О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 630
гр. София 01.10.2015 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 4355/2015 год.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л. К. П. срещу определение № 204 /11.06.2015 г. по гр.д. 2216/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о., с което е оставена без разглеждане касационната й жалба срещу решение № 37/29.01.2015 г. по гр.д. № 983/2014 г. на Окръжен съд – Перник.
В частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, тъй като обжалваното въззивно решение е постановено по трудов спор и в тази връзка същото подлежи на касационна проверка.
Ответникът по частната жалба „О. м. д. – П.” е подал писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК, в който оспорва жалбата като неоснователна.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото, поради което е процесуално допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното определение Върховният касационен съд е приел, че подадената касационна жалба срещу решение № 37/29.01.2015 г. по в.гр.д. 983/2014 г. на Окръжен съд – Перник е недопустима на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Посочил е, че с обжалваното пред касационната инстанция въззивно решение на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ /при прекратено с окончателен акт производство по искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 КТ/ на ищцата Л. К. П. е присъдена сумата от 214, 20 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 04.08.2014 г.-19.08.2014г., т.е. от датата на прекратяване на трудовия договор до изтичане на двуседмичния срок, в който е следвало да се върне на работа след отмяна на уволнението от работодателя, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 2 700лв. и за периода 21.08.2014 г. – 04.02.2015 г. Съдът е приел, че доколкото въззивното решение е постановено по иск с цена 2 700лв., същото не подлежи на касационно обжалване.
Макар и предявен за разглеждане в едно производство заедно с исковете по чл. 344, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ при условията на обективно кумулативно съединяване, искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което работникът или служителят е останал без работа запазва характера си на отделен иск, който има за предмет парично вземане в определен размер. Цената на този иск се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК в размер на търсената с иска сума. В случая тя е 2700 лв., т. е. под предвидения в чл. 280, ал. 2 ГПК критерий за допустимост на касационното обжалване. Като е приел, че касационната жалба е недопустима и е постановил оставянето й без разглеждане, съставът на Върховния касационен съд, ІІІ г.о. е приложил точно процесуалния закон. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 204/11.06.2015 г., постановено по гр.дело № 2216/2015 г. на Върховен касационен съд, ІІІг.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: