О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 418
София, 16.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №3171/2015 година.
Производството е образувано е по частна жалба, вх.№6014/22.5.2015 г., подадена от Б. С. С. от [населено място] против определение №299/20.5.2015 г. по ч.гр.д.№1731/2015 г. по описа на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., с което е върната частна жалба, вх.№4314/14.4.2015 г. от същото лице против определение №216/07.4.2015 г. по посоченото дело.
Обстоятелствата по делото са следните:
С определение №788/10.6.2014 г. по гр.д.№3326/2014 г. по описа на ВКС, ІV г.о., не е допуснато до касационно обжалване въззивно решение №130/12.3.2014 г. по гр.д.№106/2014 г. по описа на Плевенския окръжен съд.
Срещу посоченото определение на ВКС по чл.288 ГПК е подадена частна жалба, вх.№6447/10.6.2014 г., която е върната на частната жалбоподателка с определение №305/23.9.2014 г.
С определение №641/14.11.2014 г. по ч.гр.д.№6590/2014 г., състав на ВКС, І г.о., е потвърдил определение №305/23.9.2014 г. по гр.д.№3326/2014 г. на ВКС, ІV г.о.
Срещу последното посочено определение е подадена частна жалба, вх.№11657/29.12.2014 г., по която с определение №59/05.02.2015 г. е върнал частната жалба.
Срещу определение №59/05.02.2015 г. по гр.д.№6590/2014 г. на ВКС, І г.о., подадена частна жалба, вх.№1851/16.02.2015 г., по която ВКС с определение №216/07.4.2015 г. по ч.гр.д.№1731/2015 г. ВКС, ІІІ г.о., е оставил в сила атакуваното определение.
Срещу определение №216/07.4.2015 г. по ч.гр.д.№1731/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о., е подадена частна жалба, вх.№4314/14.4.2015 г., по която с определение №299/20.5.2015 г. съдът е върнал частната жалба.
Срещу определение №299/20.5.2015 г. по ч.гр.д.№1731/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о., е подадена частна жалба, вх.№6014/22.5.2015 г., в която се навеждат оплаквания за процесуална е материалноправна незаконосъобразност. Моли се за отмяна на обжалваното определение, поради несъгласието на частната жалбоподателка с актовете на ВКС и моли за уважаване на претенцията й.
Ответникът по частната жалба И. Д. И. е депозирал отговор по смисъла на чл.276 ГПК. Претендират се разноски за настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. като разгледа частната жалба и взе предвид отговора на ответника по частната жалба намира, че същата е процесуално допустима, но неоснователна по следните съображения:
Обжалваното определение на ВКС, ІІІ г.о., е правилно. Същото е съобразено с установения от процесуалния закон ред за разглеждане на жалбите срещу съдебните актове. Поради това то не противоречи на правната норма на чл.2 ГПК. Съдът е разгледал подадена частна жалба на частния жалбоподател в настоящото производство и е постановил акта си в съответствие с установените от ГПК правила и в съответствие съдебна практика. Определението на ВКС, ІІІ г.о., е постановено по реда на чл.274, ал.2, изречение второ ГПК и е окончателно, поради което не подлежи на по-нататъшен инстанционен съдебен контрол. С постановяването на определение №216/07.4.2015 г. по ч.гр.д.№1731/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о., е изчерпан инстанционният съдебен контрол за проверка на правилността на преграждащото определение №59/05.02.2015 г. по ч.гр.д.№6590/2014 г., на ВКС, І г.о.
Поради това частната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваният съдебен акт – потвърден.
С оглед изхода от спора в настоящото производство частната жалбоподателка следва да бъде осъдена да заплати на ответника по частната жалба деловодни разноски в размер на 250- лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №299/20.5.2015 г. по ч.гр.д.№1731/2015 г. по описа на Върховния касационен съд, ІІІ г.о.
ОСЪЖДА Б. С. С. – К., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], да заплати на И. Д. И., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.3, ап.5, деловодни разноски в размер на 250/двеста и петдесет/ лева.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: