1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 360
гр. София, 31.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 2672/2019 год.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Търговия Троян“ АД, подадена чрез адв. Л. Т., против въззивно определение № 159/29.05.2019 г., постановено от Апелативен съд – Велико Търново, по ч.гр.д. № 183/2019 г., с което е потвърдено определение № 45/22.01.2019 г. по гр.д. № 378/2018 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, с което исковата молба на „Търговия Троян“ АД с вх. № 5962/23.08.2018 г. против Община Троян е върната като нередовна и е прекратено производството по делото.
В частната касационна жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакуваното определение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Жалбоподателят се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване във връзка със следните въпроси: 1/ „Длъжна ли е въззивната инстанция при осъществяване на контрола върху обжалвания акт да констатира дали дадените указания от първоинстанционния съд за отстраняване на нередовности на исковата молба са правилни и релевантни към спора?”; 2/ „Какви са последиците за ищеца от неизпълнението на неправилни и неясни указания на съда за отстраняване нередовност на исковата молба и води ли до връщане на молбата?“; 3/ „Преценката на съда за допустимостта на исковата молба води ли до нейната нередовност по чл. 127 ГПК“?. Счита, че дадените разрешения от въззивния съд противоречат на определение № 869/12.12.2012 г. по гр.д. № 776/2012 г. по описа на ВКС, IV г.о., определение № 891/28.11.2014 г. по ч.гр.д. № 6523/2014 г. на ВКС, IV г.о. , определние № 84/07.03.2011 г. по ч.гр.д. № 410/2010 г. по описа на ВКС, I г.о., определение № 233/24.04.2018 г. по ч.т.д. № 182/2018 г. по описа на ВКС, II т.о., определение № 504/16.06.2009 г. по гр.д. № 700/2009 г. по описа на ВКС, I г.о. и решение № 700/2009 г. по описа на ВКС, I г.о.
В срока по чл. 276, ал. 1 във вр. чл. 62, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по частната жалба Община Троян, подаден чрез адв. С. Т.. Поддържа се, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество частната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., като взе предвид наведените оплакванията, намира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, тъй като предмет на обжалване е определение на въззивен съд, с което е потвърдено определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото.
За да се произнесе по частната жалба, с която е сезиран, въззивният съд е съобразил обстоятелствата по движението на делото. Посочил е, че първоинстанционното прозводство е образувано по искова молба на „Търговия Троян” АД, предявена против Община Троян. В нея ищецът твърди, че е собственик на недвижими имоти, които на 09.02.2010 г. са били продадени на „Общински пазари” ЕООД. С влезли в сила съдебни решения сделките са обявени за нищожни и „Общински пазари” ЕООД е предало владението на имотите съответно на 04.01.2013 г., 01.04.2013 г. и на 01.08.2013 г. Тези обстоятелства са рефлектирали върху данъчните задължения и отдел „Местни данъци и такси” при Община Троян е съставил актове на „Търговия Троян” АД за признаване на данъчни задължения за периода 2010 – 2013 г. Данъкът за недвижимите имоти и таксата битови отпадъци са определени за плащане от началото на прехвърлителната сделка – 09.02.2010 г. По повод установяването на задълженията са водени административни дела, по които едни състави на административния съд приемат, че ищецът е данъчно задължено лице като собственик на имотите, а други състави считат, че данъци не се дължат. Ищецът излага доводи, че всичките определени по влезлите в сила съдебни решения данъци и такси са заплатени от него. Едновременно с това, от Община Троян уведомяват дружеството за задължения в общ размер на 55 000 лв., без да се съобразяват с влезлите в сила съдебни решения. Исковата молба съдържа петитум да се признае за установено по отношение на Община Троян, че „Търговия Троян” АД не дължи сумата от 55 000 лв. С разпореждане № 694/03.09.2018 г. Окръжен съд – Ловеч е оставил исковата молба без движение, като е дал указания да се посочат пълни данни за размерите на данъчните задължения, за кои обекти и за кои години са, както и размерът на ТБО за кои обекти и за кои години е, да се посочат разглежданите дела от административните съдилища и какъв е резултатът от постановените по тях актове, кои от задълженията за данък и такси са заплатени от кого, да се посочи кои задължения е погасил ищеца и по кои от постановените съдебни актове. В изпълнение на това разпореждане е постъпила уточняваща молба вх. № 6555/21.09.2018 г., в която се посочва, че в периода 2010 – 2012 г. на „Търговия Троян” АД са съставени актове за признаване на данъчни задължения, обжалвани пред съда, като след влизане в сила на съдебните решения, данъчната администрация не се е съобразила с определените от съда задължения. Така със сумите, превеждани за всеки обект след 2013 г. за ДНИ и ТБО, вместо да се погасят текущите задължения, са извършени прихващания за периода 2010 – 2012 г. Ищецът е конкретизирал за всеки един от обектите, на които е собственик, какви сума са определени за заплащане, колко е погасил и каква дължима сума е останала, както и за кои обекти административният съд е приел, че не се дължат данъци и такси, а такива данъчни задължения продължават да се водят по съответните партиди. Съдът е разпоредил размяна на книжа, в резултат на което ответникът Община Троян е подал отговор на искова молба, в който са направени няколко групи възражения: за нередовност на исковата молба; поради общо и неясно формулиран петитум и непълни обстоятелства, за неподведомственост на спора на гражданския съд, тъй като се касае до административни отношения; за недопустимост и на евентуално административен спор, тъй като съществува специален ред за реализиране на защитата на ищеца; за недопустимост на предявения иск по чл. 124 ГПК, поради липса на правен интерес, както и за недопустимост на иск по чл. 439 ГПК, с оглед на това, че няма започнато принудително изпълнение; ако се приеме, че се касае до иск по чл. 128 АПК – за недопустимост и на този иск, както и взема становище по основателността на иска. С определение от 19.11.2018 г. съдът отново е оставил исковата молба без движение с указания да се обоснове правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, да се конкретизира всяка недължима сума по размер, вид – ДНИ и ТБО, период и на какво основание не се дължи /отричане със съдебно решение, плащане и др./ и в съответствие с изложените в обстоятелствената част факти да се формулира петитума на исковата молба. Предупреден е ищецът за последиците от неизпълнение на дадените указания. Определението на съда е връчено чрез процесуалния представител на ищеца на 04.12.2018 г. и на 12.12.2018 г. е постъпила нова уточняваща молба, с вх. № 8517/12.12.2018 г. В нея се излагат обстоятелства, че въпреки погасяването на задълженията от страна на „Търговия Троян” АД за периода 2010 – 2012 г. за ДНИ и ТБО по влезлите в сила съдебни решения, такова погасяване реално не е извършвано от Община Троян и от представената справка е видно, че ищецът продължава да дължи сумата от 55 026,79 лв. Посочени са по отделно 12 бр. недвижими имоти, за които ищецът твърди, че е заплатил ДНИ и ТБО за периода 2010 – 2012 г. или данъчните задължения са отречени от съда с влязло в сила решение, а по справката на Община Троян се водят задължения за ДНИ и ТБО за минали години, без да е конкретизиран периода на задължението. След завеждане на иска е възстановена сумата от 5384,58 лв., като ищецът заявява, че поддържа иска само за сумата от 49 494,53 лв., посочена подробно за обектите, размер на задължението за ДНИ и на задължението за ТБО за всеки отделен обект, без отново да е фиксиран периода, за който ищецът отрича дължимостта на тези суми. С определение № 45/22.01.2019 г. по гр.д. № 378/2018 г. първостепенният съд е констатирал, че указанията му относно отстраняване нередовностите по исковата молба не са изпълнени – без да ги конкретизира, както и ищецът не е мотивирал правния си интерес от завеждане на настоящия установителен иск, с оглед на което е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.
Въззивният съд е потвърдил постановеното определение за връщане на исковата молба и прекратяване на производството. Посочил е, че в уточнителните молби ищецът е навел твърдения, че в справката на Община Троян за всички обекти се водят задължения за минали години, но не е конкретизирал периода, за който тези задължения са начислени. В петитума на исковата молба конкретизацията на спорния предмет е очертана само по обекти, суми и видове на задълженията – ДНИ и ТБО. Апелативен съд – Велико Търново е приел, че предвид периодичността на задълженията за заплащане на ДНИ и ТБО, един от съществените елементи, които индивидуализират задължението е определяне на периода, за който то се дължи. Без тази индивидуализация както в обстоятелствената част, така и в петитума на исковата молба, не може да се определи точният предмет на спора, с оглед отдалечеността на периода /2010 – 2012 г./, през който прехвърлителните сделки формално са породили действие, и последващите години, за които за тези обекти са начислявани задължения. Приел е, че индивидуализацията е необходима още, за да може логически да се свърже с изложените обстоятелства, че по отношение на тези обекти са се водили спорове относно задълженията за периода 2010 – 2012 г., като за последващите години няма изложени обстоятелства съществува ли спор между ищеца и общинската администрация по дължимостта и размерите на задълженията за ДНИ и ТБО. Не са посочени отречените от съда конкретни суми за някои от обектите, за да се свържат тези размери с посочените начислени като задължения суми. При тези констатации въззивният съд е приел, че въпреки двукратните указания, исковата молба продължава да страда от обстоятелствена недостатъчност, необходима, за да се предприемат последващите процесуални действия по нея. Посочил е, че едва след отстраняване на нередовностите на исковата молба и очертаване на ясен модел на спорното право, може да се прецени съответно компетентността на гражданския съд и допустимостта на предявения иск. В резултат на изложеното е достигнал до извод, че ищецът не е отстранил нередовностите по исковата си молба, последица от което е връщането й като нередовна и прекратяване на производството. До същия извод е достигнал и първостепенният съд, което обусловило потвърждаване на обжалваното определение
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки – да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
Атакуваното въззивно определение е валидно и допустимо, не е налице нарушение на императивна правна норма или на правен принцип, които да дават основание да се приеме, че същото е очевидно неправилно.
Настоящият състав намира, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване във връзка с формулираните първи и втори въпроси, които уточнени засягат един и същи правен проблем относно компетентността на въззивната инстанция да прецени налице ли са всички предпоставки за допустимост на иска и редовност на исковата молба, в това число да даде указания за отстраняване на констатирани нередовности, включително и да прецени правилността на дадените указания от първоинстранционния съд. Разрешението на въззивната инстанция по тези въпроси е в противоречие с приложените от касатора определение № 891/28.11.2014 г. по ч.гр.д. № 6523/14 г. по описа на ВКС, IV г.о. и решение № 434/13.05.2010 г. по гр.д. № 700/2009 г. по описа на ВКС, IV г.о. Настоящият състав споделя трайната практика на съдилищата, че неизпълнението на неправилни или неясни указания на съда не влече след себе си неблагоприятни последици за ищеца, включително и не може да е основание за прекратяване на делото.
В настоящия случай с определение от 19.11.2018 г. по гр.д. № 378/2018 г. Окръжен съд – Ловеч е оставил без движение исковата молба с вх. № 5962/23.08.2018 г., подадена от „Търговия Троян“ АД и е дал указания да бъде конкретизирана всяка недължима сума по размер, вид /ДНИ, ТБО/, период и на какво основание не се дължи. С подадената в изпълнение уточняваща молба ищецът „Търговия Троян“ АД е конкретизирал дължимите суми в отделни точки според отделните имоти и изрично е посочил, че в издадената справка от Община Троян е посочено, че вземанията са за минали периоди, без същите да са конкретизирани. Твърдението на ищеца е, че общината му е начислила ДНИ и ТБО за периода от 2010-2012 г., част от които са признати за недължими по силата на съдебни решения на административните съдилища, но същият изрично заявява, че от приложените документи от страна на ответника не става ясно как се формират вземанията. Следователно начина на формиране на сумите, включително и по отношение на конкретния и прецизен период 2010 – 2012 г. е част от предмета на спора.
С първостепенното определение производството по делото е прекратено, като е прието, че ищецът не е изложил никакви доводи, обосноваващи правния му интерес от предявяването на отрицателния установителен иск.
В атакуваното въззивно определение Апелативен съд – Велико Търново приема, че относими към предмета на делото са обстоятелствата относно конкретния период за начисляване на задълженията за ДНИ и ТБО. Посочил е, че в петитума на исковата молба конкретизацията на спорния предмет е очертана само по обекти, суми и видове на задълженията, но без индивидуализацията на периода както в обстоятелствената част, така и в петитума на исковата молба не може да се определи точния предмет на спора с оглед отдалечеността на периода 2010-2012 г. Посочил е и ,че индивидуализацията е необходима, за да може логически да се свърже с изложените обстоятелства, че по отношение на тези обекти са се водили спорове относно задълженията за периода от 2010 до 2012 г., като за последващите години няма изложени обстоятелства съществува ли спор между ищеца и общинската администрация по дължимостта и размерите на задълженията за ДНИ и ТБО.
В изходящите от ищеца книжа изрично е посочено, че индивидуализация на периода за който е формирано вземането не може да бъде направена, доколкото такава информация не се предоставя от ответника, който в своите регистри поддържа дължимостта му. Следователно въззивният съд , доколкото първостепенният е приел исковият процес за недопустим поради липса на правен интерес, е трябвало в качеството си на инстанция по същество на спора да даде конкретни указания за отстраняване на нередовности на исковата молба по релевантните според него факти или да върне на първостепенния съд за отстраняване на пропуски в обстоятелствената част на исковата молба, включително и като вземе становището на вече конституирания ответник Община Троян по отношение на наведените от ищеца твърдения за неустановеност на периода, през който са формирани задълженията и липса на предоставяне на информация от кредитора. Формално ищецът е изпълнил дадените от съда указания, макар и да не е конкретизирал периода, за който се отнася вземането, тъй като е посочил, че не получава сведения извън отразения период 2010-2012 г. Ето защо след като страната не знае и няма информация за начина и периода за който е формирано задължението, не може да се приложат последиците на чл. 129, ал. 3 ГПК по отношение на конкретните обстоятелства.
По изложените съображения атакуваното определение следва да бъде отменено и да бъде върнато на въззивния съд, който да прецени дали в случай, че производството по делото е допустимо, следва да даде допълнителни указания на ищцовата страна да конкретизира доводите и твърденията си или да даде възможност на ответника да изложи становището си, както и да прецени дали да върне делото на първоинстанционния съд с конкретни указания във връзка със становището на ищеца, че не разполага с информация, с която да уточни твърденията си за периода на претендираните от ответника задължения.
Водим от гореизложеното Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 159/29.05.2019 г. по възз.ч.гр.д. № 183/2019 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.
ОТМЕНЯ определение № 159/29.05.2019 г. по възз.ч.гр.д. № 183/2019 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.
ВРЪЩА делото на Апелативен съд – Велико Търново за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно мотивите на настоящото определение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: