О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50
гр. София 24.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 2502/2017 год.
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. В. И., подадена от адв. М. М., против решение № 947/24.04.2017 г. постановено по в.гр.д № 132/2017 г./съгласно решение № 1031/4.05.2017 год.постановено по реда на чл.247,ал.1,пр.1 ГПК/ по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 3327/22.04.2016 г., постановено по гр.д. № 14531/2014 г. по описа на Софийски градски съд, с което касаторът е осъден да заплати на П. Л. В.,действащ лично и със съгласието на законния си представител Д. Г. В. ,на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от противоправно деяние, осъществено на 11.08.2012 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 25.09.2014 г. до окончателното заплащане на вземането, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 5 401, 50 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 11.08.2012 г. до 23.09.2014 г.
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК се сочи, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд разрешил основните материалноправни и процесуалноправни въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК в противоречие с практиката на ВКС. Цитира се Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд, без да бъде формулиран конкретен въпрос. Поставени са и въпроси, за които се твърди да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както следва: 1. „Какво е доказателството значение на дадени свидетелски показания от страна на заинтересован свидетел по смисъла на чл. 172 ГПК и може ли вредите да се доказват с показания на този свидетел“ и 2. „С какви доказателства следва и може да бъде доказана и установена причинно-следствена връзка между деянието при непозволеното увреждане и твърдените от увреденото лице вреди“.
Постъпил е писмен отговор от адв. Цв.П. в качеството ? на процесуален представител на ответника по касация П. Л. В., в който е изразено становище за липса на основание за допускане до касационна проверка и се поддържа , че жалбата е неоснователна.Претендират се разноски за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Жалбата е постъпила в съда на 05.05.2017 г. преди влизане в сила на измененията на ГПК, предвидени с ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г., поради което и на основание § 74 от ПЗР на ЗИД на ГПК подлежи на разглеждане по досегашния ред. Подадена e в срока по чл. 283 ГПК – тъй като липсват данни за връчване на обжалваното решение, против въззивно решение, което предвид цената на предявения иск подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК, от надлежна страна с интерес да го обжалва, поради което е процесуално допустима.
Софийски апелативен съд се е произнесъл като въззивна инстанция по предявения от П. Л. В. против И. В. И. иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане. Съдът е посочил, че с влязла в сила присъда на 30.07.2014 г. И. В. И. е признат за виновен за това, че на 11.08.2012 г. около 20,30ч. в [населено място], в двора на 69-то СОУ е извършил действия с цел удовлетворяване на половото си желание без съвкупление с лице, ненавършило 14 години – П. Л. В., като хванал с дясна ръка половия член на пострадалия, след това го хванал и с лявата си ръка и започнал да движи ръката си – престъпление по чл. 149 НК, за което е осъден на 1 година лишаване от свобода, като изтърпяването на наказанието е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. Като е съобразил задължителната за гражданския съд сила на присъдата съгласно чл. 300 ГПК, Софийски апелативен съд е приел за установено, че деянието на ответника е противоправно, виновно и осъществено умишлено. Съдът е кредитирал с доверие показанията на свидетелката Р. Л./съсед/, от които се установяват данни за извършеното престъпление и как то се е отразило на пострадалия. Прието е, че са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване неприкосновеността на личността му, промяна в поведението му и тревожност, чувство за вина, страх и срам от случилото се, избухливост и агресия, затваряне в себе си, нежелание да излиза от дома си, да общува с връстници. Тези неблагоприятни последици съдът е приел да са настъпили в резултат на извършеното престъпление от ответника. За да определи справедливия размер на дължимото обезщетение съдът е взел предвид вида и начина на извършеното деяние, обстоятелствата, при които е извършено, настъпилия вредоносен резултат, характера на увреждането, причинените болки и страдания, интензивността им. Блудствените действия, извършени с детето, са възприети като такива с висока степен на обществена опасност. Съдът е съобразил възрастта на пострадалия към момента на извършването на престъплението, както и че тринадесетата годишнина бележи важен период в развитието на детето, в който настъпват съществени биологични, психологични, социални и когнитивни промени. Освен че сексуалното посегателство се е отразило по негативен начин върху развитието на детето, съдът е взел предвид, че пострадалият е посещавал психиатър и психолог, за да се възстанови от нанесената травма, а обстоятелството, че деецът живеел в непосредствена близост предизвиквало допълнителен страх и напрежение. С оглед пределите на въззивно обжалване по отношение на правилността на първоинстанционното решение/до заявените оплаквания от въззивника/ въззивният съд се е произнесъл относно претендираните пороци. Посочил е, че не се доказва твърдението на ответника, че ищецът го е провокирал да извърши деянието, а тежкото му здравословно и финансово състояние не са относими към определянето на справедлив размер на обезщетението. С тези мотиви въззивният съд изцяло е потвърдил първоинстанционното решение.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Касаторът твърди атакуваното решение да е постановено в противоречие с ППВС № 4 от 23.12.1968 г., но без да формулира конкретен въпрос, обусловил решаващата воля на съда. Характерът на касационното производство като „селективно“ изисква активно поведение от страна на жалбоподателя. Касационният съд може да уточни формулираният въпрос, но не и да го извлече от съдържанието на изложението, доколкото в този случай би се засилило твърде много служебното начало в полза на една от страните по спора, а и формулираният въпрос може да има различно съдържание от смисъла, който влага в него касаторът./ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/ Безсъмнено в настоящия случай касаторът възразява относно размера на справедливото обезщетение на претърпените от насрещната страна неимуществени вреди, но при мотивиране на решаващите си изводи въззивният съд напълно е съобразил практиката на ВКС, включително и задължителната такава. Съобразени са конкретните релевантни обстоятелства – извършеното увреждане – деяние срещу личността на пострадалия, извършено сексуално посегателство, пострадалият е дете във важен етап от развитието на личността си, характерен с типични биологични и психологични процеси, настъпилата впоследствие неблагоприятна промяна у пострадалия, предприетото лечение с цел да бъдат заличени негативните последици, както и обстоятелството,че страните са съседи,т.е.съобразени са конкретни критерии, намерили фактическо проявление и определящи размера на обезщетението.
Въпросът относно доказателството значение на дадени свидетелски показания от страна на заинтересован свидетел по смисъла на чл. 172 ГПК и може ли вредите да се доказват с показания на този свидетел не е разрешаван от въззивния съд, тъй като нито при разпита на свидетеля, нито в подадената въззивна жалба, касаторът/делинквент е възразил с оглед неговата заинтересованост. Такава оценка е дадена за първи път в касационната жалба и то без да са изложени никакви конкретни твърдения, които да я обосновават. Не са налице и данни за приложението на чл. 172 ГПК, а обстоятелството, че разпитаната е близка на семейството на пострадалия се отразява единствено върху непосредствеността на впечатленията ? и данните, които излага пред съда. Следователно въпросът относно доказателствената стойност на показанията на заинтересован свидетел не е бил правно разрешаван в обжалваното решение и не може да послужи като общо основание за допускане на касационно обжалване. Същият извод следва да бъде направен и по отношение на последния поставен въпрос. Въззивният съд не е бил сезиран да се произнесе относно доказването на някой от елементите на фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Извършил е собствена преценка на събрания доказателствен материал и приел за доказани предпоставките за уважаване на иска. До настоящия момент не е оспорвана правилността на направените изводи, почиващи на данните от показанията на свидетелката. Следователно така поставен въпросът е извън решаващата воля на съда и не може да послужи като основание за допускане на касационна проверка. За пълнота на изложението следва да бъде посочено,че бланкетното позоваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е достатъчно да бъде допуснато касационно обжалване на това основание. Необходимо е касаторът да мотивира значението на формулираните въпроси по отношение на съдебната практика – какво налага необходимостта от произнасяне или какви са обществено-икономическите условия, обусловили различни правни изводи от досегашните, което налага промяната ?.
Съобразно изложеното не са налице основания за допускане до касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
С оглед изхода на настоящото производство и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответната страна по касация има право да ? бъдат присъдени направените и доказани разноски за настоящата инстанция. Такава претенция е заявена в отговора на касационната жалба, но не са представени доказателства , че разноски действително са направени, поради което разноски не се следват.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 947 / 24.04.2017 г., постановено по в.гр.д № 132/2017 г./съгласно решение № 1031/4.05.2017 год.постановено по реда на чл.247,ал.1,пр.1 ГПК/ по описа на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: