О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 92
гр. София 26.01.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 3640/2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Прокуратура на Република България ,чрез прокурор от Апелативна прокуратура – Б. против решение № 59/ 16.05.2016 г. по в.гр.д.№ 132/2016г. по описа на Апелативен съд – Б.,в частта,в която Прокуратура на РБ е осъдена на основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ да заплати на Н. С. Т. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1,т.3 ГПК. Поддържа се, че съдът не е анализирал правилно събраните по делото доказателства имащи съществено значение за определяне размера на обезщетението и неправилно е приложил нормата на чл.52 ЗЗД , следствие на което е достигнал до грешни крайни изводи. Иска се отмяна на атакуваното решение в обжалваната му част и намаляване размера на присъденото обезщетение до размер,представляващ паричен еквивалент на конкретно установените неимуществени вреди.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материално-правния въпрос относно приложението на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ,който е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена в т.ІІ на ППВС № 4/1968г.и множество решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК и по процесуално правния въпрос относно задължението на съда да направи анализ на всички доказателства при обосноваване на причинната връзка между воденото наказателно производство и търпените вреди,който е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена в т.11 на ТР № 3/2005г. по т.д.№ 3/2004г. на ОСГК на ВКС
Ответната страна Н. С. Т. не взима становище.
В насрещната касационна жалба,подадена от Н. С. Т. против решение № 59/ 16.05.2016 год. по в.гр.д.№ 132/2016 г. по описа на Апелативен съд – Б.,в частта,в която е отхвърлен предявения от него срещу Прокуратура на РБ иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 10 000 лв.до пълния претендиран размер от 150 000 лв. се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1,т.3 ГПК. Поддържа се,че съдът не е обсъдил при определяне на обезщетението за неимуществени вреди преднамереното и демонстративно действие на служителите на МВР,връчвали му съобщения във връзка с образуваното срещу него производство,както към него,така и към семейството му. Иска се отмяна на атакуваното решение в обжалваната му част и уважаване на предявения иск с присъждане на разноски за настоящата инстанция.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуално-правния въпрос за определяне на неимуществените вреди,след преценка на всички конкретно обективни съществуващи обстоятелства ,който е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена в т.ІІ на ППВС № 4/1968г.Сочи бланкетно и основанието по чл.280,ал.1,т.3ГПК по материално правния въпрос за приложението на чл.52 ЗЗД.
Ответната страна Прокуратура на РБ не взима становище.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради отсъствието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Въззивният съд е приел,че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Прокуратура на РБ по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ,тъй като образуваното ДП № 18/2007 год. на Б. срещу Н. Т. по обвинение в извършване на престъпление по чл.283а,т.1 вр.чл.282,ал.2 вр.ал.1 НК вр.чл.35,ал.1 и 2 ЗОС е прекратено с влязло в сила на 4.12.2014 год. определение по ч.н.д.№ 565/2014 год. на БОС на основание чл.243,ал.1,т.1 вр.чл.24,ал.1,т.1 НПК.Съдът е обсъдил в съвкупност писмените и гласни доказателства по делото и е приел,че повдигнатото обвинение срещу Т. е дало отражение на общото му душевно и физическо състояние през всичките години на разследване срещу него,т.е. претърпените неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от образуваното наказателно производство.За да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е взел предвид преживения психологичен стрес и негативни емоции от повдигнатите обвинения в продължение на повече от шест години , тежестта на обвиненията, продължителността на наказателното производство извън разумния срок,нееднократното прекратяване на производството,поради това,че извършеното не съставлява престъпление по смисъла на НК и неговото отменяне от Б. с нови указания,липсата на взета мярка за неотклонение и липсата на други неблагоприятни фактори извън обвинението,даващи отражение върху емоциите и психичното състояние на увредения с оглед личността му.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуално-правния въпрос за определяне на неимуществените вреди,след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства при обосноваване на причинната връзка между незаконния акт и вредите не е налице, защото изводите на въззивната инстанция са в съответствие с константната практика,според която държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Според касатора противоречието се изразява в това, че във въззивния акт липсват мотиви досежно наличието на причинно следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди.Следва да бъде посочено,че по същество това е оплакване за необоснованост на съдебния акт, което не подлежи на преценка в стадия на селектиране на касационната жалба. Разрешението на въззивния съд не е и в нарушение на т. 11 от ТР № 3/2005 г., според която в случай на частично оправдаване при доказана причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди, при определяне на обезщетението се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда и тежестта на тези, за които е осъден деецът съпоставени с тези, за които е оправдан. Настоящият случай не е такъв.
Формалното посочване на материалноправния въпрос за точното прилагане на принципа на справедливостта, без да се посочи кой от критериите при прилагането на чл.52 ЗЗД е нарушен с обжалваното решение, изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.За пълнота на изложението следва да се посочи,че поставеният правен въпрос,макар и формулиран общо не е разрешен в противоречие с константната практиката на ВКС,възприета в т.ІІ на ППВС № 4/1968 год.,съгласно която въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения, е определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението. Освен въздействието на незаконния акт на правозащитния орган върху здравето на ищеца, значение имат и субективните му негативни преживявания, отражението на незаконния акт върху личната свобода и социалната сфера на общуване и работа, контактите и взаимоотношенията със семейството и близките му, както и други подобни обстоятелства, естествено, видът на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство, видът и срокът на мерките за неотклонение за всеки конкретен случай. Като база служи още и икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта, а тя също е различна. Въззивният съд в процесния случай е посочил кои обстоятелства счита за установени и за значими, а не е постановил решението си без обосновка. Представените съдебни решения на ВКС са постановени по случаи, които не са идентични със случая по настоящото производство. Липсата на сходство между случаите не обосновава наличието на въпрос, свързан с приложението на чл. 52 ЗЗД, който да е решен в противоречие с константната практика. Трайно установено в съдебната практика е, че разпоредбата на чл. 52 ЗЗД изисква конкретна преценка във всеки отделен случай, като унификация и уравновиловка е невъзможна.Безспорно е, че съдът е длъжен да съобрази всички конкретно установени обстоятелства, за да приложи точно принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди. Такава преценка въззивният съд е извършил, а обосноваността на изводите му относно присъдения размер не е основание за допускане на касационно обжалване.
При липса на основания за допускане на касационно обжалване по касационната жалба и на основание чл.287,ал.4 ГПК не следва да се разглежда насрещната касационна жалба.
Разноски не се следват при този изход на делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 59/ 16.05.2016 г. по в.гр.д.№ 132/2016г. по описа на Апелативен съд – Бургас по касационна жалба на Прокуратура на Република България .
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на основание чл.287,ал.4 ГПК насрещната касационна жалба на Н. С. Т. против въззивно решение № 59/ 16.05.2016 г. по в.гр.д.№ 132/2016г. по описа на Апелативен съд – Бургас.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: