О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 562
гр. София 23.06.2016 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 13 юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 803 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника [фирма] в несъстоятелност [населено място], чрез главен юрисконсулт Е. М. – Б. срещу решение № 6775/07.10.2015 г. по гр.дело № 9667/2015 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 27.04.2015 г. по гр.дело № 2568/2015 г. на Софийски районен съд, с което са уважени предявените искове от Х. П. П. с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ.
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
В изложението към касационната жалба са формулирани правните въпроси: 1. разполагат ли квесторите на банка с правомощията по чл.328,ал.2 КТ, 2. съществува ли идентичност между функциите и правомощията на квесторите на банка и изпълнителите по договор за управление, 3. имат ли квесторите на банка право да прекратяват трудов договор на основание чл. 328,ал.2 КТ, които въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба Х. П. П., чрез адв.Р. Н. в писмен отговор е изразил становище за липса на соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставените правни въпроси и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С въззивното решение съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ за признаване за незаконно уволнението на Х. П. П. със заповед № 3-1994/05.09.2014 г., с която е прекратен трудовия му договор на основание чл.328,ал.2 КТ и за отмяна на посочената заповед, за възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението.
Въззивният съд е възприел фактическите и правни изводи в първоинстанционното решение и на основание чл.272 ГПК е препратил към тях. Посочил е, че представеното с жалбата новосъставено доказателство – решение от 22.04.2015г., гр.д.7549/14г., СГС, ТО за обявяване на ответника-жалбоподател в несъстоятелност е служебно известно и не променя изхода на спора.
Прието е за безспорно и установено от събраните по делото доказателства, че страните са обвързани от трудово правоотношение, което е прекратено на основание чл.328,ал.2 КТ със заповед № З-1994/05.09.2014г. на квесторите на ответника [фирма] – към момента на постановяване на решението обявена в несъстоятелност от съда. Според въззивния съд заеманата от ищеца Х. П. преди уволнението длъжност директор на дирекция „Сигурност” при [фирма] е ръководна. Прието е, че въз основа на решение № 77 по протокол № 13/25.06.2014г. на Управителния съвет на Българска народна банка, издалите заповедта за уволнение квестори са назначени на мястото на освободените предишни квестори, назначени с решение № 73/20.06.2014г. на УС на БНБ, с което банката е поставена под специален надзор, ограничена е дейността й, забранено е извършването на банкови дейности по лиценза, отстранени са от длъжност членовете на Управителния съвет и Надзорния съвет на банката, като акционерите й са лишени от право на глас.
Относно правомощията на новите квестори по чл.328,ал.2 КТ е прието, че според посочената разпоредба служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие в сроковете по чл.326, ал.2 КТ поради сключване на договор за управление на предприятието, като уволнението може да се извърши в рамките на 9-месечен срок след започване на изпълнението по договора за управление.
Въззивният съд е приел, че в случая не е спазено нормативното изискване за сключен договор за възлагане на управление. Посочил е, че този договор има правната природа на двустранно и възмездно гражданскоправно правоотношение за поръчка, съобразено с очаквани от новия мандат конкретни бизнес и икономически резултати. Прието е, че правомощията на квесторите произтичат от едностранен акт, постановен от управителен орган на външен спрямо банката правен субект, какъвто е УС на БНБ, че квесторите се и отчитат пред същия специален орган, упражняващ банков надзор, а не пред орган на търговското дружество, който да избира управителя. Според въззивния съд, докато управителят на дружеството се избира за постигане на определени стопански резултати относно икономическото развитие на предприятието, квесторите са обвързани от специфичните им функции, регламентирани в Закона за кредитните институции, свързани главно с оздравяване на банката, поставена под специален надзор. С оглед различния статут на квесторите на банката спрямо този на управителя на търговско дружество по смисъла на чл.328, ал.2 КТ е формиран извод, че квесторите нямат право да прекратяват трудов договор на посоченото основание.
Съдът е приел, че последица от отмяна на уволнението като незаконно е възстановяването на служителя заеманата до тогава длъжност дори и по-късно да е закрита, щом продължава да съществува самото предприятие.
При тези съображения е потвърдено първоинстанционното решение, с което предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ са уважени.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставените правни въпроси в изложението. Съгласно т.4 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Поставените въпроси касаят приложение разпоредбите на чл.328,ал.2 КТ, които са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия.
Освен посоченото съдът взема предвид и, че жалбоподателят не е мотивирал основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК – не е посочил какво е значението на поставения правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Точното прилагане на закона, по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато жалбоподателят не е посочил, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, а такива данни, както се посочи по-горе в настоящият случай липсват.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпросите, поставени от жалбоподателя [фирма] – в несъстоятелност, [населено място].
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 6775/07.10.2015 г., постановено по гр.дело № 9667/2015 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 136632/09.11.2015 г., подадена от ответника [фирма] – в несъстоятелност, чрез главен юрисконсулт Е. М.-Б., [населено място], район С., [улица].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: