на страните следва да се предоставят за упражняване на бащата. По останалите въпроси относно съвместното живеене на детето с бащата, режима на лични отношения и издръжката първоинстанционното решение е било предмет на обжалване единствено доколкото същите са били последица от основния спорен въпрос за родителските права и също е потвърдено като правилно.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. В представеното изложение изобщо не са формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложени са съображения, които по същество преповтарят касационните основания, визирани в жалбата и са относими към преценката за обоснованост и правилност на решението, която е извън обхвата на производството по чл.288 ГПК. Изложението не отговаря на приетото в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, съгласно което в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало , прокламиран с чл.6 ГПК.
В процесния случай изложението на касатора за допустимост на касационното обжалване съставлява по същността си посочване на доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение , които като такива са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК,в какъвто смисъл са и указанията в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
За пълнота следва да се посочи следното: в изложението липсва не само формулиран правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението, но и конкретизация и обосновка на специфичната предпоставка, поддържана от касаторите. Не са изложени нито твърдения за противоречива практика на съдилищата, нито са представени преписи от влезли в сила съдебни актове, които да я доказват. Следва да се има предвид, че уредбата на касационното обжалване като факултативно, а не задължително, възлага на страната-касатор изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 71/17.03.2015г., постановено по в.гр. д. № 813/2014г. на Добрички окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: