О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1050
гр. София 12.09.2013 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 20 май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 2805 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца Я. Б. Н. срещу решение № 24/21.12.2012 г. по гр.дело № 1288/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено без уважение искането на Я. Н. за отстраняване на очевидна фактическа грешка в решение от 24.04.2012 г. по същото дело, в което вместо сумата 290.87 лв. мораторна лихва за периода 30.10.2006 г. до 30.10.2009 г. да се чете 12 594.66 лв.
Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл. 281, т. 3 ГПК – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила. Според жалбоподателя допусната е очевидна фактическа грешка в решение № 755/24.04.2012 г. по гр.дело № 1288/2011 г. на Софийски апелативен съд, изразяваща се в несъответствие между формираната воля на съда ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца дължимата мораторна лихва за периода 30.10.2006 г. до 30.10.2009 г. и невярно посочения неин размер, че при вземане за 29 600 лв. размерът на мораторната лихва за посочения в съдебното решение период 30.10.2006 г. до 30.10.2009 г. възлиза на 12 594.66 лв., а не както е посочено в решението на 290.87 лв. Счита, че погрешното пресмятане на суми представлява един от възприетите в теорията видове очевидна фактическа грешка. Според жалбоподателя няма причина да се възприема различен подход към грешки в пресмятането, основан на начина, по който пресмятането е извършено, че пресмятане наум, с обикновен калкулатор или с електронен такъв е все пресмятане и когато е налице грешка, тя следва да бъде поправена като очевидна фактическа.
В изложението към касационната жалба са формулирани правните въпроси: 1. представлява ли изчисляването на законна лихва аритметична операция, 2. налице ли е грешка в изчислението, когато то е извършено с електронен калкулатор и подлежи ли на отстраняване тази грешка в производството по чл.247 ГПК, решени в противоречие с практиката на ВКС – решение № 183/30.05.2012 г. по гр.дело № 1524/2011 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК, решавани противоречиво от съдилищата – решение № 754/15.11.2010 г. по гр.дело № 1399/2010 г. на ВКС IV г.о., постановено по реда на чл.303 ГПК и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото
Ответникът по касационната жалба И. Й. М. не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
С обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по подадена молба от ищеца Я. Б. Н. по чл. 247, ал. 1 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в решение от 24.04.2012 г. по гр.дело № 1288/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което вместо сумата 290.87 лв. мораторна лихва за периода 30.10.2006 г. до 30.10.2009 г. да се чете 12 594.66 лв.
С решение № 755/24.04.2012 г. по гр.дело № 1288/2011 г. на Софийски апелативен съд е отменено решение от 27.11.2010 г. по гр.дело № 10489/2009 г. на Софийски градски съд в частта, с която исковете с пр.осн.чл.79 ЗЗД, вр.чл. 240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, предявени от касатора Я. Б. Н. срещу И. Й. М. са отхвърлени като погасени по давност за сумите 29 600 лв. главница и 290.87 лв. мораторна лихва за периода 30.10.2006 г. до 30.10.2009 г. и припадащата се спрямо главницата от 29600 лв. законна лихва от предявяване на иска – 30.10.2009 г. до изплащането и е осъден И. Й. М. да заплати на Я. Б. Н. на осн.чл.79, вр.чл.240 ЗЗД сумата 29 600 лв. главница, произтичаща от договор за заем, сключен на 22.05.1999 г., новиран с договор за новация от 21.05.2004 г. и на осн.чл.86 ЗЗД 290.87 лв. мораторна лихва върху главницата от 29 600 лв., дължима за периода 30.10.2006 г. до 30.10.2009 г. ведно със законната лихва върху главницата от 29 600 лв., считано от 30.10.2009 г. до изпълнение на паричното задължение и на осн.чл.78 ГПК да му заплати разноски за двете инстанции при компенсация в размер на 426.07 лв., като решението на СГС в отхвърлената част на предявените искове е потвърдено.
В мотивите на решението е прието, че при изчисляване на дължимата законна лихва върху главницата от 29 600 лв. за периода 30.10.2006 г. до 30.10.2009 г.. с помощта на компютърна програма/онлайн епикалкулатор/ се получава дължимо акцесорно вземане за 290.87 лв. Прието е, че искът за присъждане на мораторна лихва върху главницата от 29 600 лв. за посочения период от време до предявяване на исковата молба е основателен в размер на 290.87 лв.
С молба от 20.06.2012 г. ищецът Я. Н. е поискал поправка на очевидна фактическа грешка в решението на Софийски апелативен съд от 24.04.2012 г., поради несъответствие между формираната воля на съда – ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца мораторна лихва за периода 30.10.2006 г. до 30.10.2009 г. върху сумата 29 600 лв., която мораторна лихва е 12 594.66 лв., а не погрешно посочената сума от съда 290.87 лв., че е налице погрешно пресмятане на суми, което представлява очевидна фактическа грешка.
С обжалваното решение съдът е приел, че е налице грешка, но същата не може да се отстрани по пътя на отстраняване на очевидна фактическа грешка. Прието е, че грешката е техническа, допусната при боравене с онлайн счетоводна програма, но доколкото последната подменя липсващите на съда специални познания за изчисляване на лихви няма разминаване между материализираното в съдебното решение и волята на съда. Прието е, че пътят за отстраняване на допуснатата грешка е инстанционният контрол.
При тези съображения съдът е оставил без уважение молбата на жалбоподателя-ищец за отстраняване на очевидна фактическа грешка в решение от 24.04.2012 г. по гр.дело № 1288/2011 г. на Софийски апелативен съд, в което вместо сумата 290.87 лв. мораторна лихва за периода 30.10.2006 г. до 30.10.2009 г. се чете 12 594.66 лв.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правните въпроси, формулирани в изложението.
С решение № 183/30.05.2012 г. по гр. дело № 1524/2011 г., постановено по чл. 290 ГПК състав на ВКС се е произнесъл по правния въпрос – съставлява ли подзаконов нормативен акт, който е отменен по надлежния ред като незаконосъобразен годно правно основание за имуществено разместване по време, когато не е била постановена отмяната му. Изразено е становището, че когато незаконосъобразността на подзаконов нормативен акт, който е отменен по надлежния ред като незаконосъобразен, представлява противоречие с конституцията и закон/нормативни актове от по-висока степен/ съдът, който извършва преценка на последиците на отмяната на подзаконовия нормативен акт следва да приложи правилото на чл.15,ал.3 ЗНА – да не прилага отменения подзаконов акт, а да приложи актовете от по-висока степен, че в момента, когато е противоречал на актове от по-висока степен този подзаконов нормативен акт не е бил годно правно основание за имуществено разместване. По основателността на касационната жалба по предявените искове за изтекли лихви върху главниците за претендираните периоди от време съдът е определил размерите на изтеклите лихви по реда на чл.162 ГПК, изчислен с помощта на електронен калкулатор за законна лихва.
С посоченото решение, постановено по чл.290 ГПК съдът се е произнесъл по правен въпрос, различен от формулираните от жалбоподателя, поради което не се установява основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280ал.1,т.1 ГПК.
В подкрепа на доводите на наличие на соченото основание за допускане на касационно обжалване жалбоподателят е цитирал решение № 754/15.11.2010 г. по гр.дело № 1399/2010 г. на ВКС, IV г.о., постановено по реда на чл.303 ГПК. Това решение е извън обхвата на понятието практика на ВКС, дадено с тълкуването в т.2-ра от ТР № 1/2009 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Според същото тълкуване правният въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, когато е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ от 1994 г./отм./, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и/или търговска колегии на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Следователно цитираното решение на състав на ВКС, постановено по реда на чл.303 и сл.ГПК не обуславя основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по поставените правни въпроси по чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Както се посочи с решение № 183/30.05.2012 г. по гр. дело № 1524/2011 г., постановено по чл. 290 ГПК по съществото на касационната жалба по предявените искове за изтекли лихви върху главниците за съответните периоди от време съдебният състав е приел, че размерите на изтеклите лихви следва да се определят по реда на чл.162 ГПК, като се изчислят с помощта на електронен калкулатор за законна лихва. С обжалваното решение въззивният съд е разрешил правния въпрос по п.1-ви по същият начин.
С решение № 754/15.11.2010 г. по гр.дело № 1399/2010 г. на ВКС IV г.о., постановено по реда на чл. 303 ГПК е прието, че неправилните аритметични изчисления на окръжния съд, за които са изложени твърдения че са извършени не могат да бъдат основание за отмяна в производството по чл.303 и сл.ГПК. Прието е, че по същество доводите за наличие на такива нарушения са доводи за неправилност на решението и че правилността на въззивното решение може да се проверява само по реда на инстанционния контрол, въззможностите за който са изчерпани. Прието е, че дори и да са налице твърдяните нарушения при изчисляване на законната лихва и договорната неустойка възможността за отстраняване на този порок е преклудирана. Със същото решение е застъпено становището, че разпечатките от електронен калкулатор, като документ не съдържат съществувала преди влизане на решението в сила информация за факти от значение за спорното право, а представляват писмено изложени аритметични операции и че същите не могат да бъдат подведени под хипотезата на чл.303, ал.1,т.1 ГПК. С посоченото решение са разрешавани съвсем различни правни въпроси от тези, поставени в изложението на жалбоподателя. С оглед на това разрешение се налага извода, че по поставените правни въпроси от жалбоподателя не се установява предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК – противоречиво разрешавани правни въпроси от съдилищата.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК относно формулираните правни въпроси. Според тълкуването в т.4-та от ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Правният въпрос е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване и то е налице в случаите, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Формулираните правни въпроси касаят приложението на чл. 162 ГПК и на чл.247,ал.1 ГПК, които разпоредби са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и/или обществените условия.
Като взе предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК по поставените правни въпроси от жалбоподателя.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 24/21.12.2012 г. по гр.дело № 1288/2011 г. на Софийски апелативен съд по касационна жалба вх. № 2014/21.02.2013 г. подадена от ищеца Я. Б. Н., чрез адв.К. И., съдебен адрес [населено място], [улица], вх. А, ет.2, адв.д-во „К. И. и Я. Н.”.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: