О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 898
гр. София 10.07.2015 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 2528/2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Р. А. и В. Р. А., подадена чрез процесуалния им представител адв. С. Г., против решение № 18507/12.11.2014 г., постановено по гр. д. № 2792/2014 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 09.12.2013 г. по гр.д. № 60911/12 г. на Софийски районен съд в частта, с която се признава за установено на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че В. Р. А. и В. Р. А. дължат поотделно на ‘Т. С.” ЕАД сумата от 1722,53 лв. – стойност на доставена топлинна енергия за периода м. 08.2009 г. – м.04.2012 г., ведно със законна лихва, считано от 17.08.2012 г., сумата от 298,34 лв. – законна лихва за периода 17.08.2009 г. – 17.08.2012 г. и са осъдени да заплатят на [фирма] сумата от 342,32 лв. – разноски.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК инкорпорирано в касационната жалба се сочи като основание за допустимост на касационното обжалване чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по следните правни въпроси : 1/ Какъв е кръгът на лицата, които могат да бъдат в договорни отношения с топлопреносното предприятие; 2/ Може ли лице, което не е носител на вещни права върху топлоснабден имот да бъде в договорни отношения с топлопреносното предприятие и ще дължи ли цена за потребена енергия макар и да не е носител на вещни права върху топлоснабдявания имот ; 3/ Какво е значението на заявлението за откриване на партида и следва ли да се счита като изявление за сключване на договор ; 4/ Необходимо ли е изявление за сключване на договор, за да възникнат отношения между потребителя и топлопреносното предприятие ; 5/ Ако лице, което не отговаря на дефиницията в § 1, т. 42 ЗЕ, съответно не е носител на вещни права върху имота, но заяви откриването на партида и съответно такава му бъде открита, следва ли да се приема, че това лице е в договорни отношения с топлопреносното предприятие. Изложени са съображения, че въпросите са разрешени в противоречие с решение №504/26.07.2010 г. по гр.д. №420/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение №507/22.01.2013 г. по гр.д. №1557/2011 г. на ВКС, ІV г.о., решение №35/21.02.2014 г. по гр.д. №3184/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о. Отделно е приложено изложение на основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което не са формулирани въпроси по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК,а са изложени съображения, че произнасянето на ВКС по повдигнатите въпроси ще бъде от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация [фирма] не изразява становище по касационната жалба.
Третото лице помагач на ответника по касация – [фирма] не е изразило становище по касационната жалаба.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради отсъствието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Първоинстанционното производство е образувано по искове с правно основание чл.415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от [фирма] срещу В. Р. А. и В. Р. А.. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционното решение, като е формирал собствени правни и фактически изводи във връзка с направените оплаквания във въззивната жалба, подадена от ответниците в първоинстанционното произоводство. Съдът е приел, че В. Р. А. и В. Р. А. са собственици на топлоснабдения имот, което е установил от заявлението-декларация на ответницата В. А. до ищеца с искане да се открие партида на мястото на предишния потребител Р. П. А.. Посочил е, че такава партида е открита на името на двамата ответници, а от имената им е видно, че двамата са съответно дъщеря и син на предишния собственик. Съдът е посочил, че откриването на нови партиди не се извършва служебно от топлопреносното дружество, а по искане на заинтересованите лице, вследствие на което е приел, че ответниците са собственици на имота през процесния период и спрямо тях приложение намира чл. 153, ал.1 ЗЕ, според който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия. При тези съображения съдът е достигнал до крайния си извод, че по силата на закона, страните са обвързани от облигационно правоотношение за доставяне на топлинна енергия, при общи условия на ищеца, поради което ответниците дължат цената на ползваната услуга .
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Формулираните от касаторите въпроси не могат да обусловят наличие на общото основание за допускане до касационно обжалване. Първият въпрос е общ и абстрактен, отговорът му се съдържа в нормативните разпоредби, регламентиращи отношенията между потребителите на топлинна енергия и топлопреносното предприятие, съдържащи се в Закона за енергетиката. Останалите формулирани въпроси са въведени общо във връзка с приложението на отделни материално правни норми. По същество преповтарят касационните основания, визирани в жалбата и са относими към преценката за обоснованост и правилност на решението, която е извън обхвата на производството по чл.288 ГПК. Изложението не отговаря на приетото в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ,съгласно което в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало, прокламиран с чл.6 ГПК.
В процесния случай изложението на касатора за допустимост на касационното обжалване съставлява по същността си посочване на доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение, които като такива са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК,в какъвто смисъл са и указанията в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
За пълнота на изложението следва да се посочи следното: в изложението липсва не само формулиран правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението, но и конкретизация и обосновка на специфичните предпоставки, поддържани от касатора. Освен това сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК не могат да съществуват едновременно. Следва да се има предвид, че уредбата на касационното обжалване като факултативно, а не задължително, възлага на страната-касатор изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 18507 /12.11.2014г., постановено по възз.гр. д. № 2792/2014г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: